Непрозрачност без граници

Заявеният от самата министър Ковачева краен срок за изготвяне на промените (по-малко от два месеца) показва, че освен на тъмно, те ще се правят и набързо. Освен това целият процес ще се случи, когато цялата съдебна система ще бъде ангажирана с организирането и участието в общите събрания, на които ще бъдат избрани представителите на съда и прокуратурата в следващия състав на Висшия съдебен съвет.

Две работни групи

От документи, с които "Капитал" разполага, става ясно, че в края на април зам.-министърът на правосъдието Деница Вълкова е изпратила писма до Висшия съдебен съвет (чийто настоящ състав беше определен неколкократно от управляващите за компрометиран), Върховния административен съд и Върховния касационен съд, главния прокурор, Висшия адвокатски съвет, Националния институт на правосъдието и омбудсмана, с които ги е поканила да изпратят свои представители в две работни групи.

Първата трябва да "обсъжда и подготвя" проект относно статута на съдиите, прокурорите и следователите – тяхното назначаване и освобождаване, правилата за конкурси и оценка на работата им.

Втората група ще работи по електронното правосъдие и ще изработи критерии за отчитане на натовареността на магистратите и изготвяне на предложения за промени в нормативната уредба, свързани с натовареността на всеки магистрат.

Забранените експерти

Въпреки че списъкът с експерти е "таен", "Капитал" научи, че от дискусиите мълчаливо са били отстранени както най-голямата магистратска организация в България – Съюзът на съдиите, така и неправителствената организация Български институт за правни инициативи (БИПИ), която от години анализира както кадровата политика на ВСС, така и цялостната реформа на съдебната система. Техен е и проектът "Инициатива за прозрачни съдебни назначения", в рамките на който се подготвят публични, персонални и общодостъпни профили на кандидатите за повишаване в съдебната система.

БИПИ са били поканени за едно заседание, след като са се обърнали с отворено писмо към министъра на правосъдието. Случайно или, не денят и часът в поканата са съвпаднали с обявената седмица по-рано среща на президента Росен Плевнелиев с всички НПО, имащи отношение към съдебната система. От друга уважавана организация – Центъра за изследване на демокрацията, са получили покана "от днес за утре" без никаква конкретика и документи и затова не са отишли.

Както Съюзът на съдиите, така и БИПИ, и останалите бламирани от правосъдното министерство организации са основният двигател на серията становища и отворени писма с настояване за провеждане "изоснови" на съдебна реформа, която да реши ключовите проблеми на системата за правораздаване. Те разкритикуваха опитите на управляващите да запазят статуквото, прокарвайки козметични промени в съдебния закон.

След като разбраха за "работната група" от ССБ, изпратиха становището си до правосъдното министерство, където напомниха, че структурата на ВСС трябва да отговаря на международните стандарти за независимост на съдиите. (Повече за това може да прочетете в интервюто на председателя на Европейската асоциация на съдиите Герхард Райзнер.) Ето и цялото писмо на ССБ.

От БИПИ също изпратиха писмено становище до правосъдното министерство, в което настояха за намаляване правомощията на админитративните ръководители и увеличаване правомощията на общите събрания на съдиите в съответните съдилища. БИПИ предлагат още по-прозрачни и мотивирани процедури за назначаване на председатели на съдилища. Ето и цялото им становище.

Нашите експерти...

До редакционното приключване на броя от Министерството на правосъдието така и не отговориха на въпросите кои точно са членовете на работната група, на какъв принцип са били избрани и какъв е мандатът им: "Поканени са представители на всички съдилища и прокуратури, които са определени от съответните ръководители."

От източници на "Капитал", запознати с работата по промените, разбрахме, че в групата влизат зам.-председателят на Софийския градски съд Богдана Желявска и съдията от същия съд Асен Воденичаров.  По ирония на съдбата и Желявска, и Воденичаров са пример за дефектиралата кадрова политика на Висшия съдебен съвет. Първата стана директно зам.-председател на Софийския градски съд от районен съдия. Воденичаров пък беше назначен без конкурс в Софийския районен съд, докато баща му – Александър Воденичаров (бивш декан на Правно-историческия факултет в Югозападния университет в Благоевград) беше член на ВСС. Само с година стаж като съдия Воденичаров-син беше повишен в Софийския градски съд, отново без конкурс.

Заедно с Венета Марковска (зам.-председател на Върховния административен съд) Богдана Желявска е съпредседателката на "алтернативния" съдийски съюз – Съдии за единна Европа, на който е член и Асен Воденичаров. Той е създаден през 2006 г. от Венета Марковска и тогавашния председател на СГС Светлин Михайлов. Сред изявените лица там срещаме още и съдията от ВАС Панайот Генков (наказан и оневинен заради аферата "Приморско"), уволненият покрай скандала с Красьо Черния съдия Стойко Стоев, членът на ВСС Иван Колев и други. Съюзът беше реанимиран в края на миналата година, като основни движещи сили в него бяха близки до ГЕРБ магистрати като председателя на ВАС Георги Колев и шефката на СГС Владимира Янева. Оттогава Съюзът излезе с няколко становища, с които подкрепяше управляващите и се опита да неглижира атаките на вътрешния министър Цветан Цветанов към съда.

Тази седмица от Съдии за Единна Европа излязоха с предложение  да бъдат разширени "правомощията на административните ръководители." Освен това се предлага да не се правят промени в структурата на ВСС (ето цялото становище), защото действащият модел трябва да бъде "тестван" за по-дълъг период от време.

Обяснението на правосъдното министерството беше, че Воденичаров и Желявска са били определени като представители от председетелката на СГС Владимира Янева и че не можели да знаят "кой кой съюз е".

Два месеца тайна, после - пак

От Министерството на правосъдието коментираха, че първият етап от работата по промените е приключил и че неправителствените организации ще бъдат поканени за втория етап, когато се обсъждат конкретните текстове. Тогава стенограмата от всяко заседание ще бъде качвана в интернет.

През седмицата омбудсманът Константин Пенчев коментира, че в момента няма правосъдни реформи, а от действията става ясно, че и министерството на правосъдието няма никаква идея дали министерството на правосъдието има визия за такива.

Поведението на министър Ковачева е "напук" на поети от същото това правителство ангажименти, каквато е например Стратегията за съдебната реформа. Тя предвижда разработването (с участие на НПО), прилагането, отчитането (пред НПО) и актуализирането (с участие на НПО) на планове за действие за изпълнението на съдебната реформа.

Начинът на работа на правосъдното министерство е показателен за това, че и този път тези толкова важни реформи "изоснови" няма да се случат. Въпреки че последното настояват и обществото, и магистратите, и Европейската комисия.