Само четвърт от линейките са викани за истински нуждаещи се
Парите за спешна помощ са се увеличили от 2010 г. насам, но услугата остава неефективна, а заплатите ниски, показва одит на Сметната палата
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако искате едно число, за да разберете мащаба на проблема със спешната помощ ето го: едва една четвърт от викнатите над 3.24 млн. линейки през периода от 2010 до първото полугодие на 2014 г. са били за пациенти, които са приети в болница и са се нуждаели спешно от лечение. Това показва одит на Сметната палата за периода, който прави препоръки за ефективността на спешната помощ.
Спешна услуга за мерене на кръвно налягане
При повече от половината повиквания в София, Пловдив, Варна и Софийска област, пациентите са били закарани в болница. В същото време в Добрич само 5-6% от викналите спешни медици са били наистина за болница, а често пъти напразно са звъняли за помощ и в Кюстендилско и Благоевградско. В същото време най-честата манипулация, извъшвана на викналите линейка, е кардиограма в над 962 хил. случаи. Хирургическите интервенции са 477 хил., а реанимационните процедури – 27 411. Това на практика означава, че част от пациентите са преувеличили доста своето състояние.
В същото време в доклада е констатирано, че докато чакат линейка, по време на обслужване, транспорт или във филиалите на Спешна помощ са починали 72 792 души. 90% от тях са починали преди пристигането на екипа, като възможните причини за това биха могли да бъдат закъснение на линейката, несвоевременно потърсена спешна медицинска помощ, тежест на случая и др.
Най-бързи: в Пловдив, най-зле: в Добрич
Според одитния доклад приблизително 58% от населените места в страната са с достъп до филиал на Спешна помощ до 20 минути, а около 15% от населението пътува над 30 минути. В доклада се констатира, че повечето случаи се изпълняват в рамките на половин час.
Екипите са отчели само 159 хил. забавени повиквания, като те са били най-много през 2013 г. - 39 358. Преобладаващата част от закъсненията са отчетени по вина на оператора – 156 648 или 4.47%, а екипите са отчели, че са забавили само 3 032 обаждания.
Според одитния доклад, най-бързо организираният център е този в Пловдив, където 90% от всички случаи се обслужват до 15 минути от обаждането. След Пловдив се подреждат ЦСМП-Благоевград, където в 90 на сто от случаите линейката пристига до 20 мин., ЦСМП-Варна (до 23 мин.) и ЦСМП-Кюстендил (до 25 мин.) Центровете София-град и Софийска област достигат до ниво 90 на сто след 30-тата минута, а от ЦСМП-Добрич фишовете с попълнени реквизити за време от получаване на обаждането до пристигане на адрес, са недостатъчни за изчисление на времето за реакция.
Напълно амортизирани
Всяка година плащанията на здравното министерство за линейките се е увеличавало – от 77 млн. лв. през 2010 г. на 122 млн. лв. през 2014 г. Въпреки това, обаче, планирането на средствата не е било ефективно. Имало е драстични разлики между заплатите в линейките и болниците, което на практика е обезлюдило спешните коли. Освен това се оказва, че спешните коли са стари и изключително зле оборудвани. Например през 2014 г. линейките са работили със 106 нови апарата, 822 амортизирани и 144 напълно амортизирани.
Докладът констатира, че броят и съставът на екипите от лекари и медицински специалисти е в съответствие с минималните изисквания на стандарта, с изключение на София-град. Там са заложени едва две трети от броя на необходимите екипи по минималните изисквания, а фактически населението се обслужва от половината от заложените медицински екипи.
Причината за всичко това са ниските заплати на екипите. През 2014 г. началната месечна основна заплата на лекар с една специалност е била 700 лв., на лекар без специалност – 650 лв., а на медицинска сестра – 520 лв.
От миналата година екипът на здравното министерство е започнал да изпълнява препоръките на Сметната палата за увеличаване на възнагражденията на спешните екипи, което доведе до увеличаване на броя им. Освен това ведомството на д-р Петър Москов предложи, а правителството прие концепция за развитие на Спешната помощ, а в момента се подготвят критериите за подбор на спешните случаи, които в момента се одобряват от лекарите в специалността. В допълнение – в обновяването на спешните центрове и клиники на болниците ще бъдат инвестирани 85 млн. евро от еврофондовете.
3 коментара
Да направят анализ как в Пловдив успяват в над 90% да стигат до 15 мин.
Наскоро имаше филм за човека, реформирал румънската Бърза помощ, ама явно на никой не му се гледа...
те хората и правосъдието си реформираха ама някой нарочно не иска да гледа какво правят, щото си едни тука теглиха 16 милиарда, сега ще купят гласове и спокойствие да си живуркат до 2020, ние ще си тънем в мизерията
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.