Слалом между хапчета

Така добрите идеи независим орган да контролира фармацевтичния пазар, остават отново на хартия. Това пък не дава никаква надежда, че в основния дебат около модела на фармацевтичния пазар в България и лекарствената й политика, който предстои през есента, отново няма да бъдат одобрени откровени антипазарни предложения (виж дискусионни моменти в каретата).

Сапун с фармацевтична грижа

От години Българският фармацевтичен съюз (БФС) – съсловната организация на фармацевтите, която обединява собствениците на по една аптека, се опитва да предпази членовете си от конкуренция, като атакува веригите. Първо през 2007 г. беше въведено правилото "един фармацевт - една аптека". Година по-късно то беше променено на "един собственик - максимум четири аптеки". След това се роди идеята за географско разпределение - по една аптека на определно количество хора. То не мина, докато накрая не се намери нов "трън в очите" -  4000-те души по-ниско квалифициран персонал от козметични консултанти, продаващи дермокозметични марки, козметика, макиаж, сапуни и др. Причината е, че те получават много по-ниски заплати и реално улесняват работата в по-големите аптеки – фармацевтите продават лекарства, консултантите – стоки, които могат да се причислят към бързооборотните.

Според БФС съществува опасност консултанти и неквалифицирани лица да продават лекарства и да увредят здравето на пациентите. "Ако някъде се допусне нефармацевт да отпуска лекарства в нарушение на закона, това не е, защото тези лица са вътре в аптеката, а защото някой не спазва правилата", коментира Юлиан Узунов, управител на консултантската компания ТМА.

От гилдията на малките аптекари от години обясняват, че в аптеките не може да се продава нищо друго освен лекарства. И фактът, че веригите продават и бързооборотни стоки ги поставял в по-благоприятно положение да привличат повече клиенти. От вниманието на гилдията естествено убягва фактът, че продуктите, които се продават в аптеките, могат да се намерят и в супермаркетите, т.е. това едва ли е мотив за влизането на клиент. Освен това аптеката отдавна не е магазин за лекарства, а магазин за здраве, което включва хигиенни материали и козметика. Повечето фармацевти не са подготвени за консултанти по ползването на козметични продукти и няма никаква логика да се ограничат консултантите. Световни гиганти – L`Oreal, Pierre Fabre, Uriage, Beiersdorf, Nuxe, Weleda, Lierac, Bioderma и други имат дори назначени собствени консултанти в някои от аптеките. Нели Николова, регионален мениджър на Pierre Fabre отбелязва, че това е прецедент в европейската практика и има безкрайна неяснота как ще се работи оттук нататък. "Ние имаме номенклатура от около 400 продукта и специално обучен персонал, които трябва да бъдат уволнени. Заради тази поправка ще пострадат както продажбите ни, така и работата на най-големите аптеки, тъй като козметичните компании не работят с всички", коментира тя.

Дребна подробност е, че продавачите вършат работата на 7000 помощник-фармацевти, които са бакалаври и са учили 4 години. Вместо да им бъде позволено да завършат магистратурите си и да се влеят в пазара на гордите аптекари, те са принудени да продават лекарства без рецепта, кремове и добавки под надзора на фармацевт... 

"Народните представители под натиска на фармацевтичния съюз гласуваха поправка, която е равносилна на това да се забранят банкоматите, защото може да има кражба на кредитни карти", коментира Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, която обединява съществуващите вериги. По думите му големите аптеки няма как да съществуват без голям персонал и с това гласуване просто се пречи на работата им, а не се помага на пациентите.

Кой да преговаря с фармацевтичните компании

Решението на здравната каса - да определя списъка и цените, които ще покрива, наглед изглежда логично. "Здравната каса разполага с ограничен бюджет и именно в интерес на пациентите техните средства трябва да се управляват прозрачно и целесъобразно. Прецизното определяне на списъка от лекарствени продукти, които НЗОК заплаща за домашно лечение, ще даде възможност с наличния финансов ресурс да се обезпечи терапията на по-голям брой пациенти", се казва в мотивите на здравната каса. В НЗОК влизат здравните вноски, с които би трябвало да се плаща за прегледи, лечение и лекарства за хронично болните. Така че касата най-ясно би трябвало да знае за какво ще й стигнат събраните средства.

