Целият ВСС трябваше да подаде оставка след скандалите

Има критики по отношение на разпоредбата, в която се изброяват конкретният кръг от лица, които ще бъдат подсъдни на специализирания съд. Ще остане ли този текст?

- Би могло да се помисли, защото наистина една част от моите колеги от ГЕРБ приеха това под условие. Също така се поставя въпросът защо точно в Софийски градски съд. Това на практика е един текст от НК, който казва, че делата срещу еди-кои си лица се гледат от СГС. Ако махнем този текст, въпросът се решава тотално.

Възможността да се съсредоточат на едно място делата ще доведе до специализация на колегите от гледна точка на гледане на процеса след това в самия съд. Досега много ни критикуваха за това, че искаме бърз наказателен процес. Преди година председателят на Върховния касационен съд г-н Лазар Груев беше казал, че обществото трябва да избере или бърз наказателен процес, или качествен.

Нашата идея е делата да не се точат по пет-шест години. Това е важно от гледна точка на получаването на своевременно и качествено правосъдие, а да не говорим, че в някои случаи има и вреди, които трябва да бъдат възстановени впоследствие. Обществото иска и ние сме длъжни да му дадем сигурност, която държавата му дължи във всяко отношение. Защото като си магистрат, народен представител или министър и си облечен с една по-специална власт, именно имунитетът, който имаш,  те издига над останалите. Дава ти по-специални права и по-специално отношение. От тази гледна точка този съд трябва да го има. Аз не видях аргумент при обсъждането на първо четене, който да ме убеди, че този текст трябва да се премахне изцяло. Единственият аргумент на колегите беше от рода: "Като се махнете вие от властта, те и вас ще съдят по същия закон."

Какъв тип престъпления ще бъдат разглеждани от този съд?

- Една част от тях касаят тежката организирана престъпност. Имаше коментари от страна на колеги в правната комисия защо само квалифицираните състави на определени престъпления. Отговорът е, че те са най-тежката криминална и икономическа престъпност. Категорично в този съд ще се гледат делата, свързани с престъпления по еврофондовете. В България те продължават от порядъка на 2-4 години, а това не е нормално.

Аз съм бивш съдия и прокурор и за мен едно дело, което е за икономическо престъпление, не може да се доказва с разпит на свидетели. След като имате някакви бизнес отношения, някаква търговска дейност, там има документи. Трябва да променим стила на работа не само на съдилищата по отношение на тези дела, давайки една по-голяма възможност на съдията за времето, в което да разглежда делото, но и типа на работа на прокуратурата и досъдебните органи.

Ето един пример: имате един ревизионен акт, той се изготвя от съответните органи и се дава на прокуратурата. Тя чете ревизионния акт и преценява дали има извършено престъпление. Какви разпити трябва да има тук? Да оборва със свидетели твърденията в ревизионния акт, които са на базата на документи. Няма логика в това. Един документ, който е оформен по съответния надлежен ред на даден стопански субект или на дадено физическо или юридическо лице, след това не може да бъде оборен със свидетелски показания. При тези дела е въпрос на експертиза, а не на свидетелски показания.

При специализирания съд говорим и за трафика на хора. Те ще се гледат от специализираните състави, защото са съотносими към територията на цялата страна, включително и с такъв международен елемент. Конкретика, която касае определен район от страната и извършеното деяние е на локално ниво, не би следвало да бъде предмет на разглеждане на този съд.

Един интересен проблем, който поставя министърът на правосъдието Маргарита Попова, е дали съдът трябва да се занимава с тежката криминална престъпност в този аспект или само с чисто икономическата престъпност, или и с двете заедно. Това вече е политическо решение, което трябва да вземем от гледна точка на приоритетите на работа на този съд. Ако вземем една статистика на Софийския градски съд, ще видим, че ако примерно има 100 дела, гледани срещу депутати и министри, поне 90 от тях са завършили с оправдателна присъда. Доколкото си спомням, имаше присъда само срещу бившия депутат от ДПС Фидел Беев и Владимир Кузов, за ефективни изобщо да не говорим. Но това е може би проблем на разследващите органи, които са образували и внесли с обвинителен акт тези дела в съда - дали те са недостатъчни или негодни е въпрос на анализ на самите тези органи.

Изпратени ли са законопроектите за съгласуване на Венецианската комисия и ще изчакате ли становището й или промените ще влязат за обсъждане в пленарната зала преди това?

