СИК под обстрел

Милчо Бонев е един от съз­дателите на бившата застрахователна компания СИК и акционер на икономическата и структура „Интергруп енд партнерс“. За разлика от повечето представители на СИК той не се изявява в публичния свят и предпочита анонимността. Дотолкова, че когато на 1 септември 2001 г. беше извършен атентат срещу него, медиите го объркаха с друг бизнесмен със същото име. Бай Миле влиза в „Интергруп енд партнерс“ едновременно с Красимир Маринов-Маргина и Дмитрий Минев-Руснака. Двамата бяха напуснали страната през 1994 г., тъй като бяха обявени за национално издирване заради побоя в спортния център „Дескрим“ в края на 1993. Дотогава Бонев е в бригадата на Митко Бретона, който е принуден да се укрие след съдебно дирене срещу него през 1994 г.

Милчо Бонев участва в редица фирми, свързани основно с хотелиерство, туроператорство и ресторантьорство. Приема се, че той е човекът, който защитава интересите на бившата СИК в Слънчев бряг. Бай Миле е бил съдружник и с взривения в асансьор през ноември 1996 г. във Варна Данчо Марков. От съдружието му в различни фирми любопитно е участието му в „Живот 1“, където дялове притежава и Румен Пешев. Той от своя страна още през 1997 г. е регистрирал „Булгар-Юго импорт-експорт“ заедно със сърбина Драган Байович. През 1998 г. обаче Бай Миле излиза от „Живот 1“.

Сръбската връзка

е най-често споменавана след убийството на Бай Миле. Като се започне от митичните 3 милиона долара, които уж Сретан Йосич - наркобаронът, който беше заловен в София преди 2 години по молба на холандските власти, е дал, за да му се уреди бягството от софийския затвор, та се стигне до недоставена пратка хероин за наследниците на Земунския клан. Според една от версиите Йосич, холандски наркобос от сръбски произход, е дал 3 милиона долара на Милчо Бонев, за да уреди бягството или подмяната му от софийския затвор. Йосич е издирван за убийствата на полицаи в Холандия и беше безшумно заловен след акция на МВР в София през 2002 г. и екстрадиран под засилена охрана до специално изпратен самолет от Холандия. Според спецполицаи такъв план наистина е съществувал - едниният вариант е бил Сретан Йосич да се „разболее“ и да бъде настанен в МВР болницата, откъдето да избяга. След като този вариант се проваля, е било решено Йосич да бъде преместен в ареста на Транспортна полиция, който се смята за добре охраняван. Именно при това преместване е трябвало Сретан Йосич да бъде подменен с друг арестант и така да избяга. Според версията с тази задача бил натоварен Бай Миле. Но само преди две години, когато беше извършено покушение срещу бившата барета Алексей Петров, неговото име също беше замесено в тази връзка.

Петров беше обвинен от Едвин Сугарев, че е взел пари за освобождаването на Йосич чрез свои връзки в прокуратурата. (В момента бившата барета води дело за клевета срещу Сугарев по този повод.) Иначе е вярно, че Бай Миле е имал стабилни връзки в Сърбия. Това се потвърждава и от изказването на сръбския вътрешен министър Душан Михайлович само 10 дни преди разстрела на сикаджията и от източници от сръбския подземен свят. Бай Миле е определян като „много точен човек“. Известни са и връзките на Бай Миле и с Желко Ражнятович-Аркан и негова съпруга Цеца Величкович. В свое изявление за медиите Михайлович заяви, че Бай Миле е снабдявал с хероин Земунския клан и е наблюдаван от сръбската полиция. Другите версии за смъртта на Бонев на сръбските медии са отново свързани с хероин и с пране на пари. Лидерът на Земунския клан Легия, който е в затвора, твърди, че има някакви 700 кг хероин, депозирани в сръбска банка, на албанската мафия, които Бай Миле е искал по някакъв начин да разкрие, затова бил убит от шиптъри. Втората е, че българинът е перял пари на сръбските мафиоти, които не били доволни от процента, който взимал той.

За връзки на Милчо Бонев със сръбската мафия информация имат и българските спецслужби. Бившият главен секретар на МВР Божидар Попов заяви по БНР, че по времето на правителството на Костов в НСБОП е имало няколко разработки за него. Но информация за него е имало и в НСС. Името на Бай Миле е попаднало там през партньорска разузнавателна служба

По време на косовската криза

когато са дадени за наблюдения фирми, за които има подозрения, че през тях минават пари на сръбската мафия, тогава под контрола на режима на Милошевич.

