Те са. Но кои ще ги заместят

Типичен пример за подобно противопоставяне имаше преди година, когато политическото крило на властта искаше да се увеличат осигурителните вноски. Експертната група тогава яростно се противопостави на идеята да се събират повече пари без някаква идея за реформи. По подобен начин се разви и дебатът за увеличаване на преките данъци. Инициативата отново дойде от парламентарната група и беше парирана с цената на много големи усилия.

Партийната част от управлението формално има много повече власт. Неин лидер е вицепремиерът Цветанов, който може да разчита не само на колегите си министри (като Мирослав Найденов и Тотю Младенов), но и на цялата парламентарна група на ГЕРБ. Властта на експертната част идва само от умението им (понякога) да спечелят на своя страна премиера Бойко Борисов. Докато имат неговата подкрепа, те могат да си позволят например да отбиват атаките от депутати, които се опитват да лобират за своите си интереси и да провеждат политиката, която намират за правилна.

Кой, как, защо

Макар и много на тъмно, през последните месеци сред управляващите имаше някакъв дебат кой да е кандидатът за президент. Партийното крило (очаквано) настояваше той да бъде избран от актива на ГЕРБ, като се позоваваше на социологическите проучвания, според които дори и напълно непознат човек може да спечели изборите, стига да е благословен от Бойко Борисов. Реално обаче подобен ход щеше да е рисков. Номинирането на кандидат, като например Цецка Цачева (позната, незабъркана в скандали, близка до Цветанов), не даваше достатъчно сигурни гаранции за успех. Не и толкова сигурни, колкото издигането на един от министрите с най-положителна оценка.

Номинациите за президент и вицепрезидент от експертите поставиха партийната група в много по-силна позиция при избора на техни заместници в правителството. Доскоро активът на ГЕРБ и шефът на предизборния щаб Цветан Цветанов трябваше да бъдат сериозно убеждавани да работят за кандидати, които те не одобряват напълно.

Всъщност партийната част от управлението и вътрешният министър ще спечелят при евентуална победа на двойката Плевнелиев - Попова, дори и само защото от правителството ще си тръгне един от най-големите противници на Цветанов. От месеци насам той е във все по-сериозен конфликт с правосъдната министърка и това излезе наяве, особено напоследък.

Разминаването между тях няколко пъти се виждаше и публично, което се случва сравнително рядко на управляващите. Още в началото на мандата Маргарита Попова не подкрепи идеята на близките до Цветанов депутати за създаването на специализиран съд. Впоследствие тя коментира публично, че ако била на мястото на приятелката на вътрешния министър - съдия Владимира Янева, избрана от ВСС за председател на Софийския градски съд, щяла да подаде оставка, което видимо ядоса вицепремиера. В защита на вътрешния министър се впусна близкият до него председател на ВАС Георги Колев, който в открито интервю нападна Маргарита Попова и я обвини, че иска да предизвика предсрочни избори. Цветанов на свой ред атакува Маргарита Попова с твърдението, че бави поръчките за оборудването на специализирания съд, което впоследствие се оказа абсолютно невярно като твърдение.

Най-силната ескалация на напрежението обаче беше около последния мониторингов доклад на Европейската комисия, който критикува работата на МВР. Според източници в правителството, Цветанов е обяснил негативната оценка към работата на полицията с информацията, която правосъдният министър подава на Брюксел (правосъдното министерство отговаря за връзките на България с ЕК по тези въпроси).

Евентуалното преместване на Маргарита Попова от другата страна на жълтите павета (президентството се намира срещу правителството) със сигурност ще неутрализира един от сериозните опоненти на Цветанов в правителството и ще му даде възможност там да се назначи безкритично верен човек, което пък ще е пагубно за проблемната и бездруго сфера на съдебната система.

Кога?

С Росен Плевнелиев положението е по-различно. Неговата област на дейност не се засича толкова пряко с тази на вицепремиера и партийното недоволство досега идваше по линия на депутати, чието ходатайство е останало без последствия.

Евентуалната победа на Плевнелиев няма да разреши проблем в правителството, а по-скоро ще акумулира възможности за нов. ГЕРБ ще е изправен пред трудната задача да намери негов заместник, който да има същата енергия поне да довърши започнатите проекти и върху него/нея да не падат съмнения за конфликт на интереси, или уязвимост от податливите на различни влияния по-ниски нива в управляващата партия.

Всъщност препакетирането на правителството е по-добре да се направи още от началото на кампанията, а не след евентуалното спечелване на изборите. Ако ГЕРБ намерят начин да подскажат убедително кои ще са вероятните заместници, ще се бронират срещу евентуална атака, че не могат да намерят по-добри министри и затова е по-добре тези да си останат в правителството. Това ще помогне и на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. Ако и техните заместници в изпълнителната власт бъдат отново непартийни експерти, ще спечелят и данъкоплатците.

Партийната група във властта има нужда от вътрешна опозиция, която да спира по-опасните популистки залитания. Иначе турбуленциите през останала част от мандата на ГЕРБ ще бъдат неизбежни.