Генните модификации са разрешени, но не съвсем

След многократно отлагане законът за ГМО се приема „на педал“ заради ангажименти към Брюксел

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Мария Андонова

Паулина МИХАЙЛОВА

2 автори

Опитите с генно манипулирани растения ще бъдат разрешени в България, но с изключение на няколко от най-важните типове култури. Това предвижда проектозаконът за генетично модифицираните организми, който беше частично приет на второ четене от парламента през седмицата. Според окончателния вид на документа, чието гласуване върви на второ четене и в комисията по околна среда, забранени за генетични модификации в България са лозите, пшеницата, маслодайната роза, тютюнът, памукът, всички видове зеленчукови култури и всички видове овошки. Тези култури са записани изрично в специален забранителен списък, който е неразделна част от закона. С типовете растения в списъка ще могат да се правят само контролирани лабораторни експерименти за генни модификации, но не и полеви опити. Забранено е и предлагането на пазара на манипулиран посадъчен материал от тях.

В първоначалния вариант на проектозакона, одобрен от Министерския съвет, такъв забранителен списък нямаше. Той беше включен по предложение на група депутати начело с Борислав Великов. Според депутата, както и според повечето негови колеги от парламентарната комисия по околна среда, списъкът е „възможно най-рестриктивния“ и „обхващащ на практика всичко“. За въвеждането на подобна листа настояха веднага след приемането на проекта на първо четене цял ред неправителствени и екологични организации. Случайно или не, от забранителния списък обаче отпадна едно от най-податливите и най-масово използвани за генетични модификации растения - царевицата. „Трансгенната царевица е вече много популярна по целия свят, има такава и в България, затова не сме я включили в списъка“, коментира Борислав Великов. Според депутата Евдокия Манева

„Пропускът“ с царевицата

се дължи на факта, че тя вече се подлага на генетични манипулации много широко и няма смисъл от подобна забрана. Освен Манева и Великов като цяло депутатите от комисията по околна среда нямат смислeно обяснение защо царевицата е изключена от забранителния списък. Според народните представители листата ще може да се допълва и след приемането на закона само със санкция на земеделския министър. Това обаче не отговаря на въпроса защо сега спорният продукт е „забравен“.

Макар че досега официално продукцията от опитните полета на действащите у нас американски компании се изнасяше изцяло само за третия свят, няма гаранция, че тя няма да се продава и в България след приемането на закона, ако списъкът не бъде допълнен - факт, който полугласно се признава и сега. По официални данни площта, заета с генно модифицирана царевица в България, намалява от 120 000 декара през 1999 г. до 22 000 декара през миналата. Неофициално обаче редица учени споменават, че около 70% от царевицата, която се сее в страната, е модифицирана. Американската „Монсанто“ от 1999 г. има разрешение за отглеждане на трансгенна царевица в България. Такова разрешение има и „Пайниър“. При сегашния вариант на проекта за полеви опити и продажба на ГМО „отворени“ остават съвсем малко растения освен царевицата като соя, овес, ориз, ягоди и др. Макар че законът третира опитите и пускането на пазара на всякакви ГМО, при обсъждането в комисията по околна среда от забранителния списък бяха изпуснати и животните. „Ако те не се включат при обсъждането на текста в пленарната зала, няма гаранция, че занапред у нас няма да се правят генетични манипулации с животни“, коментира Теодора Литрова. Иначе депутатите гласуваха опити с ГМО да могат да се правят само след изрично разрешение, издадено от министъра на околната среда и водите. При това компанията, която иска разрешението, е длъжна да представи куп документи за това, включително имената, квалификацията и опита на научните работници, отговорни за проекта, начините за контрол върху посевите, планове за спешни действия при аварии и други. По предложение на Теодора Литрова към изискванията беше включен и текст, според който заявителят ще трябва да представя и карта на стопанството, в което ще се отглеждат ГМО растения, както и неговите съседи, списък на собствениците на съседните полета и начина на производство в тях. Буферната зона между площите, засети с модифицирани растения, и защитени природни територии трябва да е поне 30 километра, предвижда още проектът. Разрешенията за пускане на пазара на ГМО ще се издават от Министерството на земеделието и горите и ще важат за петгодишен период.

Един дълго изстрадан закон

След като няколко последователни проекта за закон за ГМО в рамките на повече от две години въобще не стигнаха до парламента, в момента депутатите приемат документа „на педал“ и при постоянни напомняния, че той трябва да бъде гласуван максимално бързо. Причината е, че България е поела ангажимент по глава „Околна среда“ от преговорите за присъединяване към Европейския съюз този закон да бъде приет до края на май, а този срок изтече. Същото беше положението през миналата есен със Закона за далекосъобщенията, а преди това и със Закона за обществените поръчки. След като проектозаконът за ГМО все пак стане факт, депутатите ще препоръчат да бъде разширен Законът за храните, като в него се запише и специален ред за пускане на пазара на хранителни продукти, базирани на ГМО. Разрешенията за това ще се издават от Министерството на здравеопазването. Разглежданият в момента закон не третира търговията с ГМ храни.

В Европейския съюз допреди месец продажбата на хранителни стоки от ГМ организми беше забранена, но от май тя е разрешена, при положение че съответната продукция е с етикети, указващи наличието на генно манипулирани съставки. Преди броени седмици Брюксел отново разхлаби значително примката около ГМО, разрешавайки употребата на определен вид модифицирана царевица - BT 11 - не само за фураж, а и за храна на хората. Експерти оценяват това като край на шестгодишния мораториум върху употребата на този сорт царевица на Стария континент. С решение от тази седмица обаче ЕС блокира вноса в Европа на определен сорт модифицирана рапица, производство на „Монсанто“. Двадесет и петте страни членки отказаха да разрешат на американския биотехнологичен гигант внос на рапица, известна като GT 73. Гласуването беше следено отблизо от американското правителство, което инициира диспут по темата в Световната търговска организация.