Успехът в данъчните реформи трябва да се пренесе в регулирането на бизнеса

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Как ще се развие световната финансова криза? Можем ли да очакваме нейното утихване, или тепърва ще влияе все повече на световните пазари?

През последните месеци трусът във финансовия сектор, който започна от американския ипотечен пазар, доведе до ограничаване на кредитите. Това имаше отрицателни последици за икономическия растеж и борсите. Отначало бяхме свидетели само на корекции за очакванията на растежа - първо на САЩ, а впоследствие и на еврозоната и на развиващите се страни. Днес забавянето на растежа е само едната страна на проблема, другата е инфлацията. Опасността от стагфлация (състояние едновременно на нисък икономически растеж и висока инфлация - бел. ред.), подхранвана от ниския растеж и високи цени на енергоносителите и хранителните продукти, е напълно реална, но все още е рано да се каже дали ще се реализира и в какви мащаби. Последната седмица председателят на Фед Бен Бернанке в поредното си явяване пред конгреса даде уверение, че кризата в САЩ може да бъде избегната. Проблемът е, че съкращаването на лихвените проценти, което остава най-силното лекарство на Фед в борбата с рецесията, е нож с две остриета в условията на растяща инфлация и падащ долар - нервната реакция на пазарите след изказването на Бернанке са свидетелство за това.

Пред нас е труден период - 36 развиващи се страни са вече в продоволствена криза в резултат на високите цени на храните и забавяне на растежа се очаква в много страни. Въпреки това засега има надежда кризата да утихне, ако забавянето на растежа свие търсенето на енергоносители и хранителни продукти, което да коригира цените им надолу.

Какъв може да е ефектът от кризата върху България?

Ефектът не е благоприятен. Ние сме малка страна с отворена икономика, зависима от това, което се случва извън нашите граници. Нямаме лукса на богати природни ресурси, нито пък много високи и силни макроикономически показатели, които да омекотят ефекта на забавения растеж в САЩ и еврозоната. У нас има големи опасения с дефицита по текущата сметка, който достига 20% от БВП. Министерството на финансите гледа много сериозно на тези проблеми и взима нужните мерки, доколкото му позволяват инструментите, с които разполага. Що се касае до последиците, най-сериозната е съкращаване на кредита и неговата роля като икономически двигател. Вече се наблюдава известен спад в търсенето на имоти - както на външното, така и на вътрешното. Това се отнася особено в частта, свързана със спекулативно инвестиране. Нормално е тези неща да се коригират. Въпреки това не виждам как може да се стигне до срив на пазара. Корекции в някои сегменти на имотния пазар - да. Тези корекции се наблюдават от миналата година и са съвсем нормални. Но на места, като София и Варна например, където има обективни фактори имотният пазар да се развива, той ще продължи да се развива.

Как стои България на световната карта в очите на инвеститорите?

България се радва на прилични темпове на растеж на БВП и на съществен приток на преки чуждестранни инвестиции, в рамките на пет-шест милиарда евро през миналата година. Най-радващото е, че самите българи инвестират в страната си и че българските предприемачи се реализират успешно през последните години както у нас, така и зад пределите на страната. Особено важен е ръстът на малките и средните предприятия, които осигуряват голяма част от новите работни места. По нашата класация за условията за бизнеса България през миналата година беше на 46-о място, 8 позиции по-напред от предишното си класиране. Движението нагоре е добре, но все още в много области ни предстои доста работа. След почти две десетилетия реформи у нас не е лесно нито да се открие, нито да се закрие бизнес. Откриването предполага девет процедури и отнема 32 дни, а закриването може да се проточи до три години. Това са най-естествените процеси. Българинът трябва да разбере, че фалитът не е нищо страшно. Той е както край, така и ново начало. В условията на финансова криза е изключително важно да се постараем да компенсираме кредитните и пазарните ограничения с повишена инвестиционна привлекателност - успехът в данъчните реформи трябва да се пренесе в регулирането и лицензирането на бизнеса.

Как оценявате все по-силното обвързване на България с Русия? Крие ли то някакви рискове?

Смятам, че приближаването към Русия е по-скоро корекция в отношенията между двете държави. След колапса на социалистическата система страната ни гравитира към Европа, а в еуфорията на прехода, когато смело заклеймявахме всичко, свързано със соц. миналото, отношенията с Русия се охладиха и минахме в другата крайност на самоизолация. Днес това, което се случва, е една корекция в отношенията и ми се струва, че тя все още е твърде далеч от това да достигне притеснителни размери. Също така не бива да забравяме, че Русия винаги ще има различен цикъл от ЕС и в този смисъл не е лошо да диверсифицираме отношенията си. Днес, когато англичаните започват да се оттеглят от пазара на имоти заради ипотечната криза, руснаците започват да ги заместват. А и не смятам, че сме по-зависими от която и да било европейска страна, била тя Германия или Англия. Разбира се, не бива да се залита в другата крайност и да се постигне монопол на Русия в някои сектори.

Какво е усещането да живееш в къщата на Георги Димитров в Москва?

Ирония на съдбата и носталгия по детството. Свързвам го с времето, когато живеехме в една друга система. Когато участвахме в пионерски лагери. А и училището, в което учех, се казваше "Георги Димитров". Много беше интересно да гледам през прозореца и да виждам това, което е виждал Димитров. А изгледът е към Кремъл. Разбира се, тогава там е бил Сталин, а във времето, в което аз живях, там беше Путин. Това са два много различни периода от историята на Русия.

Профил

Кристалина Георгиева е преподавала в УНСС до 1993 г. Била е гостуващ професор и стипендиант в Лондонското училище по икономика, университетите във Фиджи, Австралия и Масачузетския технологичен институт. Автор е на най-популярния учебник по икономикс сред българските студенти. Постъпва в Световната банка през 1993 г. като специалист по икономика на околната среда. От 2000 до 2004 г. оглавява отдела за околна среда. Впоследствие става директор на банката за Руската федерация. Следващия етап в кариерата й е като директор на отдела за устойчиво развитие съм Световната банка. Отскоро е вицепрезидент и корпоративен секретар към борда на директорите в институцията и отговаря за връзките между изпълнителните директори и мениджмънта.