България - хит или бяло петно на инвестиционната карта
Нарасналият интерес към Балканите заварва страната години назад от централноевропейския бизнес климат
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В началото на 90-те години представители на японския електронен гигант „Сони“ посещават България в търсене на място за нов завод за телевизори в Източна Европа. Както разказва наскоро един от представителите на фирмата по време на среща с българска делегация в Япония, „инфраструктурата в страната беше в ужасно състояние, а и никой от управляващите не ни обърна внимание“. Японската делегация продължава източноевропейската си обиколка и не след дълго избира Словакия. Новопостроеният завод е последван от втори, по-голям, а България е забравена като място за правене на сериозни инвестиции.
Десет години след този немного известен, но показателен случай, друга азиатска делегация посещава България със същата цел. Един от представителите и разказва (в подобни случаи анонимността е разбираема): „никой от управляващите не ни попита от какво точно имаме нужда - те бяха прекалено заети да разказват за себе“. След посещението си в Словакия бизнесмените вече се шегуват на тема как са си загубили времето в България - мястото за новия завод е намерено, и то отново не е България.Макар и отдалечени в годините двата примера ясно показват, че имиджът на България като място за сериозни инвестиционни проекти не се е променил кой знае колко. Според последния доклад на консултантската компания Ernst&Young за инвестиционната активност в Източна Европа нито един от 20-те най-активни инвеститори на континента не е избрал България за разлика от страните от Централна Европа (виж таблицата). Това показва ясно, че извън приватизацията страната може да присъства на регионалната, но не и на европейската и глобалната инвестиционна карта.
Приватизация и случайни обстоятелства
Анализът на успешните и големи инвестиции в България в годините след 1990 г. показва, че инвеститорите са избирали България основно по две линии - приватизация на вече съществуващо производство или ... случайно. Кратък поглед върху големите инвестиционни проекти, които сега служат за реклама на страната пред чуждите инвеститори, доказват, че пътят им почти винаги е минавал през приватизацията и вече съществуващи производства. В почти всяка презентация на български министри в чужбина се споменават имената на „ЕПИК Електроник асембли“, „Американ стандард“, „Фесто“, SAP, „Миролио“ и още няколко други фирми в графата success story*. Погледът към историята на ЕПИК обаче показва, че погледът на белгийския инвеститор е бил насочен към България по една чиста случайност - български емигрант разказва на собственика на компанията за завода в Ботевград. Самият завод така или иначе се разминал с приватизацията, но инвеститорът веднъж погледнал към България се решил да инвестира на зелено. Друга инвестиция - тази на немския софтуерен гигант SAP - също не може да се отнесе към групата на тези, които са избрали специално и целенасочено България. Както споделят самите мениджъри на SAP, „всичко започна през 2000 г. с придобиването на немската „Просист“, а чрез нея и на българския и филиал“.
„Немският концерн „Фесто“ дойде основно заради съществуващия производствен опит (приватизира „Пневмоавтоматика“ - София) и квалифицираната и евтина работна ръка. Когато търсиха място за новия си завод преди няколко години, изборът беше между България и Испания, предпочетоха нас по тези две причини“, обяснява Вичо Вичев, управител на „Фесто производство“ (сензори за индустриална автоматизация). Преди да реши да изгради новите си български заводи, италианската „Миролио“ беше привлечена от сливенското предприятие „Слитекс“. „Листата на чуждите вложения в индустрията се води също от фирми, придобили бивша държавна собственост - Солвей“ (закупи „Соди“ - Девня), Юмикор (МДК - Пирдоп), „Американ стандард“ (направи смесено дружество с „Видима“ - Севлиево), „Виохалко“ (закупи част от фалиралата „Стомана“ - Перник) и др. В тези сектори обаче като основен мотив за интереса се сочат по-ниските екоизисквания в страната - факт, който съвсем скоро ще е минало заради членството в Европейския съюз. Приватизацията обаче е към своя край, особено в сектора на индустрията. Затова сега надеждите за инвестиции са свързани основно с изграждане на предприятия на зелено, а в по-малка степен - с евентуалната препродажба на някои приватизирани заводи. Поглед върху списъка с вече дошлите чужди инвеститори показва, че далеч по-малко на брой са фирмите, които са предпочели България не заради държавно предприятие, а за да развият производство, което никога не е съществувало в страната и не е свързано с наличието на определени природни ресурси или пък с търговска или финансова дейност. Почти няма мултинационална компания, която, преди да вземе решение къде да разположи следващия си завод, не прави детайлно проучване на група държави от избрания регион. В тези списъци доскоро България почти не фигурираше. Плахи опити бяха направени от сегашното правителство за включване на България в състезанието за следващите заводи на „Пежо“/“Ситроен“ и „Хюндай“/“Киа“, но ентусиазмът на управляващите беше бързо охлаждан от инвеститорите. От години срещите на високо ниво между представители на мултинационални компании и министри са почти винаги част от дневния ред на посещенията им в чужбина, но конкретен резултат под формата на завод на зелено засега няма въпреки честите „новини“ за проявен интерес.„България е на инвестиционната карта, но пропадаме в състезанието с останалите държави по три причини - от бизнес естество (защото България е далеч от клиента), заради лошата инфраструктура (пътища, летища, логистика) и заради кокурентоспособността на доставчиците“, смята Павел Езекиев, председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции.