Туризмът, хотелите, „Интергруп“, футболните трансфери на сръбски играчи в българското първенство са светлата част от бизнеса на Бай Миле. А зад нея е сянката на трафика на наркотици към Сърбия и тесни връзки със сръбския ъндърграунд. Голяма част от мощта на СИК навремето дойде от натрупаните пари по време на югоембаргото от търговия с петрол. Контактите от онова време естествено са били прехвърлени към наркотрафика. Но името на Бай Миле беше няколко пъти е свързвано и с убийства на българска територия. През ноември 2000 г. в столичния хотел „Амбасадор“ се самовзривиха Арташес (Артур) Овсепян и Александър Романов в стая 103. Основната версия тогава беше, че двамата са подготвяли атентат срещу Поли Пантев, друга емблематична фигура за наркотрафика в България, и са се самовзривили, докато свързват жиците на бомбата. Артур Овсепян се оказа известен поръчков убиец, който се е установил в Бургас, приятел на Бай Миле. Според източници от НСБОП минути преди да избухне взривът, Бай Миле е напуснал хотел „Амбасадор“. Така Милчо Бонев се оказа последният човек, който е видял жив арменеца, и полицията дълго време го издирва, за да даде показания. Година по-късно - на 1 септември, срещу Милчо Бонев беше извършен атентат пред дома му в кв. „Изток“ в столицата. Бомбата беше поставена върху пощенската кутия и беше задействана дистанционно веднага след като Бай Миле слязъл от джипа си и влязъл в входа заедно с двамата си бодигардове. Тогава той се отърва без наранявания, но един от охранителите му беше тежко ранен. След този случай Милчо Бонев трайно се изнася от България и все по-дълго се задържа в Сърбия и Испания. Сръбските медии съобщиха след убийството му, че преди десетина дни той отново е бил в Сърбия и че е основният доставчик за наследниците на земунци. Източници от службите твърдят, че Бай Миле стои зад стрелбата с гранатомет срещу джипа на братя Пехливанови и убийството на Евгени Стефанов-Женята през ноември миналата година. Вероятната причина за тях са, че тримата бяха близки до убития на остров Аруба Поли Пантев и поеха неговите дела. Само преди месец съвсем показно беше разстрелян близкия до Златко Баретата Митко Малкия и неговите двама бодигардове в кафе „Арт-Декор“ от преоблечени като попове убийци. Твърди се, че Бай Миле има отношение и към това убийство.

Въпреки любопитната „сръбска следа“ съвсем не е изключена и

Българска версия

за убийството на Бай Миле. Настина би било много трудно сърби да създадат такава организация в чужда страна. Седем или осем килъри чужденци трудно могат да влязат незабелязано от престъпния контингент в страната. Набавянето на оръжия, полицейски униформи и бронежилетки дори за „наситения“ български пазар щеше да се забележи, освен ако убийството не е подготвяно много по-отдавна. Убийците са познавали навиците на Милчо Бонев, знаели са, че често отсяда в ресторант-градината на „Славия“ и там се чувства на сигурно място и в свои води. В крайна сметка стрелците са действали напълно уверено и хладнокръвно. И след такава канонада са изстреляли и контролни изстрели в главите на вече убитата охрана, след което са се оттеглили напълно организирано. Началото и краят на акцията им са запечатани от камерата на тото пункта срещу ресторанта, но за съжаление записът е некачествен.

Освен организацията на убийството има и още един смущаващ факт - жестокостта, с което е извършено, и безсмисленият разстрел на още пет души освен Бай Миле. Защото, ако убийците са били с маски, те не са рискували да бъдат разпознати, ако оставят живи свидетели. Затова убийството прилича повече на вендета, отмъщение за нещо, извършено от сикаджийския създател. Естествено, че убийството може да е извършено и за да се поеме трафикът на наркотици към Сърбия или пък е разчистване на сметки между сенчестите бизнесмени и групировки, или и трите заедно.

В България битуват основно

Две митологеми

използвани като обяснения за убийствата на хора, които имат отношения към наркотрафика. Едната е за онези 600 кг кокаин, откраднати от Поли Пантев от колумбийски картел, заради които той намери смъртта си на остров Аруба през зимата на 2001 г. Но покрай Пантев бяха извършени редица други убийства и някак си дежурното обяснение беше за парите от този кокаин. Втората митологема е за също така странните 3 милиона долара, разкешени от хората на Сретан Йосич, за да бъде уредено неговото бягство. Медиите дори цитират съратници на Йосич, които твърдят, че не си искат парите, а ще се лее кръв.

Някак си е наивно да се смята, че тези два слуха могат да бъдат обяснението за случващите се битки в престъпния свят през последните 4-5 години. Основният проблем на продължаващата вече четвърта година война е, че няма край, докато всички участници в нея не се самоизтребят. И това също е илюзорно, защото тяхното място веднага бива попълнено от по-млади, но и по-яростни бандити. Очевидно, че трафикът на наркотици през България е много доходно занимание, щом за него се води толкова ожесточена война и падат толкова много жертви. Често безсмислени. И след смъртта на Бай Миле ще започне битка за заемането на неговото място като основен доставчик на сръбската мафия.