Тръгва ли поредното ядрено прахосване?

Така АЕЦ "Белене" лека-полека се промъкна в следващото правителство, оглавявано от Симеон Сакскобургготски. Тогава официалното започване на процедурата за изграждането на "Белене" беше свързано с началото на преговорите с ЕС по глава "Енергетика" през 2002 г.  Част от министрите, гласували през 2004 г. за решението, пък са си мислили, че тепърва ще се правят проучвания. Вместо това една година по-късно без много анализ и обществена дискусия проектът започва.

Така че сега е важно правителството да подчертае, че строежът на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" не е 100% решен, за да не повдига неразумни очаквания.

Истинско проучване

"В "Белене" нещата започнаха отзад напред и затова се стигна до този резултат", казва Иван Хиновски, бивш член на съвета на директорите на НЕК, участвал в експертната група за подновяване на проекта "Белене" през 1998 г.

Според него нулевата стъпка, преди всякакви приказки за строежи, е да се поднови планът за развитие на енергийната система на България. В проучването трябва да залегне изискването това да става с минимални разходи, а не както досега, "когато заради АЕЦ "Белене" никакви алтернативи не се разглеждаха". Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията припомня, че за това вече има основа – пазарното проучване за региона, поръчано от консултанта HSBC. Лидерът на СДС Мартин Димитров, който от самото начало се противопоставяше на централата в Белене, посочва, че и досега повечето проучвания показват, че България няма да се нуждае от голяма мощност поне до 2020 г. "Това може да се случи през 2025 г. и трябва да се запитаме дали да бързаме", допълва Димитров.

Повърхностните проучвания, извършвани в началото на новото хилядолетие, доведоха до това, че нито една прогноза на НЕК не се сбъдна. От днешна гледна точка предвижданията на НЕК от 1998 г. изглеждат комични (в момента потреблението е двойно по-малко), но дори прогнозите от 2006 и 2009 г. доста се разминават с действителността. Ако и сега се вземе решение на базата на такива прогнози, проектът ще е или обречен, или безкрайно неефективен.

Ясно е, че през следващите години поне няколко стари ТЕЦ-а трябва да излязат от експлоатация, но това не означава непременно, че трябва да се строи нова ядрена мощност. Има и проекти за строителство на нови мощности в ТЕЦ "Марица-изток 2", както и от "Контур глобал", собственикът на ТЕЦ "Марица-изток 3". Разходите там може да се окажат по-ниски. А може и 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" да бъде и по-изгодното предложение, като се имат предвид по-ниските дългосрочни разходи на ядрената енергия (като се изключи погребването на горивото).

Въпреки излетите пари 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" не е априори нужен, неговата необходимост трябва да се докаже.

Загробените пари не са основания да се загробят още

В момента бързането с решението за 7-и блок е свързано и с естественото желание да не се похабяват вече направените инвестиции. За реактора те са от порядъка на 1 млрд. лева. Важно е да се знае обаче, че е изработен изцяло само първият контур на блока (т.е. самият реактор), но това са едва 20% от разходите.

През 2002 г. отново с този мотив се взима решението за дострояване на АЕЦ "Белене", като се обясняваше, че са необходими едва 1.5 млрд. долара. Член от кабинета на НДСВ обясни пред "Капитал", че колегата им Милко Ковачев, тогава министър на енергетика, убедително им е показвал построеното в "Белене" и още колко малко трябва да се вложи, за да се дострои централата. В крайна сметка след решението за използването на по-модерни технологии сумата скочи няколко пъти

Това, че 1.4 млрд. лева са потънали в АЕЦ "Белене", не е мотив още 3-4 млрд. да се излеят в 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй".

Първо инвеститорът, после договорът

Дори и зад АЕЦ "Белене" да е имало икономическа логика, освен НЕК и немската RWE (избрана за инвеститор през 2008 г. и оттеглила се през 2009 г.) виждаше такава поне за кратко, тя беше изцяло провалена от объркания процес.

Само един пример. България се обвързва с първите плащания по проекта на 5 ноември 2008 г., точно месец след като германската RWE е избрана за инвеститор в проекта "Белене", но преди още да е подписан окончателният договор за проектната компания. В прословутото Допълнение 5 към споразумението за строителство на централата от 2006 г. са поети финансови ангажименти за около 700 млн. евро и е прието, че първоначалната цена от 3.9 млрд. евро трябва да бъде индексирана (така че е странно за отстояването на какви индекси говори бившият президент Първанов).

При такова поведение няма как да се привлече партньор в един проект, където той няма никаква възможност да контролира разходите.

"Трябва да се реши кой да бъде иницииращият инвеститор – БЕХ, АЕЦ "Козлодуй", след което те да отправят инвестиционно намерение, да намерят консултант...", обяснява последователността на стъпките Хиновски. След като се намери партньор по проекта, вече новата проектна компания трябва да преговаря с "Атомстройекспорт" за условията за изграждане и подписването на окончателен договор. "Трябва да има ясен бизнес план (т.е. кой купува енергията, на каква цена и откъде идва финансирането за построяването), сценарии за възможното оскъпяване на проекта, недискриминационни обществени поръчки", допълва Стефанов.

Димитров поставя още няколко условия. "От самото начало да е ясно, че държавни гаранции няма, няма дългосрочни договори за изкупуване, и да се гарантира, че бъдещото закриване на мощността няма да бъде прехвърлено на държавата."

Тоест, преди да е ясно кой ще дава парите, да не се подписва нищо.