Румъния засега печели състезанието
Досега най-чест конкурент на България за инвестиционни проекти на мултинационални компании в региона е била Румъния. Тепърва на картата се появяват и Сърбия и Черна гора, Украйна, Македония и др. Причините да губим състезанието далеч не са само в по-малкия български пазар. Инвеститори често споменават, че в северната ни съседка има работещи индустриални зони, които привличат проекти не само заради законови преференции, а и заради гъвкавото отношение на местните власти спрямо чуждите компании. „България губи и по чисто географска причина. Румъния намалява със 7-12 часа времето за доставка на стока до клиент в Германия или Франция“, смята Езекиев.
Единственият известен случай когато чужда фирма е предпочела България пред северната ни съседка, е за проекта на завод за стъкло на „Шишеджам“, но там освен бизнес мотиви надделя и присъствието на турско малцинство в България и политическата подкрепа по линия на ДПС. Затова пък България често е била задрасквана от плановете на мултинационалните компании, които са предпочитали северната ни съседка. Сред фирмите, проучили региона, но предпочели Румъния пред България са немската фирма „Леони“, японската „Язаки“, американската „Дженеръл мотърс“, а вероятно и още доста други, за които не се е чуло в публичното пространство.
Доза атрактивност в полза на България
След като близо 15 години страните от Централна и Източна Европа бяха безспорен хит сред мултинационалните компании, а България беше в периферията на вълната, сега, изглежда, е дошъл моментът за първия организиран опит със закон да се въведе ред и да се предоставят стимули за големи проекти. Все повече западни издания и анализаторски звена посочват Балканите като потенциалния магнит за инвестиционни проекти. Основният въпрос е дали законът и бъдещата стратегия (гарнирани с активни действия от страна на управляващите) ще заработят и дали ще са достатъчни България да спечели поне няколко големи инвестиционни проекта, или шансът отново ще бъде пропилян.
Чрез новите мерки законът решава част от проблемите и прави България конкурентоспособна, колкото държавите от региона, но не и по-атрактивна. Затова, за да спечели състезание за голям инвестиционен проект, ще са необходими още доста мерки. Отговорът кои и как точно ще се търси в инвестиционната стратегия (виж карето).
Трудните въпроси
Присъствали на работните срещи с потенциални инвеститори разказват, че най-често мениджърите на чуждите компании поставят няколко въпроса: каква е инфраструктурата и какви са логистичните възможности, ще имат ли доставчици и има ли квалифицирана работна ръка, колко струва и къде е разположена. И трите въпроса обаче нямат еднозначен отговор, а подобряването на инфраструктурата, обучението на кадрите и създаването на мрежа от поддоставчици могат да отнемат десетки години.
Сред негативните сигнали, поизцапали образа на България като атрактивна страна за инвестиции, остават скандалите около приватизацията (най-вече „Булгартабак“ и БТК), противоборството на ниво местна власт (няколко инвеститора бяха изгонени или забавени заради търкания между кмет и областен управител), съдебната система и други, които един закон или стратегия самостоятелно трудно могат да решат.
