София, Бургас и Стара Загора са най-прозрачните общини
Според индекса за прозрачността в местната власт на "Прозрачност без граници" на дъното се намират Видин, Варна и Хасково
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Трябва да бъдат изследвани системата за управление на обществените поръчки... по какъв начин става разпореждането с общинска и държавна собственост от страна на местната власт... и обстоятелството, че България е централизириана държава." Това заяви председателят на управителния съвет на Асоциация "Прозрачност без граници" Огнян Минчев при представянето на най-новия проект на организацията - "Индекс на Местната система за почтеност - 2015", на международния ден за борбата с корупцията 9 декември. На челно място в индекса се намират София, Бургас, Стара Загора, Русе и Габрово. На последните пет места пък са Силистра, Кърджали, Видин, Варна и Хасково.
Индексът ще позволява извършването на ежегодна сравнителна оценка на антикорупционния капацитет, роля и значение на ключови институции и социални актьори на местно ниво - общински съвет, кмет, общинска администрация, бизнес, медии, неправителствени организации, съд и полиция. Той ще бъде съставен въз основа на детайлно разработен набор от показатели, по които ще бъдат изследвани институциите във всичките 28 региона на страната. Индексът е създаден по проект, финансиран от фондация "Америка за България", в партньорство с 25 други регионални организации от цялата страна.
По думите на изпълнителния директор на "Прозрачност без граници" Калин Славов целта на индекса е да оцени капацитета на местните публични институции и други актьори за прилагане на устойчиви антикорупционни политики. Той се надява още резултатите от класацията да насърчат междурегионалното взаимодействие с цел обмяна на добри практики. На различните институции - общински съвет, кмет, общинска администрация, бизнес, медии, неправителствени организации, съд и полиция са зададени общо 169 въпоса, на базата на които са създадени профилите на общините. Катя Христова от "Прозрачност без граници" пък каза, че едни от най-сериозните дефицити на прозрачността на местно ниво всъщност произтичат от ниската ангажираност на бизнеса, медиите и гражданското общество.
Кои са добрите практики?
Според Катя Христова едни от най-добрите практики в администрацията могат да бъдат намерени в София и Бургас. В крайморския град има най-добри примери за взаимодействие между кмета и общинската администрация. Освен това докладни записки, коментари на граждани и протоколи на заседанията на Общинския съвет могат да бъдат проследени публично. Столичната община пък става все по-прозрачна с публикуването на отворени данни и телефонната линия за обратна връзка, приела над 17 500 обаждания от началото на годината.
Според Димитър Николов - преизбраният с огромно мнозинство кмет на Бургас, който присъстваше на представянето на индекса, "формулата" за повече прозрачност е осигуряването на онлайн достъп до всяка налична информация. "Аз назначавам много млади хора, с много енергия, необременени и с желание да се доказват", добави Николов.
В столицата основните добрите резултати са продиктувани от по-високите от средните за страната нива на активност на медиите, гражданското общество и бизнеса. За сметка на това София отбелязва най-нисък резултат по отношение на съдебната власт - съдилищата и прокуратурата получават оценка от 2.08 пункта от 5, или с 1.09 пункта по-ниско от средното за страната ниво.
Стара Загора пък е общината, която отбелязва най-равномерни резултати във всички категории и това я поставя на трето място в индекса. Прави впечатление, че полицията в града е постигнала най-добри резултати за прозрачност и капацитет в страната. Габрово пък може да се похвали с единствената по рода си електронна система за проследяване на всеки етап от разпределението на обществените поръчки в общината.
И кои са лошите
Големите "длъжници" на индекса са бизнес организациите, които нямат стандарти по отношение на собствената си публичност и отчетност, каза Катя Христова. Според нея други слаби звена на национално ниво са политическите партии, които масово не са се ангажирали с програми и политики преди местните избори. "Недостатъчно добро ниво на разследващата журналистика и липсата на право на отговор от засегнати лица са два от най-често срещаните проблеми сред регионалните медии", добави Христова. Структурите на МВР в цялата стрна показват ниски нива на разследване на престъпленията по служба с последващи облаги.
Дори общините от дъното на класацията имат отделни практики, с които да се похвалят - според експертите от асоциацията Пазарджик има уникален за страната публичен регистър на имотното състояние на своите общински съветници. За да се разпространят подобни практики предстои издаването на алманах на добрите практики от страната, казаха от "Прозрачност без граници."
На макро ниво основният проблем обаче остава централизираният в София управленски потенциал. Но, според Огнян Минчев, не трябва да се делегира власт заради самия принцип на делегиране. "Децентрализацията не може да се осъществи без да има повече управленски потенциал в местната власт и диалог между гражданското общество и администрацията там. Не трябва да стигаме до децентрализацията на олигархическите взаимоотношения между публичните и частните интереси от национално на регионално ниво", заключи Минчев.
2 коментара
Ако трябва да съм напълно честен, не ми се вярва, че в София е добре положението и давам веднага пример с "ремонта" на градинката пред НДК, ремонта на Цариградско, който приключи с наводняване и т.н. А и като погледнах картата и като видя, че най-високата оценка е 3 от 5 и ми става жал. Но докато ГЕРБ са на власт така ще е...
А защо да няма децентрализация на база подобен индекс? Не съм доволен от софийската администрация, но ако броим само количествено мерките, те са налице. По-трудно е да се осигури публичност в град с население от милион и половина души спрямо такъв с 50 хиляди...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.