- И двата законопроекта са изпратени на Венецианската комисия. Имаме отговор от тях, че на 15-16 октомври (тогава е заседанието й) ще има становище. Нямаме твърдо решение по отношение на това дали трябва да изчакаме становището на комисията. Но е важно да се съобразим с тяхното решение и това е лично мое мнение, защото Венецианската комисия взема решения и дава препоръки за съотносимост с европейското законодателство. Няма да е добре, ако приемем законопроектите, а после се окаже, че становището на комисията е отрицателно.

В доклада на ЕС отпреди няколко месеца имаше критики по отношение на работата на прокуратурата. Предвиждате ли законодателна реформа, която да подобри отчетността й?

- Това не може да стане в закона. Мисля, че прокуратурата е изключително много напреднала по отношение на работата, особено по отношение на делата от изключителен обществен интерес, които са наблюдавани и от колеги в Главна прокуратура.

По-скоро оценката от европейския доклад е във връзка с това, че една част от обвиненията се бавят, разследва се изключително пространно, но  без ефект. Аз как виждам нещата: ако има събрани доказателства и прокуратурата може да докаже, че има дадено престъпление, там трябва да се настоява и да се търси. Трябва да се разследва това, което ще се доказва в съда, а не какво изобщо е вършило разследваното лице, каквато е практиката сега в много от случаите. Няма логика да спираш работата по това , което си събрал като доказателства и което е достатъчно за внасянето на обвинителен акт, заради установяването и на друга престъпна дейност.

Защо ГЕРБ се бави с попълването на квотата във ВСС, а в същото време критикувате работата на съвета?

- В момента тече обществено обсъждане на промените в Закона за съдебната власт и това, което се предлага, e изцяло нова концепция. Събират се предложения и обсъжданите предложения търпят непрекъсната промяна и затова не мога да правя конкретен коментар. Една от промените предвижда членовете на ВСС да получават допуск до класифицирана информация.

Но вижте при скандала, който стана покрай т.нар. Красьо Черния, трябваше целият ВСС да подаде оставка, за да може колегите от магистратурата да изберат нов такъв, иначе винаги остава едно неизказано съмнение, което и в този момент тегне над ВСС. Който от тях е бил качествен, предполагам, че колегите щяха отново да го изберат. Но те сами се поставиха в такава ситуация. Аз примерно не бих се съгласил да стана член на ВСС при тази ситуация, при това отношение.

Имате ли фаворит за постовете на омбудсмана и за председател на ВАС?

-Този въпрос все още не сме го обсъждали, но е един от приоритетите за началото на следващата сесия.

Как ще бъде променен законът за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с дейността на комисията "Кушлев"?

- Това е проект на правителството, в частност на Министерство на правосъдието. Той също е изпратен за становище на Венецианската комисия. Доколкото знам, техни представители ще дойдат в България на място, за да консултират нещата, така че след това ще се вземе крайното решение как точно да бъде променен законът.

Базата е сега действащият закон с допълненията по отношение на стойността и доказване на произхода на средствата. Обсъждаме варианта стойността, над която трябва да се търси произходът на средствата, да е за над 60 хил. лв. При сега действащия закон трябва да има присъда на съда и тогава се пристъпваше към отнемане на имуществото, запорирано преди това от комисията "Кушлев". Например това, което сега данъчните органи установяват по морето при увеселителните заведения, може да не е престъпление, но е закононарушение и получените от това облаги също са придобити по незаконен начин и според мен и според колегите същите трябва да се отнемат в полза на държавата.

Една от критиките по отношение на работата на мнозинството в парламента беше внасянето на т.нар. лобистки текстове в различни законопроекти. Готвите ли закон за лобизма и как ще се справите с този проблем?

- В момента такъв закон не се готви, а първо искаме да видим каква е практиката в ЕС, също и в САЩ. Имаме уверението на колегите от комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, че събират необходимата информация. Ако има добри практики, същите могат да бъдат използвани и от нас. Този въпрос може да бъде нормативно уреден както със закон, така и с текстове в отделни закони.

А що се отнася до обвиненията в лобизъм, много от тях според мен са политическа атака на опозицията. Пример за това е последният случай с предложението за промяна в Закона за приватизация, който позволяваше на областните управители да продават държавни имоти на стойност до 500 хил. лв. Допреди 4-5 месеца същият текст действаше в стария закон и никой тогава от опозицията не попита какво се случваше с тези имоти и кой ги разпродаде при действието на същия тогава.