Според проведеното заседание на съвета за икономически растеж в началото на годината в Банско по метода „мозъчна атака“ представители на правителството, организации на бизнеса и икономисти определиха следните проблеми и цели на инвестиционната среда, а изводите и предлеженията ще стоят в основата на бъдещата инвестиционна стратегия на България: |
Проекти за над 100 млн. лева ще получават държавна помощ и ускорено обслужване Законът за чуждестранни инвестиции се преименува на Закон за насърчаване на инвестициите в промените, които предстои парламентът да гласува на второ четене. Изравнява се статутът на местните и чуждите проекти. Българската агенция за инвестиции (новото име на АЧИ) ще подпомага информационно и административно инвеститорите, ще рекламира в чужбина възможностите за инвестиции в страната. Ще се насърчават инвестициите за придобиване на дълготрайни активи с цел създаване на ново или разширяване или модернизация на съществуващо производство на стоки и/или услуги, които създават работни места, и срокът на реализация на инвестициите е до три години. Няма да има стимули по отношение на инвестиции в банки, небанкови финансови институции, застрахователни дружества, инвестиционни посредници, инвестиционни дружества и дружества със специална инвестиционна цел, управляващи дружества, пенсионни и здравноосигурителни дружества, за инвестиции в хазартни дейности, както и по отношение на инвестициите, извършени в изпълнение на приватизационни договори. Според размера им инвестициите ще се делят на три класа. Конкретните прагове ще бъдат записани в бъдещия правилник за прилагане на закона, но обявените от вицепремиера Шулева нива са съответно над 100 млн. лв. (първи клас), от 10 до 100 млн. лв. и до 10 млн. лв. Инвеститорите ще бъдат сертифицирани от агенцията. След представяне на сертификат за клас инвестиция централните и териториалните органи на изпълнителната власт, включително кметовете на общини, са задължени да извършват административно обслужване на инвеститорите в срокове, с една трета по-кратки от предвидените в нормативен акт (за някои случаи сроковете са намалени допълнително в закона). Когато проектът е над 10 млн. лв., инвеститорите получават от агенцията индивидуално административно обслужване пред всички централни и териториални органи на изпълнителната власт и пред органите на местното самоуправление, необходимо за реализацията на инвестиционния план. Инвеститорите от първи клас получават безплатно земя и съответно правото на ползване и строеж, като не дължат и такса за прехвърляне на имота. За тях държавата може да изгради и инфраструктурата до границите на имота, но в този случай инвеститорът трябва да предостави банкова гаранция в размер на стойността на отпуснатите средства. Всички тези стимули са вид държавна помощ и трябва да бъдат разрешени от Комисията за защита на конкуренцията. Длъжностно лице, което наруши или не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 500 или 1000 лв. в зависимост от това коя разпоредба е нарушил. Който не предостави искана информация от агенцията, която е свързана с обслужването на инвестиционен проект, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. При повторно извършване на нарушението глобите са в двоен размер. |
| Компания | Брой проекти* | Позиция 2002 | Позиция 2001 |
| Robert Bosch GmbH | 11 | 1 | 13 |
| Siemens AG | 11 | 1 | 2 |
| Stora Enso Oy | 10 | 3 | 57 |
| Toyota Motor Corp | 10 | 3 | 4 |
| DaimlerChrysler Corp | 9 | 5 | 3 |
| Ikea AB | 9 | 5 | 4 |
| Continental AG | 7 | 7 | 9 |
| Fiat SpA | 7 | 7 | няма данни |
| Ford Motor Co | 7 | 7 | 1 |
| IBM Corp | 7 | 7 | 9 |
| Arcelor | 6 | 11 | няма данни |
| BMW AG | 6 | 11 | 21 |
| General Motors Corp | 6 | 11 | 54 |
| Hewlett Packard Corp | 6 | 11 | 54 |
| MDS Pharma Services | 6 | 11 | няма данни |
| Nestle SA | 6 | 11 | 21 |
| Netsystem.com SpA | 6 | 11 | няма данни |
| Raben | 6 | 11 | няма данни |
| The Foundry | 6 | 11 | няма данни |
| Volkswagen AG | 6 | 11 | 13 |
Класацията е базирана на броя на инвестиционните проекти на компаниите за съответната година
Източник: Ernst&Young EIM
„Сименс“ подготвя втора инвестиция“, „Дженеръл мотърс“ може да закупи локомотивен завод“, „Оракъл“ премества европейските си поддържащи центрове в Румъния“. Това са само част от новините в румънските вестници през последните седмици. За разлика от българските медии, при които основната инвестиционна новина през последните месеци е проблемите пред приватизацията на БТК, в северната ни съседка добрите новини сякаш са повече. Макар че според всички доклади Румъния е значително по-назад в преговорите за Европейския съюз и по пътя си към пазарна икономика в сравнение с България, страната успява да привлече значително по именити инвеститори и проекти. Освен вече споменатите мултинационални компании, в списъка на вече присъстващите инвеститори в северната ни съседка са „Рено“, „Континентъл“, „Деу“, „ГлаксоСмитКлаин“, „Язаки“ и др. Румънската агенция за чужди инвестиции отчете 1.6 млрд. долара преки чужди вложения, което е с 38% повече спрямо предходната година. Очакванията са през настоящата година инвестициите да нараснат с още 30-40%. През 2004 г. румънската агенция ще координира 10 нови проекта в заводи за авточасти, в дървопреработването и тежката индустрия, като инвестираните средства се очаква да надхвърлят 350 млн. долара. Повечето от новите фабрики се строят в специално обособени индустриални зони. В тях инфраструктурата се изгражда основно със средства по програмата ФАР, а остатъкът се влага от местните власти. Както и в България, приватизацията в страната почти приключва - продадени са почти 10 хил. компании, а за раздържавяване остават около 100 дружества. Затова фокусът е насочен към подобряване на бизнес средата, най-вече благодарение на индустриалните паркове. Като основни предимства на Румъния се сочат големият местен пазар, евтината и квалифицирана работна ръка и по-близката географска и историческа връзка със Западна Европа, най-вече Франция, Италия и Германия. Сред най-честите оплаквания на инвеститорите са лошата инфраструктура и корупцията. |
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.