Призраци в министерствата

Министерството на енергетиката пък е принципал на общо 22 търговски дружества. От тях 16 са със 100% държавно участие, като 8 от тях са в ликвидация, а 4 в процедура по несъстоятелност. Шест са фирмите, в които ведомството има миноритарен дял, показват данните на министерството.

Причините тези дружества да продължават да са собственост на държавата са различни. Българският енергиен холдинг например е нещо като свещена крава, която държавата държи от страх приватизацията й да не доведе още по-големи проблеми на енергийния пазар. Други дружества имат специфични функции като държавната лаборатория "Българска роза", която, бидейки публична, гарантира качеството на оценката на розовото масло. Трети предприятия са в забранителния списък за приватизация, тъй като държавата е преценила, че те изпълняват стратегически цели. В огромно число фирми пък държавата продължава да има по няколко процента, от които не може да се освободи - дали защото е забравила за тях, или защото частните партньори по някаква причина искат да останат в съдружие с министерствата. Особен случай са фирми като "Българска нефтена компания" или Българската консолидационна компания (БКК). Първата не добива нефт, а по-скоро се използва като кошче за фирми, които не могат да бъда ликвидирани или приватизирани. В БКК пък се вливат приходите от приватизацията на дружества, когато държавата иска да ги вкара в бюджета, а не в Сребърния фонд. 

Има обаче една категория фирми, чиито акции са предлагани за продажба многократно, но за тях е нямало купувачи или пък имат неизяснена собственост и по тази причина не могат да бъдат приватизирани. И вместо държавата да направи усилие да се освободи от тях, те продължават своето призрачно съществувание, въпреки че често записват в отчетите си "дружеството не оповестява приходи". Както казва депутатът от Реформаторския блок Мартин Димитров - "в икономиката има принцип, че ако едно предприятие работи на загуба в продължение на три поредни години, трябва или да се приватизира, или да се преструктурира, или да се ликвидира".

Пред "Капитал" министърът на икономиката Божидар Лукарски заяви, че всички тези дружества ще бъдат предложени за приватизация и ако тя е неуспешна, ще се пристъпи към ликвидацията им. Проблемът обаче е, че почти всички министри на икономиката досега са заявявали същото, но впоследствие това са си оставали само добри намерения.

Таваните падат...

"За да подобрим външния вид на "Свободна зона Свиленград", продължихме с орязването на самораслите дървета и храсти, с окосяването на тревата", се казва например в отчета на държавното дружество за третото тримесечие на 2014 г. Анализът за дейността на фирмата за този период е от общо осем точки и в останалите отчетената свършена работа е от същия порядък – представителите на фирмата са я презентирали на българско-турски бизнес форум в Истанбул и това дало резултат, като били осъществени срещи с три турски фирми; приходите от претеглянето на тежкотоварни камиони са се увеличили, защото фирмата разполага с най-голямата електронна везна в района, а за популяризирането на тази услуга спомогнало поместването й в медиите... Бегъл поглед върху финансовия отчет на "Свободна зона Свиленград", чийто предмет на дейност е товарене, разтоварване, обработване и складиране на необмитени стоки, сочи, че за второто тримесечие на миналата година дружеството е работило на печалба от 31 хил. лв.

Незнайно защо пък "Учебно-консултантския комплекс" ЕООД в Берковица е в забранителния списък за приватизация. Депутати от региона обясняват, че имотът представлява масивна сграда в местността Ашиклар край града. Преди години два етажа от нея била предоставена на военните, но сега постройката е в окаяно състояние и изглежда неизползваема. С остарялата материална база оправдава липсата на посетители и плачевното финансово състояние и изпълнителният директор на дружеството Детелина Ганчева в отчетния си доклад. "На практика дейността на дружеството е блокирана от изключително старата и амортизирана материална база. В края на февруари поради износени водопроводни тръби имаше голяма авария и в помещенията и хотелските стаи вече не само мазилката пада, но и части от таваните заедно с арматурата", пише тя. Добавя и че сградата вече е опасна за персонала и гостите.

