Служби до поискване

Мине-не мине известно време и започва да се говори за закон за специалните служби. Поговори се, поговори и се спре. След това - мълчание, докато “му дойде времето”. А уж всички са съгласни, че е крайно време дейността на нашите шпиони и контрашпиони да бъде поставена на законова основа, да се контролира от парламента, да се работи за държавата.
Сега същата тема беше повдигната от бившия съветник на президента Желю Желев по национална сигурност и председател на Либералния съюз Румен Данов, чието име се споменава в медиите като бъдещ вътрешен министър. “Важното е да се направи закон и специалните служби да работят за националния интерес, каза г-н Данов. Според него е крайно време тази тема да бъде дискутирана в обществото.
Но въпреки че темата беше поставяна периодично почти през всичките дванайсет години на демокрация, винаги се е разминавала с реализация. Причината е много елементарна - с изключение на НСС, чиято дейност е регламентирана в Закона за МВР, останалите специални служби в момента работят в условията на пълна секретност за своята работа, разход на бюджета и трудно подлежат на контрол. Множеството скандали през годините на демокрация показват точно как една или друга служба използва възможностите си, за да игнорира заплахата за ведомствените си, а не за националните интереси. Винаги когато се направи опит да се вдигне булото на тайнствеността на военното и цивилното разузнаване, винаги се е появявал някой скандал, който разклаща държавата.

Служби за лична употреба

Липсата на закон за повечето специални служби наистина удобно се използваше от партиите и правителствата. По времето на Беров спецслужбите бяха в услуга на една или няколко съмнителни групировки, които под тяхното прикритие си вършеха далаверата. Те естествено имаха покровителството на БСП, което поддържаше правителството на проф. Беров. По времето на Жан Виденов службите попаднаха под диктата на вътрешнопартийни кланове, което ги направи крайно неефективни, свидетелства и Красимир Райдовски, бивш шеф на пресцентъра на Виденов и бивш оперативен работник от разузнаването. Неговото мнение също е, че трябва да има закон за специалните служби и те да обслужват приоритетно изпълнителната власт, която ръководи държавата.
Изобщо в демократични времена службите за сигурност се превърнаха в клиентелистки мрежи, които търгуват с информация, действат селективно в интерес на икономически групировки или за удар по вътрешнопартийния враг. Така беше направено с приятелския кръг “Орион”, така постъпи и Костов със своите министри, които попаднаха в доклада на НСС. В това няма нищо лошо, ако тези разработки бяха отишли в прокуратурата.
Това, което направи Иван Костов обаче по време на Косовската криза, е нагледно доказателство за възможностите на специалните служби. Съветът за сигурност към премиера, който беше структуриран пак по времето на СДС, показа, че въпреки трансформациите специалните служби са много по-ефективни, когато има координация помежду им и когато дават информацията си на изпълнителната власт, за да взима правилното решение. Но и сините не изпълниха обещанията си да вкарат закон за специалните служби в парламента.

Челният опит

Почти във всяка една служба има готов закон за службата, но никой не прави усилие да ги внесе в парламента. Последната идея беше на правителството на Костов, а в доклада за националната сигурност за 1999 г. беше обещано, че такива закони ще бъдат направени. Според бившия главен секретар на МВР о.з. ген. Божидар Попов в министерството има почти готов проект, който може направо да бъде внесен в парламента. “Ние заимствахме голяма част от унгарския закон за специалните служби, каза г-н Попов за “Капитал”, защото много от страните в НАТО ни посъветваха да направим точно това. Според тях унгарският закон е много добър. Идеята е не да има министър, който да управлява службите, а да контролира тяхната дейност, да анализира събраната информация по един или друг проблем и да носи отговорността за контрола на информацията. В Закона за обществения ред и сигурността специалните служби са цивилното и военното разузнаване и военното и цивилното контраразузнаване, които запазват статута си на самостоятелни дирекции, самостоятелен бюджет и кадрова политика. Според Божидар Попов в законопроекта, който отлежава във вътрешното министерство, е запазен принципът на разпределената отговорност за назначаването на шефове на служби, т.е. правителството да предлага, а президентът да назначава. И още - информацията от службите да бъде давана в еднакъв вид за парламентарния шеф, президента и премиера. В момента това правило е вменено само на контраразузнаването.