Говори с нея

Как не трябва да се категоризират болниците, или история за една погрешно започнала реформа, две писма и три парадокса

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Едно от основните правила в управлението на промяната е "Обяснявай". Всичко, на всеки етап от процеса, с всички засегнати страни. И направи разговора двустранен. Единственото по-важно от това е да си сигурен в стъпките до промяната.

Е, новият здравен министър проф. Анна-Мария Борисова успя да наруши и двете правила наведнъж. И хвърли в паника не само директорите на държавните болници, но и малкото частни инвеститори в този сектор.

Двете писма

Скоро след като Борисова обяви в интервю, че в България трябва да останат само 130 болници (впрочем абсолютно адекватна на големината и броя на населението бройка), от ведомството й изпратиха до болниците въпросник, с който те трябва да се самокатегоризират, а ако не покриват определени критерии, ще бъдат затворени. Странното в случая е изборът на критерии, коментират от бранша, Още по-странното е, че писмото е пуснато и до клиники, които не работят със здравната каса, не се финансират с публични средства и в борбата с конкурентите си разчитат само на качеството на услугата си.

И тъй като никой от здравното министерство не си направи труда да разясни защо се иска тази информация – само за сведение за националната здравна карта ли или ще се използва и като аргумент за закриване на клиника или отделения, болничните директори през последната седмица загряха телефоните на всякакви здравни институции с искане за коментар.

На този фон те получиха и второ писмо. Този път искане от националните консултанти (професори или доценти, които определят стандартите за лекуване на определени болести и консултират здравното министерство и здравната каса) спешно да получат от клиниките информация за лекарите, за броя операции, пациентите, апаратурата и въобще цялата търговска информация на съответната болница. Важната подробност в случая е, че тези национални консултанти се явяват и лекари в болници. Така на практика повечето лечебни заведения в страната са накарани да споделят информация, която би трябвало да е фирмена тайна, с конкурентите си.

Всичко това доведе и до три парадокса

Парадокс номер едно

Досега най-достоверното предположение в бранша е, че ако не отговори на доста спорните изисквания, на болницата ще бъде забранено да работи със здравната каса. Странно защо обаче такива писма са получили и болници, които са изцяло частни и не работят с НЗОК.

В частната АГ болница "Ескулап 97" в Русе например всички раждания се плащат от пациентите в брой и тя няма договор с касата. Според категоризацията обаче тя трябва да има 300 раждания, за да продължи да работи. Болницата обаче има по-малко от 300 раждания през 2009 г.

"Опасенията на колегите от частните болници са, че тази информация може да се използва, за да се види къде са най-уязвими малките болници и да се поставят такива изисквания и критерии, които автоматично да ги закрият. Искането за определен брой раждания например е несъстоятелно, особено в криза и когато раждането е платено – защо трябва да са точно 300 или 500", казва д-р Александър Рудницки, управител на "Ескулап 97". По думите му изискванията на новите стандарти по акушерство и гинекология, които също са заложени в "автокатегоризацията", са толкова високи, че едва пет на всеки 10 областни болници ще разполагат с нужните специалисти и апаратура, за да могат да работят.

Парадокс номер 2

В новите изисквания на министерството са заложени и повече бройки за специалисти в клиниките. И това въпреки три факта, които проф. Борисова не може да не знае. Първият - че в последните години имаше няколко нулеви години за специализация на лекари. Освен това за редки специалности, като анестезиология например, се отпускат годишно 10 бройки за специализация. И не на последно място - всеки ден един лекар напуска България.

"Това са критерии, на които могат да отговорят веднага само пет-шест най-елитни болници. За да ги постигнат, останалите болници трябва да предложат високи заплати. Това пък те не могат да направят, защото здравната каса бави плащанията", коментира доц. Владислав Иванов, директор на многопрофилната болница в Смолян.

От здравното министерство отговориха, че информацията ще залегне в изработваната актуализирана национална здравна карта. Тя ще представя реалната картина във всяка една област по 19 различни критерия - население в областта, заболеваемост, специфични вредни фактори, специалисти, апаратура, брой легла и др. Въз основа на това пък ще бъдат определени основните насоки на преструктурирането на болничната система. "Не става дума за затваряне на болници, а за инвентаризация на състоянието на цялата здравна система. Всички знаем, че и сега има болници за активно лечение, които отдавна не функционират и пациентите не ги посещават. Една болница не е само сграда, а съдържание. За това са необходими достатъчен брой квалифицирани специалисти, съвременна апаратура, ежедневна практика", отбелязват от здравното министерство.

