Уроци по политика

Откъде точно идва последната атака е трудно да се каже със сигурност (макар Антония Първанова да остава една от основните версии). Това, че тя успя по такъв безапелационен начин обаче, само идва да покаже, че кабинетът е изпратил на изслушването в Брюксел кандидат, който (както се оказа) е уязвим в етичен аспект и който е бил недостатъчно професионално подготвен за бъдещите си задължения на еврокомисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи. Фактът, че този кандидат е настоящият външен министър на България, прави станалото още по-необяснимо.

Ние ги номинираме, те...

Тежестта на удара, оказа се, беше неочаквана и за самия премиер. Бойко Борисов за първи път от идването си на власт се оказа в позиция да защитава свой личен кадрови избор, попаднал под кръстосан огън отвън и отвътре. След категоричната си подкрепа за кандидатурата на Желева всяко бързо отстъпление беше невъзможно, затова премиерът избра контраатаката, хвърляйки вината върху БСП и НДСВ като инициатори на "комплота" и заложи на известната народна максима, че българският гений на завистта винаги проваля българските начинания.

"БСП успя да ни омаскари, призна той. Да, много са радостни, нанесли са удар, създали са ни проблем, извадили са ни от равновесие, подривните им дейности са такива, каквито трябва." Тази линия всъщност беше лесно предвидима - още на самото изслушване Желева хвърли вината върху евродепутатката от НДСВ Антония Първанова, за която по-късно стана ясно, че наистина е изпратила до ЕК част от документите за фирмата на българския кандидат. Макар и да има известно основание, тази атака целеше да размие отговорността на самата Желева и да парира обвиненията за грешния избор на премиера. Така Борисов влезе и в челен конфликт с европейската партия на социалистите и тази на либералите. В изключително остър отговор на обвинението за "подривност" лидерът на социалистите Мартин Шулц припомни миналото на българския премиер като телохранител на Тодор Живков.

Противно на темперамента си Борисов разумно отказа да продължи битката на това поле и измести фокуса върху въпроса за документните нередности на своя кандидат. Това му позволи да премине на друга линия в защитата на решението си. Пред БНТ Борисов показа бавна промяна на позицията, като заяви, че ако Желева наистина е допуснала нарушение, няма да има неговата подкрепа. "Ако тя се е съгласила да отиде еврокомисар, трябва да си подготви документите."

Така за по-малко от седмица българският премиер се оказа изправен пред първата щета за авторитета си в политически план. Степента на пораженията е важен по няколко причини. Ударът дойде от Брюксел, откъдето Борисов обича да черпи легитимност за решенията си, постави под съмнение един от неговите министри и кандидат за висок пост в ЕС и даде нов тласък на въпросите за кадровата политика на ГЕРБ и нейния лидер. Ответната му реакция ще каже много за начина на управление на премиера и колко адекватни са действията му при политически кризи, с каквито вероятно няма да се размине и занапред.

Да бъде или да не бъде?

Изборът на Борисов всъщност се свежда до две алтернативи. Първата е кабинетът да застане зад Желева докрай и да се бори за нейното избиране в новата комисия. Това ще зависи от заключенията на правната комисия към Европейския парламент и от евентуален пазарлък със самия Жозе Мануел Барозу. Ако комисията заключи, че в документацията на Желева няма нередности и Борисов лобира активно с Европейската народна партия и Барозу за кандидата си, не е невъзможно ЕП в крайна сметка да одобри българката. Това обаче е съмнителна алтернатива по няколко много важни причини.

Първо, документацията на Желева наистина сочи, че тя е нарушила, ако не европейските правила, то поне българските (виж графиката). В случая сериозността на нарушението не е от значение, колкото самия факт - след случилото се на изслушването всяко съмнение ще бъде фатално. "Ако ГЕРБ поддържа тезата, с която спечели - че в България ще се работи по европейски правила, нормално е да започне със собствените си членове и публични фигури. Как да настояваш другите да спазват правилата, ако ти не ги?", пита Боряна Димитрова, директор на социологическата агенция "Алфа рисърч". Второ, за да успее, Борисов ще заложи солидна част от собствения си авторитет пред Барозу и ЕНП само за да прокара кандидат, който рискува да носи негативни асоциации в Брюксел за себе си и за правителството, което стои зад него. На българския министър-председател неизбежно ще му се налага да влиза в сражения с различни институции в Брюксел по различни поводи - особено предвид на огромния все още блокиран паричен ресурс. Каузата "Желева" надали е тази, заради която той може да хвърли всичките си сили.

