ЕК прогнозира продължителен икономически застой в България

Мрачни прогнози

Очакванията за вътрешното потребление също не са добри. През първите две тримесечия на тази година беше отчетен ръст. Той се движеше основно от по-високите доходи в публичния сектор, увеличението на пенсиите и заради дефлацията. Последните данни за потребителските нагласи, както и за търговията на дребно са дали причина на анализаторите от ЕК да смятат, че инерцията ще се загуби догодина. По същия начин брутното капиталообразуване в началото на годината е било задвижвано с публични средства и европейски пари. С изтичащите срокове на програмния период (2007 - 2013 г.), както и заради спрените програми, усвояването през следващите няколко години ще бъде значително по-малко. От друга страна, частните инвестиции се свиват през тази година. Такива са нагласите и за периода 2015–2016 г. заради очакваните ниски печалби и несигурност.

В унисон с очаквания икономически застой новините за пазара на труда също не са добри. Производството и строителството продължават да поддържат сравнително високо ниво на безработицата. Като цяло пазарът на труда през 2014 г. се подкрепя от сезонната заетост във волатилния селскостопански сектор. Слабият икономически ръст ще доведе до малък спад на заетостта в периода 2014-2015 г., последван от лек ръст през 2016 г. Безработицата ще намалее от 13% през тази година до 11% през 2016 г. За съжаление причината за този спад ще се крие в демографската криза, която води до намаляване на икономически активното население в България.

Дефлацията се е настанила трайно в икономиката на България от средата на 2013 г. Очакванията на ЕК са в края на тази година тя да бъде около 1.4%. Причината за нея може да се търси основно с падането на цените на енергийните ресурси на международните пазари, административното сваляне на цената на електроенергията и здравеопазването, поевтиняването на хранителните суровини. Разбира се, не може да се изключи и слабото вътрешно търсене. Някои от тези фактори имат временен характер и техните базови ефекти ще изчезнат през втората половина на 2014 г. Нещо повече, българското правителство реши да увеличи цените на електроенергията с 10% от октомври 2014 г., а акцизът върху тютюневите изделия ще се повиши през следващата година. Така хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) се очаква да се увеличи догодина до 0.4% и до 1% през 2016 г.

Лек оптимизъм

Най-обнадеждаващото в доклада е очакваното раздвижване на износа. През първата половина на тази година той се забави значително, но за периода 2015-2016 г. се очаква да има ръст, макар и умерен. Експортът ще расте както в посока ЕС, така и към трети страни. На фона на очакваното бъдещо свиване на вътрешното потребление делът на износа при формирането на БВП ще се увеличи през 2015 г., а балансът по текущата сметка ще е стабилен до 2016 г. - очаква се излишък около 2%.