Евтините петрол и евро ще дърпат България напред

Европейската комисия (ЕК) става все по-оптимистична за развитието на българската икономика, като в пролетната си прогноза завиши почти всички показатели. Последните очаквания са брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да нарасне реално с 1% през 2015 г. и с 1.3% през следващата година. И в двата случая има повишение на очакваният – с 0.2 и 0.3 процентни пункта. Този оптимизъм се дължи основно на по-ниските стойности на петрола и еврото, което ще се отрази положително в две направления – повече вътрешно потребление и износ.

Проблеми пред растежа ще има от гледна точка на частното и публичното потребление, като и в двата случая експертите на комисията предвиждат забавяне. И през 2015 г. се очаква средногодишна дефлация, но в края на годината ще има ръст на потребителските цени.

Умерени темпове

През 2014 г. икономиката успя да се възползва от падащите цени на горивата и суровините. Това в крайна сметка се отрази положително на вътрешното потребление и то отчете годишен ръст от 1.7%. Според доклада на ЕК обаче ефектът вече е поизчерпан и през 2015 г. ще станем свители на забавяне в темповете. Частното потребление ще нарасне с 1% (при 2% през миналата година). Негативен ефект ще имат по-слабото увеличение на средните заплати в страната, както и недостатъчният темп на нарастване на заетостта. През миналата година заетостта се повиши с 0.4%, като бяха създадени работни места основно в селското стопанство и търговията. Прогнозата на ЕК за 2015 г. показват почти нулев ръст на новосъздадените работни места. Ще има спад на безработицата до 10.4% през 2015 г. и 9.8% през следващата година. Това според доклада ще се дължи по-скоро на свиващия се брой икономически активни хора, отколкото на реално понижение на хората без работа. Въпреки това и тук има добри новини, тъй като предишната прогноза беше доста по-песимистична.

Еврокомисията предвижда още и през тази година дефлацията да доминира, като средно се очаква да е 0.5%. Прогнозата е през 2016 г. инфлацията отново да се върне до равнище от 1%, когато ефектът от поевтинелите горива изчезне.