Големият бизнес и малката страна

А българската среда не предлага много, вероятно мислейки си, че физическата близост компенсира другите недостатъци. Фикрет Индже, председател на надзорния съвет на "Алкомет" - Шумен, най-големият производител на алуминий на Балканите, казва, че България може да предложи много на турските инвеститори. Но не го прави. "Интерес има и от мои турски колеги. Но сте прави, че турският бизнес не получава достатъчно информация за условията тук. И затова смятам, че трябва да се повиши много ролята на дипломатическите представителства в двете страни, на бизнес сдруженията с нестопанска цел", смята Индже.

Най-простият пример са визите. Те са трън в петата на всеки чуждестранен инвеститор извън ЕС и сагата се повтаря с китайците, с арабите и с турците. Българската страна е затегнала максимално достъпа до български визи и така прави изключително досадна процедурата за всеки, който иска да инвестира тук. "Бавната процедура за издаване на визи влияе негативно на турски бизнесмени, които имат желание да инвестират в България. Всъщност виждаме, че една значителна част от тях предпочитат да инвестират в Македония и Румъния например, защото тези балкански държави нямат визи за турски граждани", казва Джемиле Кърбаш от турско-българската търговска камара. По-голям проблем обаче са разрешителните за престой, казва друг бизнесмен. На практика много турски бизнесмени имат служебни паспорти, с които в България може да се влиза безвизово, но не могат да се установят за по-дълго у нас. България има проблемна граница с Турция, което оправдава по-затегнатите мерки, но в никакъв случай не може да се каже, че няма как да се намери бързо и лесно решение за тези, които искаме да привлечем като инвеститори. Явно проблемът е, че не искаме или дори не мислим в тази посока.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Малка, бедна, недоволна

Големият интерес на турския бизнес към България беше в края на 90-те, началото на новия век. Оттогава датират и най-големите турски инвестиции тук - като "Шишеджам", "Алкомет", "Сартен". "В началото на 90-те години от Турция дойдоха много бизнесмени, които за съжаление не попаднаха тук на най-подходящите хора, бързо загубиха интерес и си отидоха. Това повече не трябва да се допуска и за това ние също ще носим своята отговорност", казва Фикрет Индже.

България не оправдава точно очакванията на бързо растящ износител, какъвто е Турция. Младенов разказва за историята на инвестицията от 2002 г. на "Сартен" в завод в Плевен за леки опаковки от метал за хранителни и промишлени цели. "Когато е правена, те са мислели, че България ще възстанови пазарите си в бившия СССР, предимно на консерви. Това очевидно не се е случило. Сега 75% от продукцията ни е за износ, но към други дестинации", обяснява бившият посланик.

Всъщност всяка голяма инвестиция тук очевидно ще бъде с цел износ, тъй като българският пазар е твърде слаб и беден, особено през последните години, за да оправдае интерес сам по себе си. На този фон е необяснима липсата на инициатива да се възползваме от огромния пазар при съседите. Идеите за общи туристически пакети с Турция и за споделяне на туристи остават само красиви приказки по разни форуми, а България не прави много дори да привлече турски туристи, които имат интерес към зимните ни курорти. При очаквания спад на руски туристи няма особени инициативи по посока 80-милионна Турция. Празното място в Шишли пък говори достатъчно за опита ни да търсим турски бизнес партньори.

Но, което е по-лошо, България не само чака турския бизнес сам да дойде, вместо да е проактивна, а и активно се старае да го отблъсне. "Има редовно статии в турската преса за изказвания на български политици, които създават усещане за антитурски настроения в България", казва Бранимир Младенов. Фикрет Индже също споменава "предразсъдъците", които трябва да бъдат загъбрени. Турският бизнес получава до 300 хил. долара държавна помощ за наеми, складови помещения, маркетинг, когато изнася. Това му отваря широк избор, а България изглежда все повече като не особено интересно място. "Като комшии ние не трябва да говорим за замразяване или за стагнация в отношенията, напротив, трябва да седим постоянно на масата на преговорите и да знаем кой от каква помощ има нужда. Ако можеш, помагай. Ако не – не пречи. Между добрите съседи е винаги така", казва Индже.

Настоящето - ниски заплати и евросубсидии

Хубавата новина е, че статистиката за последните няколко години е положителна. Бизнесът се е възстановил на нивата си отпреди кризата, а стоковият обмен е стигнал малко под 5 млрд. евро за 2014 г. От турско-българската камара уточняват, че секторите, в които има интерес, са текстил, строителство, логистика. Разбира се, флагманът на тези нови инвестиции трябва да стане жилищният комплекс с хотелска и развлекателна част, която голямата строителна компания Garanti Koza иска да построи в софийския квартал "Младост". Но тя е показателна как се променят отношенията. Предишните големи инвестиции бяха в производство и фабрики, а сегашният интерес е в строителството и в здравеопазването. Здравни компании като Guven и Acibadem влизат тук с минимални инвестиции - само с офиси, през които изпращат за лечение онкоболни в Турция, тъй като виждат къде са дупките в българската здравна система. А самата Garanti Koza поиска държавна подкрепа, за да почне да строи - показателно за доверието, което турските компании имат в българската бизнес среда и институциите.

