Контролът на незаконното строителство все пак отива при общините

Контролът върху най-масовото строителство - това на обществени, административни и жилищни сгради, все пак ще се осъществява от общинските администрации. Те ще издават актове за незаконно строителство, ще спират и премахват проблемните строежи. За обектите с висока отговорност при експлоатацията като магистрали, пътища, електроцентрали, големи производствени сгради и заводи контролът ще се осъществява от държавната Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). Това решиха депутатите от парламентарната комисия по регионална политика и местно самоуправление, като приеха на второ четене текстове от Закона за изменение на Закона за устройство на територията. Това са и едни от най-съществените и същевременно най-спорни промени в нормативния акт, които бяха разписани от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е вносител на поправките.

Мотиви "за" и "против"

Основният аргумент, с който се предлага тази промяна, е "ясно разграничаване на правомощията на общините и на ДНСК". А целта е повишаване на контрола върху строителството. Според началника на строителната дирекция Милка Гечева в момента основен проблем за липсата на контрол или слабият такъв, е дублирането на функциите между общинските администрации и ДНСК. "Заради този дуализъм на практика няма ефективност на администрациите", казва тя.

Противниците на промяната обаче се съмняват, че тя ще доведе до повишаване на ефективността. Дори напротив, напълно реална е възможността тези текстове от закона да не проработят и контролът да се занижи още повече. "Вменяването на тези функции, особено за по-малките и средните общини, крие голям риск да е неприложим законът поради личностните взаимоотношения", смята депутатът от левицата Димчо Михалевски. Според него риск крие и съчетаването на разрешителни и контролни функции в една администрация.

Общините се дърпат

И самите общини са против прехвърлянето на контролните функции върху незаконното строителство към тях. Техните аргументи обаче са свързани най-вече с липсата на финансови възможности и технически капацитет. Друго притеснение е всеобхватността на видовете строежи и броят им, които ще трябва да контролират, и фактът, че именно при тези обекти са най-честите нарушения.