Коментари Daily 18 юни - Избягвайте правителството и силните на деня в бизнеса

- Подгответе си стратегия за осигуряване на всички необходими ви умения, тъй като много от компаниите срещат сериозен проблем с липсата на достатъчно квалифицирани кадри.

- Избягвайте отношенията със силните на деня на пазара, съветват от частния сектор, защото могат да направят живота ви ад и да ви изхвърлят от бизнеса. България се нуждае от силна политика на защита на конкуренцията, за да бъде преодоляно на монополното положение на тези компании.

* На кръгла маса в рамките на Икономическия форум за Югоизточна Европа в София, организиран от Световната банка

Позиция

Референдум по време на безотговорност

От анализ на Полина Паунова за "Дойче Веле"

акцент: Мажоритарният вот през 2009 г. си беше напълно партиен: 26 места за ГЕРБ и 5 за ДПС.

През 2009 на тогавашния президент Георги Първанов му хрумна (а тогавашният зам.-председател на ДПС Христо Бисеров като шеф на правната комисия го осъществи) да разнообрази избирателната система с мажоритарен вот за по един народен представител от всяка област. Резултатът бе красноречив - ГЕРБ спечели 26 от тези места, ДПС - останалите пет. Тоест вотът си беше напълно партиен. Мантрите, че така в българската политика ще влязат хора, изпъкнали с качествата си, не се оправдаха. А повечето от тези 31 мажоритарни избраници ги видяхме на парламентарната трибуна само за снимка.

Плевнелиев предлага референдум дали част от народните представители да се избират мажоритарно шест години след печалния резултат от лансирания от Първанов и ДПС експеримент през 2009 г. Мажоритарният вот тогава си беше напълно партиен: 26 места за ГЕРБ и 5 за ДПС Фотограф : Юлия Лазарова

Шест години след печалния опит на Първанов настоящият президент Росен Плевнелиев излезе с още по-екзотична идея - да попита народонаселението дали иска да избира мажоритарно депутати. Очертава се допитването да се проведе заедно с местните избори тази есен. Според изследване на "Галъп" две трети от пълнолетните подкрепят идеята за мажоритарния елемент.

На дневен ред излизат поне няколко въпроса. Като например: достатъчно подготвен ли е българският избирател да вземе толкова отговорно решение? Категорично не! Той получи възможност да покаже дали може да избира мажоритарно и показа, че не се справя с тази задача.

Отворен стои и въпросът какво точно се разбира под мажоритарен вот. Защото авторите и защитниците на тази идея така и не са обяснили какво точно имат предвид. Дали става дума за система, опираща се на т.нар. германски модел, за някаква разновидност на Първановите хрумвания, или пък за звучащата най-адекватно пропорционална система с преференция.

Тук в сила влиза и познатото прозрение на Чърчил, че най-добрият аргумент срещу демокрацията е петминутен разговор със средностатистическия избирател. Съмнително е дали тези две трети от данните на "Галъп", подкрепящи мажоритарното гласуване, разбират за какво точно се застъпват. И какви биха били последиците при неразвита демокрация като българската.

Редно да се отбележи, че българският избирател (в масовия случай) не е готов да носи отговорност за решенията си, а и често се обръща срещу собствените си избори, които е направил не информирано, а емоционално или по инерция. А политическата класа (отново в масовия случай) залага на популизма и евтините агитационни номера. Затова въпросът, който всички трябва да си зададат, е до какво ще доведе тази обща безотговорност.

Коментар+

Категорична полза за ГЕРБ и ДПС

Проф. Михаил Константинов, математик, пред агенция БГНЕС

При изцяло мажоритарен вот в 160 района ГЕРБ ще имат мнозинство - победителят взема всичко, а победеният отива да пие каквото иска - студени, горещи води, образно се изрази Константинов. Предложението на Лютви Местан за чист мажоритарен вот е от категорична полза за ГЕРБ и ДПС. Защото ГЕРБ е най-голямата партия, а ДПС има железен електорат, който осигурява около 40 мандата.

Останалите 40 ще са "други". В тях може да има един "реформатор", двама "патриоти", трима "атакисти",  всичко е възможно. При мажоритарни избори партиите могат да влязат и с един депутат, а понятието парламентарна група губи смисъла си.

От архивите

България няма добри спомени от мажоритарно гласуване

От коментар на Крум Благов в списание "Правен свят", 1 юни 2009 г.

От две години Георги Първанов настоява за промяна в избирателния закон, защото българинът искал да гласува за личности. Наистина ли българинът иска да гласува за личности, както твърди президентът? Фактите говорят точно обратното - България няма добри спомени от мажоритарното гласуване.

През пролетта на 1923 г. Александър Стамболийски – с мажоритарен вот и с прекрояване на избирателните райони – успява с половината от гласовете да спечели 87% от местата, но властта му оцелява само... три месеца. Като вижда, че не може да свали режима чрез избори, част от опозицията организира преврата на 9 юни 1923 г.

Седмото Велико народно събрание бе избрано през 1990 г. по смесена система – половината депутати мажоритарно, другата – пропорционално. Забележителното в случая е, че сред сред тях нямаше нито един независим политик, защото всички (уж) мажоритарно избрани народни представители бяха или видни партийни функционери, или официално бяха подкрепени от големите партии.

Най-убедителните примери против мажоритарното гласуване са парламентарните избори през 2001 г. и битката за местната власт през 2007 г. През 2001 г. съвършено неизвестни лица, по-голяма част от които не притежаваха дори грам качество за законодател, се строиха в колона по двама зад царя и вкупом станаха депутати.

През 2007 десетки нови кметове бяха избрани по единствената причина, че Бойко Борисов ги издигна за кандидати и се снима с тях. В тези случаи мнозинството от българите се довериха сляпо на две личности, без да се запитат: "Що за стока са спуснатите "отгоре" кандидати?".

Побългареният вариант на мажоритарния избор доведе до повсеместно купуване на гласове и тотална политическа корупция на местния вот. Със създаването на 31 мажоритарни избирателни района партиите на Сергей Станишев и Ахмед Доган отвориха вратите за покупко-продажбата и на депутатски кресла. За покупката на едно място в т.нар. мажоритарни райони схемата е ясна: напазаруваш си 10–15 000 гласа и работата е опечена. Никакви проблеми – и като технология, и като финансови средства.