След ремонта - рекламации

Кога и дали ще има още един вицепремиер?

За пръв път името на преподавателя по макроикономика в INSEAD Илиян Михов беше споменато от премиера миналата сряда, когато обяви двете министерски рокади. Тогава Борисов разкри, че е имал идея да привлече в правителството като вицепремиер Кристалина Георгиева, като това е трябвало да стане през "март-април", когато е възможно да приключи ангажиментите си в Световната банка. "Съгласие да дойде като министър (бел. ред - от Сингапур, където живее и работи в момента), който да ми помага в наблюдението на икономиката и пряко влиянието на финансовите операции, които правителството прави, и заедно с другите министри ще предложа структурна промяна. Ще дойде г-н Илиян Михов", каза първо Борисов. А след това на уточняващ журналистически въпрос като министър ли идва или като вицепремиер отговори: "Вицепремиер." Това намерение да предложи проф. Михов за трети зам. министър-председател Борисов потвърди и на следващия ден. Само след седмица обаче след гласуването на промените в правителството в кулоарите на парламента на журналистически въпроси кога да очакваме предложението за избор на трети вицепремиер Борисов помоли журналистите да не го питат "за нероден Петко".

Второ: Ако предстои структурна промяна в Министерския съвет, кога във времето ще се случи тя? С изявленията си миналата седмица Борисов създаде впечатлението, че тя ще бъде предложена заедно с новите назначения в правителството. Впоследствие беше допълнено, че това най-вероятно ще стане през "април-май". А тази сряда Борисов заяви буквално: "Мое право е да си наблюдавам екипа и в зависимост от резултатите да преценя дали да го подсиля или не. Мога да го направя и след две, и след три години."

Така, въпреки уверенията на Борисов, че ще има развръзка до края на изтичащата седмица това така и не се случи. До редакционното приключване на броя нямаше информация и за резултатите от неофициалната среща на премиера с Илиян Михов, който дойде специално за нея от Сингапур.

Уклончивото въвеждане на името на макроикономиста Михов активира лавина от коментари и раздели политици и икономисти на

Лагери за и против

"Кой е чувал за Илиян Михов и намеренията му", беше реакцията Антон Кутев, члена на изпълнителното бюро на БСП. Лидерът на социалистите Сергей Станишев определи изявленията на Борисов за трети вицепремиер като "кризисен PR". "Тази заявка в лицето на г-н Михов беше направена, за да се замаже провалът с българския кандидат за еврокомисар, да се отвлече вниманието", каза Станишев. И докато резервите по отношение на кандидатурата на Илиян Михов от страна на опозицията са обясними, то съвсем по талибански асиметрична изглеждаше атаката срещу него от страна на лидерите на "Синята коалиция" Иван Костов и Мартин Димитров. За разлика от Кутев като икономисти и от двамата се очаква да имат по-добра представа кой е Илиян Михов и какви тези застъпва. Костов и Димитров обаче прицелиха няколко изречения от едно негово интервю на Михов пред "Дневник" миналия септември, в което той разсъждава върху възможностите да се контролира инфлацията при валутен борд. Контролът на инфлацията е един от проблемите, който се поставя при обсъжданията за възможния път на България към еврото. Тезата на Михов е, че възможен вариант е модификация в правилата на борда, която позволява стерилизация на ликвидност чрез издаване на ценни книжа при силен приток на капитали и обратно - при изтичане. (По същество теоретичното предложение далеч не поставя под въпрос ограниченията на валутния борд.) Въпреки това лидерите на "Синята коалиция" изопачиха думите на Михов, обявиха го едва ли не за таран срещу борда, надуха измислената заплаха като балон и започнаха да стрелят по него. Иван Костов тръгна с класическото обвинение, че икономистът не познава местната действителност. "Той не е информиран, че БНБ води антициклична политика", каза някогашният премиер пред БНТ. Мартин Димитров стигна твърде далеч. В интервю пред "24 часа" нахвърля обвинения от типа, че с тези си идеи Михов работел за "група хора (тарикати, олигарси), които през 1997 г. са обезценили лева и през хиперинфлация са си обезценили кредитите"..."сега искали да направят това отново".