Далеч по-изгоден за Борисов изглежда вторият вариант - да оттегли кандидатурата (или самата Желева да се откаже от надпреварата). Това дори може да стане под предлога, че все пак била дискредитирана от атаките на БСП и НДСВ и ще започне с негативи в новата комисия. В такъв случай ръцете на Барозу се развързват да снижи напрежението спрямо останалите членове на екипа си, а българският премиер получава важен коз. Източници от ГЕРБ потвърдиха пред "Капитал", че се изчакват разговорите в европарламента между леви и десни и ако се стигне до промяна, една от вероятните спешни кандидатури е тази на военния министър Николай Младенов.

Това е далеч не толкова проблемен изход, колкото изглежда. Други държави, включително Италия и Латвия, са минавали по този път преди. "Барозу не е смел политик и няма да си позволи да промени отношението си към Борисов, тъй като години напред ще трябва да работи с него и да зависи от него наред с останалите лидери", казва пред "Капитал" бившият кореспондент в Брюксел на френския Les Echos Жан Кларис, който е автор на книгата "Властелините на Европа". "Идва нова комисия, която тепърва ще работи с България. Така че спънката изглежда много голяма сега, но според мен няма да е така още дълго. Вижте латвийската кандидатка, отхвърлена по подобни съмнения и слабо представяне предния път - никой не е спрял Латвия от общия валутен механизъм, никой не й е отказал думата на европейско ниво. Лошото и различното тук е само че България отново излиза начело на лошите новини. Репутационният проблем е по-дълбок от практическия."

Два свята, единият трябваше да е излишен

Ако българският премиер в крайна сметка смени кандидатурата, пред него пак ще има въпросителна - дали Желева да остане външен министър. Почти сигурно е, казват източници и от Външно министерство, и от ГЕРБ, че при такова развитие, това няма да се случи. Ако Младенов стане еврокомисар, а Желева се оттегли, ще се наложи смяната на двама министри, твърде рано в мандата. Това може би значи, че Борисов ще изчака и няма да превръща външния си министър в изкупителна жертва, смята Димитрова. "Това ще отприщи въпроси за кадровата му политика", казва тя.

Желева обаче ще е пасив за имиджа на правителството. В сериозните политически системи грешките се наказват и отговорниците за тях понасят вината си. "Не виждам как ефектът от този случай може да е положителен за отношението към България в Брюксел и за връзките между правителството и европейската комисия. Не вярвам да има директно лошо третиране като загуба на еврофондове или недопускане за участие в общи инициативи, това е прекалено. Но замислете се как изглежда тази история в разговорите на дипломатите в Европейския съвет, където Желева доскоро участваше като министър. Замислете се как в националните столици се чете пресата, която се занимава с казуса, и каква представа се потвърждава у тези, които и без това не гледат добре на България в много отношения", казва Кларис. Както заяви и самият Борисов, "тя е много важна, но всяко чудо за три дни. Дали ще е Желева или друг еврокомисар, еврокомисари ще има... и след известно време този въпрос ще бъде забравен."

По-важният извод от целия епизод е друг. В сблъсъка на Желева с евродепутатите видяхме истината, че критериите все още се делят на "наши" и "европейски". В последните няколко години основният мотив на атака по линията Брюксел - София беше неспазването на правилата от бившето правителство. Сегашното от първия си ден убеждава ЕС, че гледа сериозно на подобни разминавания и няма да допуска онова, което Сергей Станишев наричаше проблеми на комуникацията. "Аргументите за вътрешна употреба, с които ние си обясняваме света, търпят крах, когато излязат на европейска сцена", казва Боряна Димитрова. В този смисъл унизителният казус "Желева" независимо как приключи е и много важен урок, ако бъде научен.

По темата работиха също Ирина Новакова, Брюксел и Велина Господинова

Автор : Капитал Преглед на оригинала