Регулатор по регулатор

Българската народна банка:

Да пазим основно борда или/и потребителите?

Централната банка е вероятно една от институциите с най-високо доверие в страната. Това може да се обясни най-вече с отъждествяването й с валутния борд, което създава аура на стабилност и консервативност около БНБ, както и с факта, че на повърхността всичко е спокойно - няма фалирали или (официално) спасени с държавни пари банки.

В ролята й на банков регулатор обаче към управляваната от Иван Искров институция има доста критики. Недоволството към различни съмнителни банкови практики като едностранната промяна на лихви благодарение на неясни условия в договорите за кредит неизбежно се пренася и върху банковия надзор. Още повече че през последните години БНБ по почти всички теми се изявяваше като адвокат на банките вместо като реален арбитър и балансьор между участниците на пазара.

Още от въвеждането на валутния борд БНБ е в постоянен конфликт между целите, които преследва. От една страна, тя би трябвало да пази фиксирания курс на лева към еврото. Това означава, че за нея всякакво сътресение в икономиката, като например банков фалит, би било опасно. Същевременно под крилото на БНБ е и банковият надзор, което изисква от нея като регулатор да е максимално строга. Така обаче тя рискува да компрометира първата си и основна цел и затова логично има изгода да е малко по-снизходителна към прегрешенията на финансовите институции - да не ги натиска толкова да провизират загубите си и да декларират лошите си кредити или реалната стойност на обезпеченията си. Тази стратегия може да работи до време и ако икономиката се върне към растеж, банките да си изчистят балансите, но ако кризата се проточи прекалено дълго, може да се окаже и системна бомба.

Подобен конфликт беше и повод за дебат в Европа, когато през миналата година беше предложено ЕЦБ наред с паричната политика да поеме и банковия надзор. Тогава се искаха сериозни гаранции, че между двете функции ще има висока и здрава стена, каквато в БНБ липсва. В някакъв момент може да се помисли дали тази препоръка да не се изпълни и у нас.

Друг фактор, който прави изключително трудно да се прецени доколко БНБ си върши качествено работата на регулатор, е нейната непрозрачност. Позовавайки се на чувствителността на тематиката, тя не публикува стенограми от заседанията на управителния съвет, решения или мерки към отделни банки. От отделните случаи, където има повече публична информация, проличават някои проблеми. Например за Общинска банка, в която Столичната община си върна контрола от Христо Ковачки, стана ясно, че е отпускала кредити на свързани лица в много по-големи размери от позволеното от закона. Индикации има, че това се случва и в други институции с български собственици. Тези топли връзки между местни банкери и регулатори може да се прекъснат, ако надзорът премине на европейско ниво. На този етап обаче това изглежда далечно - общият надзор се предвижда да обхваща само еврозоната и само големите банкови групи.

Комисията за финансов надзор:

Без успехи на експертния фронт

Ако осъществяваният от небанковия финансов регулатор надзор трябва да се опише с една дума, тя е формален. Комисията за финансов надзор, под чието око попадат капиталовият пазар, застраховането и частното пенсионно осигуряване, в последните години повече се занимава с вътрешните си кадрови борби и с конфликти с други институции, отколкото с основната си дейност. И заради това регулаторът в много случаи (като несъстоятелността на пътностроителните компании на Васил Божков) се оказваше, че действа постфактум.

След като сегашният състав на регулатора пое кормилото в средата на 2010 г. (назначеният от предишното управление на тройната коалиция беше предсрочно сменен чрез законови промени), от големите заявки и представените скоро след това стратегии няма или има малко развитие.

Обещанията за разкриване на реалните собственици на дружествата в трите надзиравани сектора беше изпълнено, но доведе само до едно екселско файлче, в което нямаше особени новини. Акцентът върху защитата на потребителите, поверена на специален член на КФН, стигна до няколко семинара и документа с общи пожелания, но така и предвиденото звено за това не беше сформирано.

