🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Първата вноска на банките в новия фонд за преструктуриране е 82 млн. лв.

Информацията за вноските на всяка отделна банка ще може да се научи чак от годишните отчети

Следващата пролет предстои и още една вноска за фонда от страната на банките
Следващата пролет предстои и още една вноска за фонда от страната на банките
Следващата пролет предстои и още една вноска за фонда от страната на банките    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Следващата пролет предстои и още една вноска за фонда от страната на банките    ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

За пръв път вноските не са пропорционални само на размера на банките, а и на рисковия им профил.

До края на годината всички банки ще трябва да преведат сумарно 82.2 млн. лв. като встъпителна вноска за Фонда за преструктуриране на банките (ФПБ). Сумата беше определена от БНБ, като тя се равнява на малко над 10% от печалбата на сектора за първите девет месеца на 2015 г. Новият фонд, за който целта е до 2024 г. да е акумулирал 2% от гарантираните депозити в страната, се създава заради промените в банковото законодателство на европейско ниво, въведени в българското чрез приетия през годината Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Там е предвидено попълването на фонда да става с равномерни годишни вноски, но преценката колко да бъде сумата за конкретна година се прави на база фазата на икономическия цикъл и въздействието върху финансовото състояние на банките. Вноската за ФПБ по същество се явява вторият квазиданък върху банковата дейност след тази за Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), която е 0.5% от среднодневната стойност на привлечените средства за всяка банка, или над 250 млн. лв. Преди ФГВБ да бъде употребен за изплащане на вложителите в КТБ, той беше сред най-добре капитализираните гаранционни схеми в ЕС и планът беше новият фонд да се създаде просто с обособяването на част от наличните тогава 1.8 млрд. лв.

Субективна преценка

Централната банка е определила и колко ще трябва да внесе всяка банка във ФПБ. В закона обаче не е изрично предвидено тази информация да се публикува, като БНБ трябва да уведоми само ФГВБ (който управлява и новия фонд), както и всяка банка, която до 30 дена след това да преведе вноската. Така вероятно тази информация ще се получи чак от годишните отчети на банките. А тя е любопитна, защото за пръв път вноските не са пропорционални само на размера на банките, а и на рисковия им профил. Това значи, че по замисъл банките, които е по-вероятно да трябва да бъдат преструктурирани, ще плащат относително повече във фонда. Такива рисково претеглени вноски предстои да се въведат и във ФГВБ.

В закона за преструктуриране липсва конкретика около точната пропорция на индивидуалните вноски. Там е записано, че отчислението във ФПБ е пропорционално на относителния дял на пасива на банката (без собствения капитал) към общите задължения на всички банки и клонове, намален със стойността на гарантираните влогове в тази банка. Размерът на вноската трябва да зависи и от рисковия профил на финансовата институция.

Това обаче крие определени рискове, свързани с факта, че някои банки са на загуба или на малка печалба, въпреки че системата отчита общо 795 млн. лв. печалба към септември, което е със 7% повече от финансовия резултат за цялата 2014 г. В двата случая може да се окаже, че отчислението може да задълбочи финансовите проблеми на някоя финансова институция. От сектора неофициално излъчваха недоволство, че депутатите гласуваха първата вноска да се събира още от тази година. Най-малкото намаляването на резултата и съответно на капитала към края на годината е неприятно за тях преди проверката на качеството на активите и стрес тестовете, които ще се проведат по данни към края на 2015 г.

Така или иначе недостатъчен

Ако след проверките догодина се окаже, че някоя институция се нуждае от преструктуриране, новият фонд по всяка вероятност ще е крайно недостатъчен, въпреки че следващата пролет предстои и още една вноска от страната на банките. Така при нужда държавата ще трябва да използва други инструменти, за което вече има предвидени възможности и за теглене на повече дълг в бюджета за 2016 г.

По идея вноските във фонда няма да бъдат постоянни, а ще се правят до достигането на целевата стойност и после ще се активират чак ако бъде използван и сумата в него падне под 2/3 от целевите 2% от гарантираните депозити.