Хосе Мануел Гарсия-Маргайо и Марфил: България и Испания могат да бъдат платформи за внос на газ в ЕС

Това са основните моменти от изказването на испанския външен министър:

"В срещата си с българския премиер по-рано говорихме за геополитическите проблеми, които безпокоят и двете правителства, и обърнахме специално внимание на две много важни икономически теми - енергетиката и европейските структурни фондове. Испания и България могат да играят важна роля като платформи за внасяне на газ в ЕС, Испания от юг и запад, а България от изток. Испания има два газопровода, които я свързват с Алжир, през които внасяме 45% от газа, който се потребява в страната. Все още те работят много под капацитета си, а могат да се разширят, защото Алжир има огромни резерви на газ. Освен това, Испания има 7 станции за втеченен газ - повече отколкото в целия ЕС, което може да помогне на Испания да се превърне в транзитна платформа. ЕС има и други важни проекти за соларна енергия в Северна Африка, за които Испания също може да послужи като мост. Испания и България, които са в двата края на Европа, могат да си сътрудничат, за да внасят енергия в ЕС.

Второ, България поддържаше своята стабилност, включително в моменти на тежка рецесия, каквато имахме през последните години, и вече дойде моментът, в който трябва да започне да расте и да се възползва за целта от фондовете за регионално развитие, структурните фондове, кохезионните фондове, както Испания се възползва от тях. Ние имаме опит в това как функционират европейските фондове и имаме фирми, които са лидери в тези сектори.

След тези уводни думи, ще представя накратко икономическата ситуация в Испания. Като всички останали страни, ние бяхме засегнати от икономичската криза, но у нас тя беше особено болезнена поради три условия. Първо, високата задлъжнялост за финансови и нефинансови предприятия, която беше достигнала 326% от БВП през 2010 г. Задллъжнялостта беше три пъти по-висока от това, което произвеждахме. Вторият фактор беше секторът на недвижимите имоти, който стигна до свободно падане. И третият бе загубата на конкурентоспособност заради покачаването на цената на труда.

Болестта беше тежка. Когато през 2012 г. нашето правителство взе властта имахме остро намаляване на БВП, наистина висока безработица и значителен дисбаланс по бюджетните сметки. През 2009 г. дефицитът стигна 10% от БВП. Правителството начерта програма, която включваше на първо място фискална консолидация с извънредно ограничаване на бюджета. Второ, тя включваше финансовото оздравяване на банките, създадахме "лоша банка", в която прехвърлихме всички лоши кредити, най-вече тези от сектора на недвижимите имоти. На трето място започнахме програма за структурни реформи без прецедент в историята на Испания, в сфери като енергетиката, трудовия пазар, администрацията, образованието. И на четвърто място, подменихме радикално модела. Само за три години преминахме от модел на прекомерно вътрешно потребление, основано на вътрешна задлъжнялост, към модел, воден от износ. Днес испанският износ представлява 34% от БВП, един от най-добрите проценти в ЕС, като изоставаме само от Германия и изпреварваме Франция, Италия, Великобритания. Фирмите ни започнаха да печелят все повече търгове в чужбина, особено в инфраструктурата (който сектор може да се възползва от структурните фондове в България), испанските фирми спечелиха търгове за 70 млрд. евро миналата година и то в технологично напреднали сфери на най-развитите световни пазари. Днес програмата на правителството и жертвите, за които помолихме испанския народ, вече започнаха да дават резултати. От лятото на 2013 г. БВП нараства, като очакваме тази година над 3% ръст. Така ще бъдем най-бързо растящата икономика от големите в ЕС. Вече създадохме над 450 хил. работни места през 2014 г., още 600 хил. ще създадем тази година. Ако избирателите не се отдръпнат, ще можем да създадем и още 3 млн. работни места в следващите три години.

Още по-важно е, че отново сме конкурентоспособни. Финансовият сектор се изчисти и вече е напълно платежоспособен, кредитите започват да нарастват основно за семействата и малките и средни предприятия, които имат най-големи трудности. Доверието в Испания се възвърна. Чуждите инвестиции започват да се връщат и то в сектори, които създават най-много работни места. Втори сме в Европа в сектора на автомобилостроенето и големите автомобилни компании се връщат у нас. Испанската икономика с 46 млн. жители е четвъртата най-голяма в ЕС, единадесетият най-голям инвеститор в света и вторият най-голям в Латинска Америка. Испания е номер девет в света по прием на чужди инвестиции. Имаме много важна инфраструктурна мрежа и най-голямата мрежа от магистрали в ЕС. Развиваме се във високотехнологични сектори.

Двустранните отношения между България и Испания са, често казано, скромни. България е 33-та сред нашите клиенти и 66-та между доставчиците ни. Инвестициите са много скромни. Има широк марж за подобряване и засилване на нашите отношения, което обяснява нашето присъствие тук в момента. Секторите, в които можем да сътрудничим, са инфраструктурни проекти, жп проекти, магистрали, морски пристанища, енергийни проекти, обработка на вода и отпадъци, които са секторите, които предвещават бързо развитие на една страна и които използват най-много европейски фондове."