Блокадата на границата между Сърбия и Хърватия показа транспортната зависимост на България
Лошата инфраструктура в страната и в Румъния ограничава алтернативите за превоз
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
От две години българският производител на металорежещи машини "ЗММ България" се готви да представи продукцията си на индустриалното изложение ЕМО Milano 2015. Предприятието е подготвило три машини за по 300 хил. евро и е платило солидна такса за участие. Машините са натоварени на два камиона и потеглят за Милано, където изложението започва на 5 октомври и те трябва да са там поне седмица по-рано. Нещата обаче блокират (буквално) на 20 септември, неделя, на границата между Сърбия и Хърватия.
"ЗЗМ България" е само една от компаниите, станали жертва на блокадата, която започна в разгара на кризата с бежанците.
Хърватия ограничи преминаването през пунктовете Баяково и Товарник като репресивна мярка за това, че Сърбия насочи бежанския поток през границата. По думите на Емилиян Абаджиев, изпълнителен директор на индустриалния холдинг, на база информация, получена от Министерството на външните работи, по време на блокадата преминаването на 160 български камиона е станало невъзможно.
Почти седмица след началото й двете държави все пак успяха да прекратят своеобразната търговска война помежду си. В спора се намеси и еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан, който призова властите в Белград да вдигнат блокадата, защото това е в интерес на всички държави от Западните Балкани. В крайна сметка Хърватия вдигна блокадата, Сърбия отмени ембаргото за хърватски стоки, а камионите с машините за изложението в Милано вече пътуват по пътя си.
Транспортната криза обаче показа колко важна е спокойната работа по граничните пунктове на съседна Сърбия. Причината е, че пътят през Румъния за Европа остава все така бавен и неатрактивен поради лошата инфраструктура.
Пренасочването
В дните на блокадата Емилиян Абаджиев настоява пред всички възможни институции за съдействие - да се даде възможност на камионите, натоварени с ценната му стока, да обърнат и да потърсят друг път към изложението. Веднъж влезли в блокирана зона обаче, товарните камиони нямат много опции, освен да изчакат. Трудностите при преминаването на европейските граници започнаха първо на 12 септември между Унгария и Австрия. Впоследствие на 15-16 септември огромно изчакване имаше и на границата между Сърбия и Унгария.
По думите на представители на сектора граничните власти между Сърбия и Хърватия пък са пропускали много бавно автомобилите, изчакването е било огромно и е достигало до 50 часа. С предимство преминавали хладилните камиони с хранителни продукти и тези, натоварени с опасни товари. За да се избегне забавянето след повсеместните блокади, българските митнически власти и превозвачите са предприели пренасочване на трафика с турското карго за Европа през Румъния и Словакия.
Една по-бърза Сърбия
Пренасочването през Румъния традиционно обаче не е много добра алтернатива за превозвачите. Пътувайки с товар от Турция, те предпочитат преминаването през Сърбия. Причините са инфраструктурни. "Сърбия е цялата в добри магистрали и преминаването през нея отнема 5-6 часа", разказват превозвачи. Само алтернативният път от София към Видин отнема същото време, като състоянието му е много лошо. След това следва преминаването през Румъния, където качеството на пътя не е по-добро и трасето е много натоварено с товарни автомобили. "В Румъния можем да вдигнем 50 км в час средна скорост. Отделно за шофьорите на камиони важат изискванията за почивка на определено време, това допълнително удължава времето за превоз и така често се стига до един работен ден в повече на камион, преминал през Румъния, в сравнение със Сърбия, което не е рентабилно за превозвачите.
2 коментара
Може би е време да се сетят управляващите ни, че Види-Ботевград може би не е добре да е просто скоростен път, ами магистрала и то май две ленти може да се окажат недостатъчни, ако и от румънска страна се сетят, че трябва да направят същото. Дори в генералната схема на румънците, най-прекият път не е обозначен да е нито магистрален, нито скоростен - пътят между Дробета-Турну Северин и Калафат (https://en.wikipedia.org/wiki/Highways_in_Romania#
През август пътувахме за България през Румъния и моста Видин-Калафат този маршрут: https://goo.gl/maps/iY8JwiKr3dE2.
Противно на това, което пише в статията, пътят е добър в цялата си дължина (за разлика от някои участъци в България, особено първите 20тина км. от Видин, към София).
Проблемът е, че в Румъния, между Тимишоара (където свършва магистралата) и Калафат, пътят минава през много села, в които ограничението е 50 км/ч. Това сваля средната скорост.
От друга страна шофьорите са дисциплинирани и карането беше спокойно.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.