Големите играчи си плащат на медии и политици, за да не бъдат споменавани

Ако сравним приходите на криминалните пазари обаче ще видим, че повечето камъни са в градината на НАП, защото данъчните нарушения  генерират много по-големи обеми. Защо премиерът не говори за директора на НАП, а само за директора на митниците?

Митниците имат традиционен образ в обществото, който идва още от началото на прехода. В това отношение  повтарящите се зрелища на "Капитан Андреево" само го потвърждават и - вдигнатата бариери, неработещи камери, километрични опашки. Последните скандали с миналите оттам цигари се вписват с този образ.

В действителност обаче НАП има много голям потенциал, особено по отношение на директните данъци, социални, здравни вноски и т.н. Много големи за резервите и при укриването и източването на ДДС, и при така наречените триъгълни операции. Проблема на този тип укрито ДДС го правят всички по веригата - от най-големите чужди компании до уличните магазинчета. Усилията тук трябва да са много комплексни и за това кратък период не може да се реши този проблем. 

Нямам обаче отговор защо има такова фокусиране към Ваньо Танов. Очевидно в НАП нещата вървят без скандали. Ако гледаме исторически ситуациите, там големи сътресения няма. Масови уволнения и наказателни преследвания в МВР и Агенция "Митници" няма. Ако си спомним бившия директор на НАП Красимир Стефанов, той започна при тройната коалиция,  остана при управлението на Борисов и след това стана депутат от ГЕРБ, което е феномен. Но той приключи с това, че напусна когато трябваше ГЕРБ и отиде при проекта с много надежди "Бареков".  Ако сравним медийното отразяване на МВР, ДАНС, "Митници" и НАП, вероятно НАП се ползва с най-малко внимание.  Съответно възникват подозрения, че става дума за политически баланс и контекст, който ние не знаем. Всъщност моделът на масови смени в приходните администрации и правоохранителните органи при всяка политическа промяна показва, че една държава има проблем. Така че може примерът "НАП" да е положителен.  

Къде според вас НАП трябва да насочи ресурса си?

Когато се сравняваме с останалите страни с ЕС, в България, ДДС ощетяването на бюджета, обикновено е свързано с някаква политическа протекция. Всъщност подобна ситуация имаме и в други източноевропейски страни. Това, което прави впечатление при много интервюта, включително с високопоставени данъчни служители, е че има фирми, икономически групи, които не се разследват. Или ако се разследват, е, за да се демонстрира безпроблемност.


Ние дадохме пример с пазара на захар, където е ясно, че има няколко играча, които имат достъп до квотите, а всички знаят, че чрез тях могат да постигнат цена, която е без ДДС. Подобни примери има в много други огромни субпазари – месо, олио и т.н. 
 Най-лошото при този модел е, че големи търговски вериги, които са собственост на световни мултинационални корпорации, са се "интегрирали" нашия ДДС модел.  Те имат ясното съзнание, че това са цени без ДДС, че няма такива цени на пазара и въпреки това купуват от тези, да ги наречем, слой или облак фирми, за които някъде по веригата се знае, че ДДС-то не е платено и те си го поделят с големите български клиентелисти (според мен по-точно понятие от популярното, което заимствахме от  Русия - олигарси).

Има различна степен на концентрация на локални и национални играчи. Например няма един локален играч да бъде засегнат от местния НАП, знае се кой кой е. Няма как това да се случи без помощта на данъчни служители. 

Това е разликата със Западна Европа. Там има огромни източвания на ДДС просто защото икономиките като тези на Германия, Англия, Франция и т.н. са огромни. Но там нещата стават през сложни схеми, опосредстващи фирми и големи разходи, за да се източва ДДС, докато в България политическото мълчание и гледането в обратната посока дава възможност на национални и местни клиентелисти да правят печалба, да запазват свои ниши, ощетявайки бюджета.

Ако се върнем на акцизните стоки, темата за алкохола през годините отпадна. Защо?

Фокусът се премести, защото реално загубите от неплатени акцизи и ДДС са 5-6 пъти по-малки от цигарите или горивата.

В същото време при алокохола няма този външен натиск, какъвто има при цигарите, защото там има четири големи мултинационални компании, които седят на българския пазар и които редовно си дават данните на ОЛАФ, която възлага на голяма консултантска компания всяка година да изготвя анализ. И ако ти спаднат малко продажбите,  всички търсят причината и проблемът става европейска тема.

Има един пазар, който се откроява - външният пазар за секс услуги. Какво е вашето обяснение за неговите обеми?


Трябва да направим уточнения, че в някои европейски страни те са легални. Например Германия, Холандия, Белгия или в полулегална Италия, Испания и т.н. Огромна част от тези момичета и техните сводници са управлявани от криминални структури, които след това връщат тези средства в страната, търсят начин да ги изперат и така те влизат в нелегалния оборот.
 Съответно един огромен финансов поток е оставен на криминалната икономика, а това е много сереозен риск, защото те се използват като сериозен корупционен ресурс.  
Това, разбира се, важи за повечето криминални пазари. 


Другото нещо, което източниците коментираха, е начинът, по който техните дистрибутори са имали разходи към политически формации по места. За това как собствениците са работили с централите на големите политически формации се съди предимно косвено. Това е малко в зоната: този рекъл, онзи казал. Но прави впечатление как през годините тази цигарена компания първо бе приватизирана по един особен начин, след това продаваше въпросните марки цигари незаконно, без последици за нея, или нейните марки се преследваха от едно ниво нататък. Това косвено потвърждава тези твърдения. За да сме справедливи, трябва да кажем, че това не е уникално българско явление. Подобен модел има в Италия и Гърция и според да го наречем вътрешни отдели за сигурност на големите мултинационални компании в Европа има между 30 и 35 малки фабрики, които работят с този модел: произвеждат легално и успяват да продават на европейския пазар не плащайки акцизи и ДДС на съответните държави.