В Европа по втория начин

Най-голямата заплаха досега беше прилагането на предпазни клаузи. Най-често споменаваната - в областта на правосъдието и вътрешните работи, всъщност не налага сериозни ограничения. Нейното прилагане обаче би било изключително унизително - предпазните клаузи са сигнал, че страната е изключително ненадеждна. Тази заплаха, надяват се експертите в кабинета на Оли Рен, би трябвало да е достатъчно силен мотив за българските власти да се захванат сериозно с реформи.

Затова в частни разговори експертите на комисията смятат, че е по-добре вместо предпазни клаузи да се приложи наблюдение. Как точно ще работи то зависи от това дали на София ще бъде наложена предпазна клауза, т.е. изключване на страната от определени области на европейското право. При вариант с предпазна клауза целта на наблюдението ще бъде да прецени кога ограничението да отпадне. В обратния случай, ако драстичната мярка не бъде наложена, то ще определи дали при влошаване на ситуацията страната да не бъде изключена от някои европейски политики.

На практика предпазната клауза и наблюдението са част от един същ механизъм - европейско две в едно. Със сигурност наблюдението е по-меката форма на контрол и правителството, и мнозинството ще се отърват само с лека уплаха след публикуването на доклада. Служител на европейската комисия коментира, че неговата институция е поставена в трудна ситуация. От една страна, комисията трябва да убеди 25-те, че не допуска две страни, които ще създават проблеми, най-малкото медиите в Германия трябва да са сигурни, че върху двете балкански държави се упражнява строг контрол. От друга, комисията трябва да даде на българските и румънските власти някакво не толкова горчиво хапче, което лесно да бъде преглътнато от общественото мнение. "Всичко е въпрос на представяне.“

Сигурно: Наблюдение

Както и да се формулира, целта на наблюдението ще бъде да контролира доколко страната изпълнява поетите в хода на преговорите ангажименти. По принцип Европейската комисия извършва постоянно наблюдение върху това как страните членки спазват европейското законодателство, а подобен следприсъединителен механизъм съществуваше и за десетте нови членки на ЕС, но реално не беше използван. Засега не е ясно как той ще се прилага за София и Букурещ - в комисията все още се водят спорове за това. Най-вероятно на базата на доклада от 26 септември ще бъдат набелязани области, в които България и Румъния трябва да постигнат напредък. Наблюдението ще се извършва посредством партньорски проверки, т.е. експерти, наети от комисията, ще проверяват на място напредъка на страната. Ако София или Букурещ не успеят да наваксат изоставането си, на страните ще бъдат наложени предпазни клаузи. Според източници от Европейската комисия отново ще се извършва редовно преглед на направеното, но вече вместо оценка на цялата страна, както правят докладите на комисията, тя ще се извършва само в определения сектор. По информация на Би Би Си това ще стане за първи път през април 2007 г. България ще бъде наблюдавана в т.нар. чувствителни области. В доклада от май тази година като такива бяха определени борбата с организираната престъпност, корупцията и измамите, липсата на достатъчен финансов контрол с оглед бъдещото използване на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд, недостатъчните мерки за фитосанитарен контрол изоставането в създаването на интегрирана система за админис­триране и контрол, и по-специално изграждане на системата за идентификация на земеделските парцели в земеделието, прането на пари. Очаква се, че последните три области могат да отпаднат на 26 септември.

Друг вариант е за наблюдение в стил "големият брат те гледа“. Няколко западни експерти, участвали в партньорски проверки в България, например предлагат да се назначат чужди офицери, които да участват във всекидневната работа на полицията

Вероятно: Предпазна клауза

В договора за присъединяване на България и Румъния, а и на останалите нови членки на ЕС присъства възможността те да бъдат изключени от дейности, ако неподготвеността им заплашва тези области. За това трябва да има "очевидни“ недостатъци. Пример е забраната за износ на говеждо месо от Великобритания в края на 90-те години, тъй като имаше съмнения за масово разпространение на болестта луда крава. Клаузите могат да бъдат изключително разнообразни и могат да се прилагат и в други сектори, които засягат функционирането на общия пазар на ЕС.

В последната година беше въведена предпазна клауза по правосъдието и вътрешения ред, която най-често се споменаваше по отношение на България. Досега този правен инструмент никога не е бил прилаган, но според повечето експерти, ако бъде приложен, това означава, че някои решения (а не всички) на българските съдилища няма да важат в страните - членки на ЕС. Предпазната клауза налага ограничения само там, където има европейско законодателство като право на убежище и миграционна политика спрямо неевропейски граждани, съдебно сътрудничество в областта на криминалните и гражданските въпроси, борба с наркотрафика и големите международни измами. Например, ако френско семейство осинови дете в България, решението на българския съд няма да се признава и автоматично от френския. Или пък, ако българско съдилище поиска ареста на европейски гражданин, това няма да бъде изпълнено. Ако чужда компания регистрира фирма у нас, това по никакъв начин не я поставя извън юрисдикцията на българския съд.

Силата на клаузата за правосъдието и вътрешния ред е не толкова в преките наказания, колкото клеймото върху страната. Има спекулации, че предпазната клауза по правосъдие и вътрешни работи може да бъде използвана за ограничения в свободата на пътуване на българите или дори в отказа България да бъде призната за външна граница на ЕС. Това обаче е пресилено, тъй като в Договора за присъединяване изрично е записано, че предпазните клаузи не могат да препятстват свободното движение на хора. Все пак страни като Великобритания са на път да решат, че техният трудов пазар трябва да остане затворен за българи и румънци. При съмнения за корупция в митниците може обаче да бъде преценено, че България (като външна граница) не може да събира митата на входящите в ЕС стоки.

Силно възможно: Финансови рестрикции

Правилата на Европейския съюз предвиждат, ако една страна не управлява правилно средствата от ЕС, те да бъдат възстановявани обратно в бюд­жета на съюза. Ако не може да се установи точната щета, при Общата селскостопанска политика се прилага схема, при която се връщат 2%, 5%, 10%, 25% или повече от получените пари. Още в доклада си през май месец комисията включи специално изречение. "В допълнение на съществуващите механизми комисията може да приеме мерки, за да спре помощите за България и Румъния.“ Тогава служители на комисията по разширяването коментираха за "Капитал“, че са учудени от липсата на коментар от страна на правителството. Според същия източник комисията дори смята да предложи специален регламент за България и Румъния, с чиято помощ при установяване на сериозни "структурни проблеми“ - "кодовата дума за корупция“, Брюксел да може да поиска връщането на средствата. Най-често служителите на комисията сочат министерството на земеделието.

Най-невероятно: Отлагане с една година

Така наречената отлагателна клауза никога не е стояла сериозно пред България. Схемата за нейното прилагане изисква предложение на Европейската комисия за преместване на датата за присъединяване на 1 януари 2008 г. и единодушно решение на всичките 25 страни членки. България има категоричната подкрепа на Гърция и до известна степен на Великобритания, Италия, Испания и на осемте източноевропейски страни, което прави приложението на този механизъм почти неприложимо. Между януари и май обаче отлагането беше обсъждано насериозно в някои страни членки и европейски депутати.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала