Легенди и митове за млечната наредба

-Изисквания към качеството на млечните продукти -Изисквания към етикетирането на млечните продукти

-Специфични изисквания при етикетирането на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко

От гореизложеното става ясно, че наредбата не предвижда изисквания, касаещи дейността на млекопроизводителите, а единствено изисквания към производителите на млечни продукти - млекопреработвателите.

Следователно наредбата не съдържа нито една разпоредба, която да засяга млекопроизводителите като цяло и в частност българските! При това положение тя очевидно не може да повлияе нито позитивно, нито негативно на тяхната дейност, а в това число и на изкупната цена на млякото.

Наредбата не забранява използването на растителна мазнина при производството на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко! Наредбата посочва, че такива продукти не трябва да съдържат в наименованието си думата "млечен". Но и без да има наредба, такова изискване съществува в Регламент 1234/2007 г., или по-точно казано, регламентът казва кои продукти може да се наричат млечни, а от това следва, че всички останали не може да се означават така.

Всъщност наредбата изобщо не използва понятието растителна мазнина, а борави с понятието имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко.

Тя единствено забранява да се произвеждат в едно и също предприятие по едно и също време млечни и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко. Именно тази спорна разпоредба предизвика нейното обжалване пред ВАС, тъй като тя излиза както извън предмета на регламента, така и на Закона за храните. Подобно ограничение единствено уврежда дребните и средните млекопреработвателни предприятия, които произвеждат и традиционни, и имитиращи продукти. Те са засегнати, тъй като като на практика трябва да се откажат от едно от двете производства, въпреки че и двете сами по себе си са напълно законни. Големите предприятия, които имат две или повече производствени линии, както и вносителите на млечни и/или имитиращи продукти не са засегнати от това изискване, а на практика дори са облагодетелствани, тъй като ще могат да заемат освободената от Наредбата ПО АДМИНИСТРАТИВЕН НАЧИН пазарна ниша – било на традиционни, било на имитиращи продукти. Така например голям играч на пазара като "Фикосота", който предлага висок и среден клас млечни продукти ("Тертер" и "Булгареа"), както и имитиращи продукти ("Булка"), няма да бъде засегнат ни най-малко от подобни ограничения, защото те се произвеждат в различни млекопреработвателни предприятия, докато една малка или средна мандра в Хасково, която има договор с една верига за традиционни продукти, а с друга – за имитиращи, ще трябва да прекрати единия си договор. Да принудиш по административен път производител да си затвори предприятието, при положение че произвежда съвсем законно продукти, е очевидно груба намеса на държавата в свободната стопанска инициатива. Същевременно е важно да се отбележи, че няма никаква гаранция кое от двете производства съответният производител ще реши да спре. Напълно е възможно тази мярка в крайна сметка да удари именно производството на традиционни продукти, а това означава един изкупвач на мляко по-малко, от което млекопроизводителите също ще загубят.

Наложената в публичното пространство от ексминистър Найденов теза, че тази разпоредба, от една страна, защитава българските потребители от "вредните" продукти с растителна мазнина, а от друга страна, защитава българските млекопроизводители, очевидно е само един мит, тъй като е напълно голословна и не намира опора в текстовете на наредбата. Както стана ясно от изложеното по-горе, наредбата не забранява използването на растителна мазнина при производството на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко. Същевременно очевидно нито МЗХ, нито агенцията по храните (БАБХ) разполагат с данни, че такива продукти са вредни, тъй като съгласно чл.3 от Закона за храните, ако са такива, те трябва да са забранени. Ако ексминистър Найденов е разполагал с доказателства, че тези продукти са вредни, каквито твърдения е изказвал нееднократно, възниква въпросът защо не е предприел действия по тяхната забрана и изземване от пазара? Възможните отговори са два:

Или М. Найденов е говорил "наизуст" в услуга на големите хранителни предприятия, респективно на вносителите на млечни и имитиращи продукти.

Или М. Найденов е извършил престъпление, като е допуснал съзнателно на пазара храни, за които е имал достатъчно данни, че са вредни.

Всъщност това е най-опасното внушение на ексминистър Найденов, който, за да прикрие управленската си немощ да издейства в Брюксел адекватни субсидии за българските млекопроизводители, започна да ги насъсква към родните млекопреработватели на принципа "разделяй и владей!". По този начин той прикри успешно и неумението (некомпетентността?) или нежеланието на подопечната му агенция по храните да осъществява адекватен контрол. Прикри се и въпросът кой има изгода от подобни ограничения за българския дребен и среден бизнес.

