🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Независим депутат предложи орязване на заплатите в БНБ

Вносител е Велизар Енчев, който преди седмица разкри, че ексгуверньорът на БНБ Иван Искров е получавал 45 хил. лв. на месец

Новият гуверньор Димитър Радев да взема колкото Цецка Цачева, се предлага с проекта за промени в Закона за БНБ
Новият гуверньор Димитър Радев да взема колкото Цецка Цачева, се предлага с проекта за промени в Закона за БНБ
Новият гуверньор Димитър Радев да взема колкото Цецка Цачева, се предлага с проекта за промени в Закона за БНБ    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Новият гуверньор Димитър Радев да взема колкото Цецка Цачева, се предлага с проекта за промени в Закона за БНБ    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Не размерът, а липсата на публичност в методологията за определяне на заплатите е проблемът.

Заплатите на висшето ръководство на Българска народна банка (БНБ) да се намалят и ограничат до онова, което взема председателят на Народното събрание. Това е популисткото предложение за поправка в Закона за БНБ на депутата - отцепник от Патриотичния фронт, Велизар Енчев. Преди седмица от трибуната на Народното събрание той изнесе информация, според която бившият гуверньор на централната банка Иван Искров е вземал по 45 хил. лв. на месец, което било с 10% повече от онова, срещу което се разписвали подуправителите му. Данните не бяха нито потвърдени, нито отречени от БНБ, което е в унисон с дългогодишното мълчание на институцията по темата.

Предложението реално не адресира основния проблем - отказа от публичност по въпроса за използваната методология на изчисление на заплатите, а е насочено към размера на възнагражденията в банката, за което могат да се изложат основателни аргументи. Докато в развитите страни това е обществено достъпна информация, у нас темата се изчерпва с текста на чл. 23 от Закона за БНБ, в който се казва: "Трудовото възнаграждение на служителите на банката се определя от управителния съвет, но то не може да е по-ниско от средното възнаграждение на служители със съответни функции в други банки в страната."

Като не може за другите, да не може и за БНБ

Именно това е текстът, който независимият вече депутат Велизар Енчев предлага да бъде изменен. В редактирания от него вариант на въпросната алинея от чл. 23 управителят на БНБ не получава повече от председателя на Народното събрание, а в добавка заедно с останалите членове на управителния съвет декларира заплатите и годишните си бонуси в Сметната палата. В мотивите си за промяната Велизар Енчев изтъква, че формирането на работните заплати в БНБ се отличава от формулите, прилагани за заплатите на служители в различни държавни институции. Така например заплатите на служителите в Комисията за финансов надзор (КФН) се базират на скалата на заплатите в Народното събрание, като председателят на КФН получава месечно възнаграждение, равняващо се на 90% от възнаграждението на председателя на Народното събрание.

Според правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят му получава с 55% повече от заместниците си, чието трудово възнаграждение се определя на база на онова, което получава редовият депутат - около 3 хил. лв. Това се получава от сбора на три средномесечни заплати на наетите лица в обществения сектор, като данните се преизчисляват всяко тримесечие.

В качеството му на народен представител Велизар Енчев е получил информация, съгласно която заплатите на управителя и подуправителите в БНБ се определят като средна величина от възнагражденията на главните изпълнителни директори на Уникредит Булбанк - около 50 хил. лв. месечно, ДСК - около 45 хил. лв. на месец, и Пощенска банка - около 45 хил. лв. на месец. Калкулациите се правели на база на постъпващите на шест месеца от търговските банки ведомости за заплатите в различните категории персонал. Тези данни могат да се вземат и от финансовите отчети на търговските банки, които правят оповестявания за разходите си за заплати на мениджмънта. В практиката на централната банка обаче това не е публична информация.

Тайна, пазена с цената на противозаконни откази

През ноември миналата година неправителствената организация "Институт за модерна политика" (ИМП) отправи питане за заплатите на управителя, подуправителите, главния одитор, главния секретар и директорите на дирекции  чрез бланка по Закона за достъп до информация, но получи отказ от БНБ. В искането си ИМП се позова на трайната съдебна практика, според която информацията за размера възнаграждение за дадена длъжност в публичния сектор не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот. Ето защо тази информация, когато се отнася до длъжност, а не до конкретно физическо лице, не засяга лични данни, а е обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно разходването на бюджетните средства.