ВъглеРодни мъки

Всички инсталации са равни, но...

Според Еврокомисията проблемът е, че Министерството на околната среда и водите е дало квоти за няколко нови инсталации, които още реално не са заработили. Сред тях са мощности в ТЕЦ "Марица-изток 1" на американската компания AES, в ТЕЦ "Девен" на "Солвей-Соди", в девненското дружество "Полимери" и в бившата плевенска рафинерия "Нова Плама", купена от пловдивската фирма "Хай уей логистик център". Техните емисии са определени по прогнозни данни или по исторически, какъвто е случаят с рафинерията, която не работи от повече от десет години. Така има риск от завишаване на необходимите количества за въпросните предприятия, което е несправедливо спрямо останалите. По правило инсталациите могат да получат точни квоти едва след като представят верифицирани доклади (одитирани от независими експерти) за годишните си емисии. Още неработещите би следвало да ползват квоти от резерва за нови инсталации (той е 10% от националния таван). Този метод всъщност е приложен за останалите неработещи предприятия извън вече изброените четири.

Експерти от работната група по плана прогнозираха още при изготвянето му, че това може да създаде проблем. Сега групата ще трябва да коригира разпределението. Най-вероятно квотите на въпросните предприятия ще бъдат преместени в резерва за нови. Това може да доведе до известно намаление на разрешените им емисии, прогнозираха експерти. От AES коментираха, че все още не са били уведомени за евентуални промени на количествата си. Корекциите обаче трябва да бъдат направени в най-кратък срок. След това трябва отново да се изчака становище на Брюксел, за да започне търговията.

Квоти няма, действайте

Кога Брюксел ще одобри окончателния списък с квотите засега не е известно. Ясно е обаче, че българските компании и тази година ще пропуснат един от най-благодатните моменти за продажба. Април е последният срок, в който европейските компании могат да купуват квоти за "наднормените" си емисии за миналата година - ако закъснеят, плащат глоба за всеки нерегламентиран тон СО2. Поради това търсенето и цената им се очаква да расте. В българския случай поне до глоби едва ли ще се стигне - икономическата криза сви производствата и повечето от предприятията са икономисали квоти. Това сочат данните от техните верифицирани доклади за 2008 г. При част от тях излишъкът достига 20%. Те обаче няма да могат да го осребрят, докато планът не бъде одобрен. Все пак продажбите ще са възможни, но колкото по-скоро, толкова по-добре.

Докато планът не бъде одобрен, реално и българският регистър не може да започне работа. В него всяко предприятие има сметка, в която се отчитат лимитът и сделките му. Сега българските фирми могат само да купуват квоти, не и да продават. "Не можем да търгуваме с нещо, което реално нямаме", коментира Антон Петров, член на управителния съвет на "Стомана индъстри". По думите му продажбите към момента при тези все още ниски борсови цени на тон са рискови, тъй като, ако в крайна сметка квотата ти бъде коригирана надолу, впоследствие може да се наложи да купуваш по-скъпо. Заради кризата квотите поевтиняха в цяла Европа и към момента се движат в порядъка на 11 - 12 евро на тон. За миналата година цената им беше двойно по-висока.

Независимо от настоящите цени на квотите, търговия с емисии все пак е шанс за допълнителен финансов приход за фирмите. Поредният фалстарт на България на въглеродния пазар блокира тези средства, а те не са никак излишни във време на криза.