А по отделните сектори дългоочакваните реформи, дори и тези, около които имаше консенсус, не се състояха. Ако имаше някакво движение, то беше основно водено от стиковане с европейското законодателство. Все пак в инвестиционния и пенсионния надзор през миналата година бяха запушени някои дупки, но съществените проблеми като инвестициите в свързани лица не бяха докоснати.

В момента от деветте активни на пазара пенсионни дружества четири практически използват парите на осигурените във фондовете им като касичка - не просто ги инвестират в близки до своите собственици и управляващи компании, но ги влагат и в специално създадени за целта практически кухи дружества. При някои от тях става въпрос за 30-40% от активите, което носи риск от огромни загуби, ако нещо се случи в групата. Инвестиционният надзор безпроблемно допуска емисиите им акции и облигации на борсата, а пенсионният си затваря очите за очевидната свързаност, макар и формално заобикаляща законовите ограничения.

Подобни практики се виждат от професионалните участници на пазара и така постепенно се убива доверието в капиталовия пазар. Регулаторът не успя да се противопостави на създаването на борсово търгувани балони - най-фрапиращият от тях беше "Енергони", компания с над 0.5 млрд. лв. активи и в един момент с над 2 млрд. лв. пазарна капитализация, притежаваща единствено един патент за изграждане на вятърен парк със съмнителна стойност. Имаше обаче и много други случаи на компании, за чиято дейност не се знае почти нищо и чиито активи са оценени отвъд всякаква здрава логика, които биха могли да послужат за различни дейности като пране на пари или източване на пенсионни фондове, но не и за реални инвестиции. Омешването на малкото качествени компании и емисии сред тази плява естествено подкопа доверието в тях, изгони много от нормалните инвеститори.

В застрахователния сектор също големите проблеми в наследство от силовите му времена остават почти недокоснати. Покривалото над тях беше повдигнато около показните акции срещу Алексей Петров и свързаното с него "Лев инс", но тогавашните закани за строгост и отнемане на лицензи постепенно се разводниха. Формално някои похвати като издайническите стикери на маркировачите, подсказващи кой автомобил става за крадене, бяха премахнати.

Смелост за по-цялостно справяне с проблемите и за признаване на недостатъчната капитализация на много от играчите в сектора така и не се намери. И докато на експертния фронт нямаше грандиозни успехи, КФН имаше проблясъци на политическия. Най-яркият от тях беше конфликтът между председателя на КФН Стоян Мавродиев, бивш депутат и един основателите на ГЕРБ, с финансовия министър Симеон Дянков около идеите да се позволи на Сребърния фонд да инвестира в български ДЦК.

Донякъде подклаждано от конфликта между двамата, вицепремиерът назначи проверка в КФН от Агенцията за държавна финансова инспекция по жалби от инвеститори и участници на пазара, чиято дейност е била под една или друга форма възпрепятствана от комисията, данни за конфликт на интереси на служители и сигнали за съмнителни назначения и неоправдани разходи за външни услуги и бонуси. Като крайно проверката установи неправомерно раздавани бонуси за близо 440 хил. лв. и нарушения при обществени поръчки за 120 хил. лв. КФН е внесла своите възражения по констатациите на инспекцията и публично твърди, че са несъстоятелни, и разполага с аргументи при нужда да ги обори в съда.

Това, което отслабва регулатора в последните години, определено е все по-силното политизиране на избора на ръководството му. Затова и някакво решение може да се търси основно в залагането на повече експертност при избора му. Експертите на по-ниските нива също през последните години отпаднаха поради комбинация от фактори: в периода, когато правителството на ГЕРБ водеше война с предишния състав на регулатора и му оряза бюджета, много кадри бяха съкратени или напуснаха заради намаляване на заплатите. А след това последва и политическо и личностно разчистване, което допълнително обезкръви регулатора.

Преди избора на сегашния му състав управляващите сондираха и идеи за сливането му с БНБ. Теоретично така може да помогне да се гледа в цялост на финансовата система и да се прекъсват рискови сделки между участниците на различните пазари. Практически обаче концентрирането на всичката власт в един мегарегулатор, особено при проблемите и в двете институции, може да доведе до непредвидими проблеми и търкания.