Досега държавната собственост в свободните зони не е довела масов приток на чуждестранни инвеститори и Свиленград не е станал българският Хонконг. Подобно е и положението с много фирми, чиито активи са имоти и земя. И ако при Агенцията за дипломатически имоти е ясно защо присъства в забранителния списък за приватизация  - страхът на политиците, че ще изгубят изключително изгоден наемодател, за дружество като "Овча купел" ЕООД причината то да остане държавно е мудната процедура по издаване на документи за собственост. Дружеството е създадено през 1990 г., като в него са вкарани всички имоти на бившата Академия за обществени науки и социално управление (АОНСУ) на БКП в столичния квартал "Овча купел". Теренът е на площ от малко под 300 000 кв.м. И осем сгради, за които обаче дружеството не притежава документи за имотите. Впоследствие обаче през 2013 г. с решение на МС част от тях са преобразувани от публична в частна държавна собственост и са предоставени на Министерството на правосъдието, на областния управител на София и на столичната община. Приходите на фирмата са само от наеми, като последните години дружеството генерира само загуби. В отчета си за третото тримесечие на миналата година изпълнителният директор е отчел като дейност единствено издаването на документи за собственост върху оставените в дружеството терени.

Дружеството е сред приоритетните в програмата за приватизация на АПСК за тази година и от ведомството са на мнение, че процедурата може да стартира. Подобни уверения има и за още едно дружество – рекордьор по неуспешни опити за приватизация, три на брой – оръжейницата "НИТИ" ЕАД, Казанлък. От агенцията твърдят, че от Министерството на икономиката имат картбланш за започването на приватизацията на още две предприятия - "Монтажи" ЕАД и "Булгарплодекспорт" ООД. Първото има в актива си три неуспешни публични търга и спиране на процедурата за приватизация през 2013 г. Второто веднъж е било продадено, но впоследствие продажбата е била прекратена.

Борд ми дай...

В портофолиото на министерствата обаче има и няколко дружества, които по всичко изглеждат сякаш направени, за да осигуряват временна заетост на политически активисти.

Такъв изглежда случаят с "Институт по маркетинг" ЕАД. Предметът на дейност на дружеството е пазарни проучвания и прогнозиране на потребностите, категоризиране на стоките за потребление, маркетинг и проучвания в областта на туризма. Сред важните дейности на дружеството е посочена "грижата за материалната му база". За третото тримесечие на миналата година дружеството отчита приходи от продажбата на услуги 89 000 лв. и разходи за издръжка от 88 000 лв. През 2005 г. АПСК е изготвила анализ, но процедура за приватизация така и не е стартирала. Причината - "правни проблеми". 

Дружеството е собственик на едното крило на сграда, а в другото крило се помещава Професионалната гимназия по текстил и кожени изделия. През 1998 г. Министерството на образованието и това на промишлеността си поделят собствеността заедно с прилежащите й терени. Тогава това се използва като повод да бъде увеличен капиталът на Института по маркетинг. По-късно обаче за целия терен е издаден акт за публична държавна собственост, като ползването му е предоставено на Министерството на образованието. Институтът обаче иска признаване на правото му на собственост. Въпросът си остава неизяснен, защото дружеството не може да докаже собствеността си върху терените. И така вече няколко години.

Забавен е и случаят с "Летище Стара Загора" ЕАД. Горе-долу на всеки шест месеца за него се говори, че ще стане център на карго полетите я от Китай, я от Близкия изток (все пак Стара Загора е известна и като Center of the Universe). До 2000 г. летището се е ползвало от хеликоптерния полк, а 2007 г. е отнет лицензът му за експлоатационна дейност. Междувременно обаче според отчета на дружеството за третото тримесечие на миналата година има сериозно нарастване на разходите за заплати и външни услуги. Причината за по-големите разходи за труд според отчета е, че дружеството е сменило структурата си на управление и от 2013 г. има директорски борд от трима души. Същата година окончателно е решен въпросът със собствеността на летището, която дотогава се е разделяла между три ведомства. Сега тя вече е на дружеството, а принципал е Министерството на икономиката. Депутати от управляващото мнозинство от региона обясняват съществуването на дружеството с факта, че могат да назначават кадри в директорския борд. Ясно е, че летището няма как да бъде приватизирано, но увеличаването на разходите за заплати на дружеството, което продава самолетни билети и провежда селскостопански изложения, изглежда, меко казано, неразумно. 

Запитани от "Капитал", няколко бивши министри на икономиката не проявиха много ентусиазъм да обяснят причината за наличието на толкова много държавни фирми, от които няма много смисъл. "Добре е, че поне не станаха повече", коментира един от тях по повод опитите на кабинета на Пламен Орешарки да изкупи няколко частни компании. "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма беше огромно като обхват, но министърът се занимаваше основно с "Южен поток", АЕЦ "Белене", ЕРП-та, "Булгартабак" и какво ли още не. Просто не му е до един "Плод-Зеленчук". Поради тази причина сме прехвърлили отговорността на Агенцията за приватизация", обяснява той.