БНБ призна БЗК и Елитбанк за неплатежоспособни

Иво Георгиев    ©  Капитал
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В петък на заседание на управителния съвет централната банка реши за поиска обявяване в несъстоятелност чрез съда на Банка за земеделски кредит (БЗК) и Елитбанк. Гласуването беше неколкократно отлагано през последните два месеца. "За двете банки така и не се намериха инвеститори въпреки усилията им да ги търсят и да лансират намеренията си публично", заяви член на управителния съвет. Елитбанк единствена от деветте банки, поставени под особен надзор на 23 септември, беше изключение от списъка на финансовите институции, чиято несъстоятелност БНБ поиска в края на октомври. Банкови източници отдадоха проявената снизходителност на политически пристрастия и контакти на бившите шефове на банката. От друга страна, Елитбанк, с изключение на ТСБанк, беше с най-малка капиталова дупка. Към момента на поставянето под особен надзор отрицателната й капиталова адекватност беше минус 2.4 и сравнително по-малкия (?)обем на чакащите плащания. По-късно от БНБ обясниха, че за Елитбанк не е поискана несъстоятелност, тъй като тя успяла да докаже относително основателно инвеститорски интерес. Още тогава констатацията на БНБ беше, че банката е неплатежоспособна и всякаква схеми по реструктурирането й не могат да са успешни без наливането на реални пари. Един от последните опити на Елитбанк да избегне несъстоятелността беше провеждането на извънредно общо събрание в края на декември, след което се обяви, че "клиенти, служители и акционери" са закупили акции с номинал от 200 млн. лв. Според запознати акциите само са записани, без да са реално платени, и в случая се отнася за суапиране на задължения. Междувременно бившият шеф на Елитбанк Иво Георгиев в интервю за в. "Стандарт" обвини депутата от БСП Красимир Премянов за инициатор на обвиненията срещу банката.

Сравнение с БЗК гласуването за Елитбанк е преминало с малко повече колебания, което различни банкови източници са склонни за свързват с политически покровители на банката.

За БЗК случаят изглежда относително по-ясен, след като Борислав Стратев напусне управителния съвет на БНБ. Както е известно, недобре подготвената от него документация по случая с Елитбанк и юридическите усложнения от акционерното участие на БНБ възпрепятстваха гласуванията досега. БЗК досега също търсеше безуспешно инвеститори, като и за ръководството на банката беше доста ясно още преди месеци, че ще бъде поискана процедура за несъстоятелност. Свързано с тези очаквания беше свикването на последното общо събрание на банката, което освободи настоящото ръководство, назначено по инициатива на БНБ, от отговорност.

С решенията за БЗК и Елитбанк на практика приключва цикълът на двете вълни на банкови фалити, поне доколкото това зависи от конкретни решения на управителния съвет на централната банка. Появиха се и различни обяснения. Според едно от тях БНБ се опитала да действа ефективно въпреки крайно дестабилизираната политическа ситуация. В същата посока се движат и обясненията, че именно политическият луфт е направил по-лесно решението за Елитбанк. Другата версия е, че БНБ не е искала да попада в ситуацията на нови отлагания на мисията на МВФ (какъвто беше случаят през октомври) и решила да "финализира" пакета от мерки, свързани със закриванията на банки. Въпреки че досега БНБ затвори общо 15 от финансово-кредитните институции, нито една от тях не е обявена в несъстоятелност. Също така за нито един от големите им длъжници или за членовете на ръководствата на закритите банки въпреки наличието на достатъчни доказателства не са повдигнати обвинения.

(Капитал)

Все още няма коментари
Нов коментар