Според проф. Красимир Иванов, директор на университетската болница "Св. Марина" във Варна, исканията за категоризация не са облечени в нормативен акт и това не е документ, от който да произлизат някакви последствия. "По-скоро го приемам като предварително сондиране на това как изглежда здравната система", казва той. Доцент Иванов от Смолян обаче е на мнение, че вместо да се пишат различни критерии, би трябвало да се изиска от болниците да се категоризират по ISO за медицински услуги, а не да има самооценка.

Парадокс номер 3

Националните консултанти са лекари, обикновено професори, които работят в големи университетски клиники. Така изпратените от тях писма с искания за конкретна информация до болниците карат болничните директори да предоставят информация на добре запознат с дейността им конкурент, който пък може да напише стандарт, на който конкурентите му не отговарят.

Ролята на националните консултанти е да участват активно в изготвянето на медицинските стандарти и да съблюдават спазването им. Стандартите не делят болниците на държавни, общински и частни, а са еднакво валидни за всички, така както нормативните актове на МЗ касаят работата на всички лечебни заведения, обясниха от здравното ведомство.  В сектора усилено коментират какви трябва да са първите стъпки на екипа на министерството.

Мнението на голяма част от лекарите е, че критериите какво е това болница не са само от министерството, а че и бранша трябва да участва в определянето им. След това трябва да се реши въпросът с необходимите лекари - специалисти по редки специалности. "Трябва да бъде помислено не държавата да управлява болници и да бъде техен собственик, което не е практика никъде по света, а да се направи конкурс за професионален мениджмънт на най-големите и значими болници", смята Андрей Марков, директор на частен здравен фонд.

Ако стъпките не се обясняват обаче, мълчанието на институциите ще превърне лекарите в противници на всичко, което се случва. Дори то да е за добро.

Почти загубените европари

Възможността част от преструктурирането на болниците да бъде извършено със средства от европейските фондове беше изгубена. Като управляващ орган Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) отхвърли инвестиционната програма от 148 млн. лв. на Министерството на здравеопазването. С тези средства се предвиждаше да бъдат обновени лечебните заведения в България. Здравното ведомство обаче допусна до първия етап само държавни болници, и то без анализ нито каква е необходимостта точно тези болници да купуват апаратура, нито какъв ще бъде ефектът от инвестициите, което привлече вниманието и на Европейската комисия. Според техническата оценка от МРРБ здравното министерство  не е дало ясно обяснение защо е предложило точно тези болници и не е допуснало и частните и какви проблеми ще реши. Така до септември цялата програма не само трябва да се пренапише, но и да се предоговорят условията по нея.    
15 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    primus avatar :-|
    primus
    • - 8
    • + 6

    Истината е че ще има много засегнати лица ако се стигне до реформа.
    Часните болници да не плачат, те наистина имат едни хубави хотелски стаи и нищо повече, специалисти апаратура оскъдно обурудвани.
    Така че тука виждам една статия която обслужва частните болници.
    Според мен ситуацията е много по комплексна, трябва наистина стратегия, не можи да се оставят да се отварят някакви частни болници които само да гледат как да измъкннат парите от джоба на хората.
    В момента има бяла мафия не здравеопазване.
    Нека и да се помисли как е възможно да бъде финансирана една евентуална здравна система, и това каква роля биха могли да изпълняват частните болници, защото идеята тука е само една как да се спечелят пари а не как да се прави здравеопазване.
    Така че аз съм за тоталната реформа, уволнения, закривания и квото и да е там още, така че като ида на лекър да бъда добре обслужен и да не ми са иска подкуп, за това че си плащам здравни осигуровки.
    Навит съм даже да взривим всички болници и да ги построим отново, да внесем лекари от Куба, само и само да има едно нормално здравеопазване. Това статукво не може да продължава повече, комунистите трябва да си ходят!