Цялата атака се разви на фона на категоричните и обосновани аргументи на самия Илиян Михов, който старателно в медия след медия обясняваше, че вижда евентуалната си работата в правителството като "координация на действията между централната банка, между министъра на финансите и при срещи с Европейската централна банка". Всеки, който искаше да слуша, щеше да разбере и че идеите му за борда нямат нищо общо със "срутването му". Взе да става почти смешно, когато тази седмица пред "Новинар" професорът от INSEAD каза: "За да се спре този дебат, всяка сутрин новините трябва да започват с изявлението: И днес Илиян Михов заяви, че модифицирането на борда не е на дневен ред и няма да се разглежда, докато той е в това правителство."

Основанието за поведението на лидерите на "Синята коалиция" може да бъде само политическо. И Костов, и Димитров на няколко пъти дават да се разбере, че биха искали да се включат в икономическата и антикризисната политика на кабинета "Борисов". От партията на бившия премиер обявиха, че пишат собствена програма за справяне с кризата и ще я предложат, защото според тях правителството не се справя. В същото време изразяват недоумение защо желанието им да участват се отклонява.

В "минимизирането" на Михов, се включиха и отделни представители на макроикономическата общност в България, вероятно със собствени аргументи, отново базирани на едностранно водената дискусия около интервюто му за борда. Старши икономистът от институт "Отворено общество" Георги Ангелов направи следното изявление пред PRO.BG. "Той (Илиян Михов) е получил образование в чужбина, но засега не е показал много голям интерес към България, не е предлагал реформи и т.н. Единственото, което предложи, е тази много злополучна модификация на валутния борд. Единственото нещо, с което Илиян Михов е известен, е по-добре да не бъде известен. По-сериозният въпрос е, че не можем да разберем дали е привърженик на бюджетния дефицит или не - и това вече е проблем." Всъщност Михов е известен с доста други свои тези, научни разработки и сбъднати прогнози, изказвани включително и в интервюта в България (по-подробен анализ по този въпрос правим тук). Професионалната общност би трябвало да има лесен достъп до тях.

В разгорялата се "дискусия", която по същество не е толкова за икономическата политика, колкото "за Михов", се включиха и други икономисти, които бяха позитивно настроени към идеята човек с подобна квалификация да се включи в правителството. "Това, което взема премиерът в негово лице, е още доста конски сили, мощност в кабинета, но вече наистина трябва да се реши структурно той какво ще поеме и как ще бъде използвана тая нова мощност от страна на премиера... той със сигурност влиза подкрепа на реформаторския дневен ред на това правителство", каза пред "Панорама" по БНТ миналата седмица Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

Във всеки случай предимствата от евентуалното (вече) включване на макроикономиста в правителствения екип беше предварително опаковано в негативизъм и недоверие.

Какво правим?

След като преди седмица подхвърли номинацията на Илиян Михов за вицепремиер, без да я обоснове и вероятно с цел да отмести темата от Румяна Желева, министър-председателят скочи в нов капан, от който през последни дни не взе решение как да излезе. Едва ли твърде дълго, в разгара на кризата и под тежкото наблюдение на инвеститорите и Европейската централна банка (която всеки момент ще бъде предизвикана да каже пуска ли България в т.нар. чакалнята на еврото - повече тук) правителството може да си позволи да бъде с двама вицепремиери и половина. Борисов може би разчита на time-out по темата, но с отлагането се натрупват още повече въпроси и структурни напрежения. Какво значи, че премиерът иска нов член в най-важната за момента част от екипа - икономистите. Иска ли го всъщност? Как и дали ще бъде променена ролята на почти единствения реформаторски настроен член на кабинета в лицето на вицепремиера Симеон Дянков? Ще има ли промяна в политиката и на какво да вярваме, когато в една и съща седмица министър-председателят казва, че бюджетният дефицит тази година ще е 1%, а финансовият министър се зарича, че дефицит няма да има? Не е сериозно.

PS Вечерта в петък, след написването на горната статия, Илиян Михов обяви, че влизането му в кабинета е "замразено". Край на историята. И жалко.