Стратегия срещу бедствията показва колко много неща не са свършени

Основните опасности

В стратегията са начертани и основните опасности, като по отношение на земетресенията е направено уточнението, че те са трудно прогнозируеми в световен мащаб. Колкото до наводненията от последните няколко години, се стига до извода, че досега направените дейности не са достатъчни и трябва да се премине към политика на цялостно управление на риска. Абсурдното е, че подобни изисквания съществуват в директивите на ЕС, които са въведени в националното законодателство още през 2010 г. в Закона за водите. Към момента обаче е завършена само предварителната оценка на риска от наводнения. Все още не са определени районите със значителен потенциален риск, като трябва да бъде направена и програма от действия и мерки. Като страна - член на ЕС, България трябва да изготви карти на районите под заплаха до края на 2013 г., а до края на 2015 г. – да има планове за управление на риска от наводнение.

Колкото до свлачищата (активните и периодично активните свлачища са 692 броя), със Закона за устройството на територията на Министерството на регионалното развитие е вменено задължението по мониторинг и регистриране на свлачищни райони, чрез държавните дружества за геозащита, които работят на териториален принцип – "Геозащита" – Варна, Плевен и Перник. От министерството е възложена и е разработена национална програма 2007 – 2015 г. за укрепване на свлачищата, за предпазване на дунавския и черноморския бряг от ерозия и абразия и за предпазване на инфраструктурата и населените места. Противопожарните дейности пък следва да се проектират по подобие на дейностите в средиземноморските страни. А тъй като над 90% от пожарите възникват след човешка намеса и само 4% по естествен път, горите в близост до населени места следва да се категоризират като високорискови. Необходимо е да се изследва и рискът от суша и да се разработят мерки за намаляване на негативните последици от нея. Липсва и национална стратегия за адаптиране към промените в климата. Снежните виелици и заледяването засягат годишно около 50-60% от страната. Или България може да си отдъхне само по отношение на силните ветрове, които не са често срещано явление.

Работата тепърва предстои

Конкретика в стратегията за някакво противодействие на всички тези заплахи може да бъде отрита в пътната карта към нея от 9 страници. Списъкът от програми и стратегии, нуждата от събиране на информация, анализиране на нормативната база, изработване на методологии и т.н. само показва  огромното количество несвършена работа към момента и това, че сложната част тепърва предстои. На първо място, Министерският съвет трябва да разработи новата си Национална програма за защита при бедствия за периода 2014 – 2018 г. До 2016 г. Министерството на околната среда и водите трябва да е готово с Националната стратегия за адаптация към климатичните промени. До 2014 г. пък МВР трябва да има програма за изграждане на самостоятелно действащи доброволни формирования, като трябва да бъде измислен и подход за стимулиране на участието и да бъде осигурено конкурентно възнаграждение на доброволците, се казва в списъка от задачи. До 2020 г. трябва да се направи и пълен преглед на законовата база в областта.

Източниците на информация трябва да бъдат подробно описани, а опасните зони картографирани. Информацията да бъде анализирана, като са нужни и методологии за оценка на риска от бедствия. През 2014 г. трябва да бъдат установени и критичните инфраструктури и обектите им и да се подобрят мерките за тяхната защита. До 2015 г. екоминистерството трябва да разработи планове за управление на риска от наводнения, като трябва да бъде отчетена и вероятната промяната в климата (до 2018 г.). До 2016 г. трябва да бъде модернизиран Националният оперативен център, както и областните такива, а до 2019 г. трябва да се появи и национален център за управление на водите в реално време, който да предупреждава за наводнения и засушавания. В плановете за противодействие на наводненията ще залегне рехабилитацията на дунавските диги, коригирането на вътрешни реки, съоръженията отводняване и т.н. До 2020 г. системата за ранно предупреждение ще покрие цялата страна, като пак в този срок трябва да се разшири и покритието на системата ТЕТРА на МВР. Министерството на вътрешните работи ще отговаря и за повишаването на капацитета на центъра за за еарокосмическо наблюдение, както и за по-доброто събиране и обмен на сателитни данни. Предвиждат се и всевъзможни обучения на всякакви нива, а до 2016 г. трябва да има и интернет платформа за защита при бедствия и за обмен на добри практики. И т.н. и т.н.

Или списъкът със задачи е дълъг. Липсва само индикативната цена за постигането на всичко това (нещо немаловажно, поне ако намеренията са сериозни) и гаранциите, че това няма да е поредната стратегия, останала само на хартия.