Първа частна банка - гузната съвест на БСП и БНБ

Добрите контакти на основателите и шефовете на банката отсега нататък със сигурност ще им осигурят безнаказаност. Шефът на "Банков надзор" Камен Тошков след въвеждането на специалния режим в ПЧБ бе категоричен, че няма никакви основания да сезира прокуратурата за престъпно поведение на шефовете на банката.

Закриването на ПЧБ

допреди седмица беше немислимо и не се приемаше насериозно както в нейното ръководство, така в БНБ, правителството и БСП. Въпреки инцидентни публикации в пресата, че Висшият съвет на БСП обсъжда закриването на банката, никой не вярваше, че това ще стане, а ръководството на ПЧБ бе уверявано от политици, че банката е твърде голяма, за да фалира.

Към края на миналата година привлечените средства на граждани и фирми бяха близо 27 млрд. лева (левови и валутни). Още след първите индикации за влошено състояние на банката в средата на миналата години и особено след неуспешните за Венцислав Йосифов местни избори започна каскадно отдръпване на клиенти. От началото на годината ПЧБ изпадна в хронична ликвидна криза, като отварящите се дупки бяха непрекъснато покривани с необезпечено финансиране от БНБ. Така, за да се избегне рязко взривяване на доверието на вложителите, на практика с политическата подкрепа на управляващите започна процес на субституция в пасива на банката - привлечените средства от клиенти бяха частично заместени с рефинансиране от БНБ.

Паралелно с това през последните шест месеца банката пренасочи значителна част от все още платежоспособните си кредитополучатели към близки до ръководството й финансови институции. Това става, като при значителен дисконт банката прехвърля вземанията си, а новите кредитори се рефинансират пак от ПЧБ.

Къде са парите

Парите на вложителите са изтичали през годините на съществуването на банката в няколко посоки. Най-много са потънали в големи кредити със съмнително обезпечение. Към края на миналата година несъбираемите кредити на ПЧБ възлизат на 3.2 млрд. лв., общо проблемните вземания възлизат на 27 млрд. лв. Освен посочените в таблицата длъжници банката има солидни вземания и от финансови институции като Ямболската банка - около 1 млрд. лв., сродни на ПЧБ финансови къщи и др. Между длъжници на банката освен изброените в таблицата депутати беше и племенникът на Красимир Премянов (срещу когото банката има изваден изпълнителен лист). Показателно за политическата обвързаност и приятелите на ПЧБ във властта са кредитите за Акрам, предварително обреченото финансиране на "Плама", Плевен, непосоченото в таблицата валутно кредитиране на примата на "Орион" Веска Меджидиева и др. Валутното рефинансиране от страна на БНБ на записи на заповед, издадени от Меджидиева, е било решавано лично от Стоян Шукеров, шеф на "Валутни операции" и член на управителния съвет на БНБ. Г-н Шукеров е също емоционално и финансово обвързан с частната банка.

Друга посока, в която са изтичали огромни суми, са неефективни и неносещи доход дялови участия, най-големия в страната автомобилен парк на "Мерцедес" и БМВ и клоновата мрежа. Само разходите за издръжка на банката през 1995 г. надхвърлят 3 млрд. лв., което представлява над 15 на сто от ефективните приходи на банката.

БНБ като донор

Централната банка в момента е най-големият кредитор на ПЧБ, покриващ без обезпечение близо една трета от пасива - между 18 и 20 млрд. лева. Ерго в такъв порядък са липсващите пари в ПЧБ. Рефинансирането от страна на БНБ не беше съпътствано на практика от ефективни оздравителни мерки, макар че от средата на миналата година ПЧБ прилага стабилизационна програма под прекия надзор на Стоян Шукеров, все по-упорито сочен за покровител на банката. Тази оздравителна програма предвиждаше ограничаване на кредитната експанзия, продажба на ненужни активи (лимузини, колекции, дялови участия, недвижимости и др.), намаляване на административните разходи и свиване на клоновата мрежа според. Според източници от БНБ обаче са били изпълнени само малка част от предвидените мерки, а кредитната експанзия и неефективните инвестиции са продължили допреди няколко седмици.

Липсите, които предстои да бъдат разкрити и които ще бъдат платени от част от клиентите и най-вече от данъкоплатците, напълно обясняват чуденето и конфузите, съпровождащи решението за жертване на тази банка. "Напълно съзнаваме, че ликвидирането на банката ще повлече много, много фирми, а изваждането й от платежната система ще усили проблемите на другите банки", заяви представител на централната банка в петък. До края на миналата седмица ПЧБ беше наредила плащания към други банки за около 3 млрд. лева, които не можеше да изпълни. Още около 2 млрд. бяха чакащи плащания в Минералбанк, като се има предвид, че общо за банковата система са около седем. Това значи, че изваждането на двете банки от системата ще облекчи разплащанията между останалите банки, но ще е за сметка на тези, които чакат плащанията. Най-вероятно на БНБ отново ще се наложи да рефинансира финансовите институции, които пострадат от закриването на двете банки.

"БНБ сега ще се удовлетворява наравно с другите кредитори на банката", обясниха юристи. Според оценки на Международния валутен фонд с рефинансирането на Първа частна банка БНБ е поела рискове, каквито няма към нито една друга финансова институция (следващата по този показател е Агробизнесбанк). "Просто се мъчихме да избегнем последствията от ликвидиране на такава огромна банка", оправдават се в БНБ.

Закриването на ПЧБ ще доведе до изключително сериозни размествания във финансовите лобита в управляващата партия. Публична тайна са отглежданите от банката огромно количество депутати и висши държавни чиновници. За близък до ПЧБ се смяташе почти целият управителен съвет на БНБ. Възможността изобщо в България да се проведе оздравителна програма за банките по тази причина се тестваше от възможността ПЧБ да бъде закрита.