Тихата война между здравната каса и здравното министерство за това кой какви правомощия да има тече от началото на съществуването на здравната каса. Ябълка на раздора винаги е бил въпросът може ли и доколко НЗОК да управлява самостоятелно парите от здравни вноски по написани от нея правила, а не по наложени от здравното министерство, парламента и в най-добрия случай - от независима неправителствена агенция. Здравната каса пише собствени методики и указания за определяне на бюджетите на лечебните заведения и лимити на направленията за преглед. От две години обаче една от най-привлекателните за чиновниците дейности – определянето на цената и процента на плащане на лекарствата, се върши само от комисии към Министерския съвет. Това не се харесва на НЗОК, която преди имаше възможността да преговаря с фирмите и да решава кое колко и как се заплаща по непублични критерии.

При НДСВ например здравният министър уволни директора на касата. При тройната коалиция различни лобита в БСП си разменяха законодателни удари под кръста в търсене на по-голямо влияние върху парите на НЗОК.  По времето на ГЕРБ нещата не са по-различни. В момента директор на здравната каса е една от най-близките приятелки на сестрата на премиера – д-р Нели Нешева. Тя управляваше столичното здравеопазване при кметуването на Бойко Борисов, след това беше назначена за главен секретар на здравното министерство, но така и не беше предпочетена от премиера за здравен министър. Тъй като до влизането в сила на новия закон за лекарствата здравната каса не може да се договаря с производителите, на етап финализиране е наредба, в която й се позволява да преговаря с тях за допълнителни отстъпки от вече договореното от Министерството на здравеопазването.

Така, за да постигне баланс между исканията на двете институции, управляващото мнозинство на ГЕРБ измисли сложна схема. При последните промени в лекарствения закон, които текат в момента, беше решено да се създаде нова мегакомисия, която ще определя цените на лекарствата и дали те ще се плащат от обществените фондове. Тя ще обединява двете съществуващи комисии към МС (на практика към здравния министър) - едната, за която регулира и определя цената на лекарствата с рецепта, а другата за лекарствата, които се плащат напълно или частично от обществени фондове - НЗОК, МЗ и държавните болници. Вече, когато става въпрос за лекарство, плащано от здравната каса, ще гласуват повече представители на НЗОК, а когато ги плаща министерството или държавните болници – ще преобладава квотата на министерството. Така здравната каса си връща влиянието върху лекарствата, без министерството да губи цялото си влияние. Естествено пациентите и неправителствените организации нямат право да участват в процеса  дори като наблюдатели.

Фармацевтичните компании винаги са настоявали за работа на едно гише и прозрачно определяне на начина, по който се решава кой продукт да бъде плащан. Според Юлиан Узунов, управител на консултантската компания ТМА здравната каса не бива да има глас за лекарствата, които не плаща, а за тези, които покрива, може да бъде само консултант чрез своите данни и анализи, но не повече, защото не е орган, който формира лекарствена политика. "Правото НЗОК да договаря допълнителни отстъпки е вратичка към корупция и нищо повече. Това е дублиране на дейността на Комисията по цените, което води до размиване на отговорности и вкарва пазарните агенти в нови корупционни схеми и допълнителна бюрокрация. Пътят за намаляване на цените на лекарствата не е чрез натиск върху производители и търговци, а чрез добро планиране, контрол върху здравната система и честни открити преговори с гарантирани обеми на покупка и цена", смята Узунов.

Напълно разбираемо е, че гилдиите винаги ще искат гарантирани високи приходи и никаква конкуренция, а чиновниците – повече власт и пари за преразпределяне. Това винаги е непрятно, но когато засяга здравето на хората, е не само скъпо, но може и да е опасно.