    Нередност?
  • 2
    t_ avatar :-|
    t_
    • + 5

    Аз не съм толкова краен, но нуждата от реформа е ясна. Правила трябва да има за всички - и това е ясно.
    Едва ли някой очаква, че с много диалог ще се получи добра реформа, особено след като предполага, че ще бъдат засегнати ужасно много интереси.
    Добре е да има информация на къде вървят нещата - просто инвеститорите да си знаят, нищо че някои ще изреват. В случая не знам дали е добре да има твърде много информация, особено ако реформата е доста амбициозна. Като вземем предвид обаче твърде малкия брой инвеститори в здравеопазване в БГ, а и факта, че сериозните определено ще могат финансово да отговорят на условията - едва ли е чак толкова притеснително.
    Хаяде да поизчакаме и да видим резултатите.

    Нередност?
  • 3
    blag009 avatar :-|
    blag009
    • - 9
    • + 3

    Ако греша искам да ме поправите...
    Четох из нета, че годишно белодрешковците допускат над 40 000 лекарски грешки, вследствие на което умирът към 3 000 ТРИ ХИЛЯДА души!
    Та колко лекари са осъдени на година!!!!
    Кибик Блаже

    Нередност?
  • 4
    kony avatar :-|
    kony
    • - 2
    • + 3

    Не разбирам защо публикувате неверни съждения: "130 болници (впрочем абсолютно адекватна на големината и броя на населението бройка)..." - на всякъде по света мерната единция за болнична помощ е не БРОЙ БОЛНИЦИ, а БРОЙ БОЛНИЧНИ ЛЕГЛА на съответното обслужвано население (т.е. 100 000 души могат да бъдат поети от 1 болница с 1000 легла или от 10 болници с по 100 легла)! За съжаление, статията е едностранчива, не представя обективно необходимата реформа и явно обслужва частни интереси.

    Нередност?
  • 5
    m17 avatar :-|
    m17
    • + 4

    До коментар [#3] от "blag009":

    Само да не забравите колко са лоши лекарите като ви заболи нещо. И като неизбежно нещо ви заболи, бегайте при знахари, баячки и екстрасенси да ви помагат. И се пазете зорко от "бялата мафия" дето непрекъснато греши и затрива иначе здрави и прави 3 000 човека на година.

    Нередност?
  • 6
    blag009 avatar :-|
    blag009
    • - 2
    • + 1

    Драга m17, то когато си зле и в ПОЛИЦИЯТА ходиш, но питам какво съм виновен относно истината. Кво да права, че когато ТРЯБВА държавата да ми помага викам за ПОМОЩ???
    Защо става така, че ДОРИ талибаните по пътищаща са по-ЕВРОПЕЙЦИ, в сравнение с тия от ХИПОКРАТОВАТА КЛЕТВА?????
    Но по отговора Ви разбирам, че ЦИФРАТА е вярна!!!! Наистина, чиляк да се чуди кой да го МОРИ, знахара(в разраз с закона) или лекара(ЗАКОННО)!!!
    Кибик Блаже

    Нередност?
  • 7
    m17 avatar :-|
    m17
    • + 3

    До коментар [#6] от "blag009":

    Ами не ходете на лекар - лекувайте се сам с бабини лекове и чакайте да ви дойде времето. Поне напоследък лечението не е задължително - ако искате ходете по доктори, като ви е страх не ходете. Според мен и здравните вноски трабва да са доброволни, като един вид здравна застраховка. Ако искаш се застраховаш от медицински рискове и ако имаш нужда ползваш. Ако не смяташ че докторите ще ти помогнат - въобще няма нужда да се осигуряваш и съответно ако все пак поискаш ще си плащаш в брой.

    Нередност?
  • 9
    blag009 avatar :-|
    blag009
    • - 1

    Уважаеми m17 въпроса е ВЯРНО ли е, че на година в БЪЛГАРИЯ умират към 3 000 три хиляди души от лекалски грешки???
    То ако тръгнеме по Вашият път на расъждение, то по добре ВСЕ още да се катериме по дърветата! Макар, че ако питаш останалата часг от животинският и растителен свят, и АКО са знаелиии ... още тогава да са ни СХРУСКАЛИ барабар с родовото ни дръвце!!!!!
    Кибик Блаже

    Нередност?
  • 10
    blag009 avatar :-|
    blag009
    • - 1

    Драги cvetomir_p1, а МОЗЕ ЛИ и пенсионери в ПЪРВА младост да участват във Вашият форум??? :))))
    Кибик Блаже

    Нередност?
Нов коментар