При средна изкупна цена на млякото в страната между 70 и 80 ст. за литър срещу 25 евроцента (около 50 ст./литър) средно за ЕС е повече от очевидно, че проблемът не е в изкупната цена, а във високата себестойност на родното млекопроизводство. И този проблем няма да се реши с административни забрани към млекопреработвателите, а чрез повишаване на субсидиите и тяхното влагане в ефективни мерки за подобряване на млекопроизводството.

МИТ ВТОРИ: НАРЕДБАТА ПРЕДВИЖДА СУРОВИ И СПРАВЕДЛИВИ САНКЦИИ ПРИ НАРУШАВАНЕ НА НЕЙНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ. С НЕЙНАТА ОТМЯНА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ЩЕ БЪДАТ ЗАБЛУЖДАВАНИ БЕЗНАКАЗАНО

Това е откровено лъжа, тъй като наредбата няма КАКВИТО И ДА БИЛО административнонаказателни разпоредби и съответно не предвижда имуществени санкции или глоби!

Нарушенията при производството или етикетирането на храни, включително и на млечни продукти, и санкциите за тези нарушения са регламентирани в Закона за храните.

Следователно няма никаква нормативна пречка при констатирани нарушения (например при продажба на имитиращ продукт означен като млечен) БАБХ да санкционира нарушителя съгласно ЗХ. Твърденията в обратния смисъл на директора на БАБХ са всъщност отказ или най-малкото нежелание да се прилагат действащите у нас независимо от наредбата правила:

Регламент (ЕО) №853/2004 и Регламент (ЕО) №1234/2007, които посочват какво означават "мляко" и "млечни продукти". Самата наредба също многократно препраща към тях! Например, когато пояснява какво е мляко и какво са млечни продукти, директно реферира към съответните текстове от двата регламента! Законът за храните, който императивно урежда основните изисквания при производството и предлагане на хранителни продукти, както и санкциите при тяхното неизпълнение. Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храни, към която впрочем препраща и въпросната наредба в чл.25.

МИТ ТРЕТИ: ОТМЯНАТА НА НАРЕДБАТА ЩЕ ПРЕДИЗВИКА ХАОС НА ПАЗАРА И ОТНОВО ИМИТИРАЩИ ПРОДУКТИ МОЖЕ ДА СЕ ПРОДАВАТ КАТО МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ

Дори и от наредбата е видно, че основните понятия за млечни продукти и изискванията към тях са уредени в Регламент (ЕО) №853/2004 и Регламент (ЕО) №1234/2007.

Регламентите имат пряко приложение и не е необходимо да се приема съответният национален нормативен акт по тяхното приложение или по-скоро за тяхното преповтаряне! Освен това никой закон или подзаконов акт (наредба) не може да противоречи на регламент. При наличие на европейски регламент е безсмислено да се приема национален нормативен акт, който да го "адаптира" към местните условия. Самото му приемане обаче не е нарушение, стига да не води до "дописване" или противоречие на европейския нормативен акт. След като регламентите посочват кои продукти може да се наричат млечни, това означава, че всички останали, включително и такива с растителна мазнина, не може да се означават като такива. Следователно и без наредбата поради прякото приложение на регламентите никой продукт не може да се нарече млечен, ако не отговаря на техните изисквания и дефиниции.

Ето защо ОТМЯНАТА НА НАРЕДБАТА не може да ПРЕДИЗВИКА ХАОС ПРИ ЕТИКЕТИРАНЕТО И ОЗНАЧАВАНЕТО НА МЛЕЧНИ И ИМИТАЦИОННИ ПРОДУКТИ, тъй като тя 99% преповтаря действащите норми на посочените два регламента! С наредба или без наредба тези европейски норми са в сила и са задължителни за всички – както за производителите, така и за контролиращите ги органи. В тази връзка прави впечатление, че и министърът на земеделието и храните (основно бившият), и шефът на БАБХ (също вече бивш), дали съзнателно или от незнание, упорито пропускат да споменат наличието на европейски регламенти по въпроса за млечните продукти.

Освен това самата Наредба в чл.25 изрично посочва, че млякото и млечните продукти, които се предлагат на пазара, се етикетират съгласно изискванията на наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с ПМС №136. Но и без този текст наредбата за етикетирането е задължителна, тъй като тя нито е отменена, нито е оспорена. При нейното нарушаване предприятията подлежат на санкции по Закона за храните.

Ако се перифразира древната максима, може да се каже, че пътят на много монополи е застлан с оправданието "грижа за потребителя".

За съжаление трябва да отбележа, че повечето коментари в медиите по темата за въпросната наредба бяха направени в духа на вица за чукчата, който е "писател, а не читател". Но една лъжа, повторена сто пъти, не става истина, а само започва да изглежда като такава. Което я прави особено опасна!