Другото нещо, което буди интерес, са евросубсидиите. Турско-българската камара ще организира семинар следващия месец, на който ще представи възможностите за кандидатстване по "Конкурентоспособност" и Програма за развитие на селските райони, ако турските компании се регистрират тук и работят на българския пазар. "Правим го за всички наши членове, както и за тези, които искат да дойдат", обяснява Джемиле Кърбаш. Подобен семинар ще има и в Турция.

Разбира се, евтината работна ръка е импулс - компании за авточасти местят производство в България, където се очертава нещо като хъб за подобно производство. Минималната работна заплата в Турция е 960 лири, което е около 320 евро, а стандартната е доста по-голяма. Това позволява част от производството тук да излезе доста по-евтино. Но няма млади инженери, нито среден експертен персонал, казва Бранимир Младенов, а това ще спира допълнително намеренията за инвестиции.

Енергетиката: счупеният телефонСофия - Анкара

Енергийните проекти са добър пример за това как България и Турция не успяват (или не искат) да говорят на един език. Износът на електроенергия е основното българско експортно перо и в последните 20 години около него постоянно се спекулира. За последно в началото на миналата година турският министър на енергетиката Танер Йълдъз отново обеща сериозно нарастване на износа към Турция. Както винаги обаче, имаше дребна уловка - за да се случи това, НЕК трябваше да създаде обща компания с фирма, предложена от турска страна. С това щял да се улесни износът. За НЕК обаче не би имало много полза - държавната фирма просто би споделила част от печалбата си с турската страна. В случая Турция оказва натиск поради огромния излишък на електроенергия в България. През 2013 г. именно увеличаването на износа на електроенергия към южната съседка спаси българската електроенергийна система от тотален срив.

Това обаче е обичайна практика при всички по-големи проекти в Турция - нито един от тях не се осъществява без участието на местна фирма. Това може и да не в пълно съответствие с практиките в ЕС, но за Анкара в последно време Брюксел не е мерило. Подобна сделка беше подписана в края на 90-те г. от правителството на Иван Костов, прословутата "износ на ток срещу инфраструктура". Според нея България трябваше да плаща с печалбите си от износа на ток на турската "Джейлан" да строи у нас язовир и магистрала "Марица". Сделката се разсъхна бързо и беше причина за дълго продължило недоверие между двете страни.

По времето на кабинета "Орешарски" също се подготвяше подобна сделка. За тази цел турският конгломерат Limark group регистрира местно поделение, което започна да се занимава с износ на ток за Турция. Limark е една от турските компании, които се ползват с подкрепата на турското правителство, за да навлизат агресивно на балканските пазари. Нейна собственост например е единственото косовско ЕРП. След смяната на властта в България, ако се съди по данните от търговете на ЕСО за преносни способности към Турция, Limark очевидно изгуби интерес. На пазара остана само "Груп транс енерджи", която се свързва с турски интереси.

Подобна е и съдбата на газовата връзка с Турция. За нея се говори вече близо десетилетие, но нищо още не е направено. Турция твърди, че от нейна страна няма проблем, но отказва да въведе обратен поток по съществуващия газопровод. Мотивът е подобен на този, с който българската "Булгартрансгаз" обяснява, че договорите с "Газпром" не позволяват това. Според български официални лица турският президент (тогава премиер) Реджеп Тайип Ердоган директно е казал на Бойко Борисов, че няма да се кара с "Газпром" заради малкия пазар у нас.

Същевременно проектът за алтернативна тръба буксува с години, главно по българска вина. Тази година "Булгартрансгаз" най-накрая започна предпроектно проучване, след като получи европейско финансиране. Дали тръбата ще бъде построена е отделен въпрос. От турска страна се настоява "Булгаргаз" да сключи дългосрочен договор за закупуване на газ от терминала в Мармарис. Турската Botas (а по-късно и частната Egegaz, която е предпочитана по политически причини) казва, че няма смисъл да влага средства в газопровод, който би стоял празен. Дългосрочният договор обаче ще постави българската компания под опасността да бъде санкционирана от "Газпром", ако закупува по-малко от договорения газ. Така че проблемът е по-скоро нежеланието да се влиза в конфронтация с руската компания. А и в момента доставките на втечнен газ от Мармарис не биха били много по-евтини от газпромовския газ.