Слънчев удар

Истинската причина е заплахата Европейската комисия да накаже България с 28 млн. евро санкция, тъй като българските власти са допуснали надвишаване на таваните за съфинансиране по тези проекти. За тях по ПРСР се допуска помощ до 200 хил. евро, но предоставяната със закона за възобновяемата енергия преференциална цена се явява допълнителна помощ, която нарушава правилата на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, се казва в одитен доклад на Европейската комисия от юни тази година. В документа се обяснява, че българските власти е трябвало да съобразят преференциалните цени със субсидията. Именно за да отговори на тази критика, парламентът реши да свие гарантираните цени на тези проекти.

"Санкцията ще се обжалва, обяснява зам.-министърът на земеделието Васил Грудев, с аргумента за изменената цена, защото е калкулирана върху преференциалната цена за целия договорен период с натрупване. Това, което ние искаме да направим, е да оставим санкцията само за трите години, в които енергията е изкупувана на преференциални цени." Затова той очаква България да се наложи да връща само 3 млн. евро. 

Как се забърка кашата

За проблема се знае отдавна. През 2008 г. държавата дава специално бонус точки за проектите за възобновяема енергия в селските региони, т.е. ако кандидатствате за финансиране с фотоволтаичен проект, шансът да бъде одобрен нараства. През 2009 и 2010 г. се отварят прозорци за финансиране и стотици фирми подават заявления. Те получават до 80% безвъзмездно финансиране за признатите от ДФЗ разходи 60% от реалната инвестиция. Логично те реализираха свърхдоходност на фона на няколко десетки малки фотоволтаични централи, които бяха изградени без никакви грантове, разчитайки само на преференциалната цена, за да покрият разходите си и да реализират печалба. Всичко това обаче беше абсолютно законно и ДФЗ съвсем съзнателно е приемал и одобрявал бизнес планове при тези условия.

Още през 2011 г. ЕК предупреждава за възможното надскачане на таваните за съфинансиране. В резултат на това в приетия през пролетта на същата година Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) беше въведено изискване Държавната комисия за енергийно и водни регулиране да наложи специални тарифи за обектите, които ползват безвъзмездно финансиране. ДКЕВР направи такава методика през ноември 2011 г., като намали преференциалните цени на ВЕИ-тата, използващи други схеми за подпомагане, средно с 30%. Но както се оказа, почти нито един проект не попада в тази графа. В преходните и заключителните разпоредби на ЗЕВИ бе вкаран параграф 11, който казваше, че подалите заявления в ДФЗ преди влизането в сила на закона продават ток по старите си цени. Поправката на практика обезсмисляше ограничителните мерки в ЗЕВИ, тъй като повечето проекти бяха подали заявление през 2009 и 2010 г. Мотивът за приемането на параграф 11 беше, че ако не се приеме това изключение, ще се нарушат вече подписани договори.

През 2011 г. за финансиране кандидатстваха по-малко проекти. Това, което е интересно, е, че през 2012 г. ДФЗ отхвърля голяма част тях с мотива, че с новите по-ниски цени, определени от ДКЕВР, дори със субсидия малките фотоволтаични инсталации стават нежизнеспособни. "Полученият индекс на рентабилност е под минимално допустимия праг", пише в отказите на ДФЗ за финансиране. Абсурдното в случая е, че през 2012 г. намалената цена, определена от ДКЕВР, беше средно 35 ст. за киловатчас, като освен това липсваха допълнителните ограничителни мерки за ВЕИ, които бяха въведени след 2013 г. Ако тогава тези проекти са били нежизнеспособни, няма как да се очаква да се случи нещо различно сега при цена от 10 ст. за кВтч. Тоест през юли тази година депутатите съвсем умишлено са фалирали няколкостотин проекта. Вместо това спокойно можеше да се прилагат вече приетите от ДКЕВР по-ниски цени, които през 2011 г. бяха заобиколени с лобистки поправки.

"С новите цени годишният ми приход е 8 хил. лв. Амортизациите са 25 хил. лв., а 12 хил. лв. отиват за поддръжка и администрация, няма как да се получи", обяснява Цачев. Дори и разходите да са раздути, както се подозира при повечето ВЕИ проекти, новите цени не покриват дори и половината от тях.

Ако сегашната тарифа доведе до фалити, това ще означава, че е нарушено друго европейско правило, а именно, че финансираните с европейски средства проекти трябва да са жизнеспособни. Обратното би означавало, че Държавен фонд "Земеделие" е хвърлял на вятъра парите на европейските данъкоплатци. В такъв случай България пак ще се наложи да връща парите, които са отишли за подобни проекти - приблизително 100 млн. лв.

Това обаче е хипотеза, която от МЗХ предпочитат да не обсъждат. Васил Грудев смята, че България няма да връща пари, тъй като: "Основната цел на тези проекти е да функционират и да са жизнеспособни до изпълнение на целите на проекта. На мен ми е много трудно да ви кажа какви са целите на един проект за фотоволтаик в селски район. Какво ще постигнем с него?"

Накратко - държавата създава балон, изразходват се значителни обществени средства и вместо да се опита да го изпусне полека и с минимални загуби за всички, тя решава да го спука. От това обаче ще пострадат не само няколкостотинте инвеститора във фотоволтаици, банките, които са ги финансирали, а и данъкоплатците, ако се окаже, че държавата трябва да връща тези пари.