"Врана" ще е достъпна в края на май

"Не е възможно хората да си правят пикници тук, тъй като това е защитена зона и музей на градинското и парково изкуство", допълни кмета. Паркът ще бъде включен в туристически обиколки на София.

Входът за "Врана" ще бъде платен и първоначално цените ще са същите като на столичния зоопарк - 4 лв. за възрастни, за децата от 3 до 18 години - 2 лв., а за пенсионерите - 1 лв.

Отваряне на етапи

Паркът ще бъде открит поетапно за бъдещите посетители. "Първо ще бъде отворен един по-кратък маршрут, по който се работи в момента, и през годините ще стане достъпна цялата територия на парка", каза Милена Васева директор на ОП "Паркове и градини". По нейни думи са доставени 150 пейки и 100 кошчета, ремонтират се мостовете, осветлението по централната алея, като паралелно с него ще бъде поставено и видеоонаблюдение. "Предвижда се да бъдат отворени и езерата, като първо ще бъде напълнено Езерото с лилиите, за което ще бъдат донесени водни лилии от Борисовата градина", допълни Васева.

Новото допълнение към плановете на общината е да бъде отворен и царският дворец, като идеята е той да бъде превърнат в музей на царското семейство. За тази цел ще бъдат докарани колесницата и автомобилът на цар Фердинанд, както и други принадлежности на семейството. Все още не е определен срок, в който това ще се случи.

Историята на царския парк

Преди Освобождението пространството е било чифлик на Осман паша. След това хаджи Боне Петров, заможен българин от София с голямо обществено влияние, купува тогавашният чифлик, в който развива селско стопанство. По-късно цар Фердинанд харесва мястото и го купува от Петров, като решава да го кръсти на първата птица, която кацне. И така първото ято врани, което минало през парка, дало името на царската резиденция.

Първоначално е построена ловна вила, след което през 1909 г. е започнало изграждането на двореца до 1912 г. по проект на българския архитект Никола Лазаров, който е работил и по сградите в "Евксиноград". Веднага след построяването на двореца започва създаването на самия парк, който е с площ 1000 декара. С работата се заема Антон Краус, който го проектира в стила на класическото парково изкуство на XIX век. В него са засадени редки растения – около 1800 вида алпийски цветя и общо 825 дървесни, храстови и цветни видове. Голяма част от тях Фердинанд поръчва от Япония. Идеята на царя не е била да прави парк, а резиденция с ботаническа градина.

Дворецът е частично разрушен по време на бомбардировките през Втората световна война, след което е бил възстановен и използван за правителствена резиденция на БКП. По късно, през 1998 г., собствеността е възстановена на царското семейство. А през 2001 г. Симеон Сакскобургготски дарява по-голямата част от парка на Столичната община, като в договореното споразумение се дава право на гражданите да имат свободен достъп.