През призмата на политическите наблюдатели

Трусовете в Реформаторския блок поставиха на карта съществуването на дясното обединение. След като повечето партии в него отказаха да приемат провала на съдебната реформа, изглежда, само участието във властта поддържа целостта на блока. Неочакваният и светкавичен развой на събитията в ДПС около Коледа, когато лидерът Лютви Местан бе буквално прокуден от партията от Ахмед Доган с твърде удобното извинение за прекомерното му обвързване с Турция, внася допълнителна променлива величина във формулата на политическия живот на страната. Преди тези събития ДПС оказваше силен натиск за преформатиране на управленската коалиция с цел да бъде неформален фактор във властта. Дали партията ще задържи този курс и сега предстои да видим, още повече че парламентарната група на движението ще бъде по-малка, след като шестима депутати заявиха лоялност към Местан и обявиха, че напускат групата на ДПС.

Трудностите пред управлението на страната са и на фона на нестабилната международна ситуация, в която предизвикателство е и удържането на евроатлантическите приоритети на България.

 *Част от мненията са записани преди промените в ДПС. 

Годината на разцеплението

Даниел Смилов, политолог  

2015 г. донесе разединение и разцепление в българския политически живот. Вървейки от незначителното към по-претенциозното, можем да обобщим годината по следния начин:

1. АБВ моментно се разцепи на Първанов и парламентарна група. Основното деление в тази формация обаче остана между проевропейската надстройка на Калфин и проруската база на Първанов.

2. Барековци се разделиха на Бареков и барековци, като вторите се разделиха още веднъж на про-ГЕРБ и проправителствени.

3. Национал-популистите се разделиха на русофил-патриоти и атлантик-патриоти.

4. Атлантик-патриотите се разделиха за местните избори на ВМРО и НФСБ.

5. В самия край на годината атлантик-патриотите се разделиха със себе си, като подкрепиха русофилската речовитост на Доган.

6. Русофил-патриотите се разделиха на БСП и "Атака".

7. БСП се раздели на острието Мая Манолова и на не толкова остри членове.

8. Не толкова острите се разделиха на Михаил Мирчев и нормални членове.

9. Реформаторите се разделиха на всичко, което беше възможно, както и на Радан-Къневци срещу Пепи-Московци.

10. ДПС се раздели на морфичен резонанс срещу филологически дисбаланс, като вторият се скри в турското посолство, а първият започна да спасява България от Турция на фона на одобрителните възгласи на цялата кадесетура.

11. Две формации не се разцепиха – "Атака" и ГЕРБ. Причината за това беше патологичната личностна амбивалентност на техните лидери, които успяха да интернализират всички политически разделения. Волен Сидеров окончателно се раздвои на автентично психично предизвикан и театрално такъв. Конфликтът между двата персонажа се разигра драматично в НАТФИЗ, в резултат на което и двамата загубиха депутатския си имунитет.

12. ГЕРБ остана монолитен, но на цената на продължаващо дълбоко душевно и поведенческо раздвоение в личността на самия Бойко Борисов. Той ту гласуваше с ДПС, ту коткаше реформаторите в правителството, ту се кланяше на изток, ту се пъчеше като член на Запада, ту се дистанцираше от модела "Кой", ту участваше на неговите партита и тенис турнири, ту се блещеше срещу корупцията в съдебната система, ту гласуваше конституционно заедно с прокуратурата... За да не изпаднат в конфузия, депутатите на ГЕРБ спряха да се изказват и мислят самостоятелно (което се оказа не чак толкова непосилно) и започнаха направо само да гласуват. По този начин те избегнаха влизането в когнитивен дисонанс с лидера или със самите себе си. 

Някои наричат личностното разцепление усет за ситуационен баланс. Други го наричат шизофрения.

В аморфната среда след разцеплението се родиха нови и неочаквани синтези. 

1. Правителственото мнозинство се разпадна, в резултат на което се увеличи и в него влязоха почти всички.

2. Мая Манолова беше избрана за омбудсман в парламент, в който десните би трябвало да доминират.

3. БСП беше против конституционната поправка по принцип, но гласува за доминацията на прокуратурата в нейния (ВСС) панел в частност.

4. Москов се съедини с Борисов повече от Кунева.

5. Пеевски отново се съедини с Цветанов по полицейско-синдикални, партийностроителни, изборни и общи медийно-комфортни въпроси.

6. Борисов се съедини с Първанов и Местан по конституционно-прокурорски въпроси и не само.

7. БСП се съедини с Волгин;

8. Волгин се съедини със Слави.

9. Каракачанов се съедини с Доган по стратегическа визия и борба с Турция.

10. Ген. Атанасов подкрепи Местан срещу по-голямото зло.

11. БСП се съедини с БПЦ в остра позиция срещу бежанците.

12. Божидар Димитров обедини още по-широка коалиция за национално възмогване чрез исторически кич и липса на човешка солидарност.

13. Паси подкрепи и НАТО, и Доган.

14. Андрей Райчев обаче го удари в земята, като успя да подкрепи всички в протежението на годината.

Доколко трайни са тези нови алхимични съединения и сплави? 2015 г. показа, че те са доста нетрайни. Големи надежди вдъхваше новият философски камък на политиката у нас, който мнозина поетично наричаха "Бостан". Но съществен елемент от тази сплав завърши годината, скрит в турското посолство, което отваря възможността за нови експерименти.

Правителството е във фазата "царят е гол"

Стефан Попов, "Риск монитор" 

 С какво ще запомните българската 2015 г.?

- С отчаяната битка за миниатюрна реформа на съдебната система и с масовото безразличие към фалита на КТБ. А може би това е едно и също събитие, тъй като се получава в пресечната точка на два национални консенсуса: криминалния, който има отношение към политическия процес, и депресивния, който засяга публичната реакция, всъщност масово безразличие.

Какво показа първата година от второто управление на Бойко Борисов? Променен ли е той?

- Бойко Борисов управлява с разбирането, че вече е управлявал, и с убеждението, че пак ще управлява. От друга страна, показва доста сигнали, че е омотан в страхове и бяга от тях в спортен екип. Но това едва ли е промяна. Самоомайването го зарежда с фалшиво самочувствие на квартален герой, който се показва на балкона и всички продавачки по будките за вестници се взривяват от внезапен оргазъм. Това е измамно.

Това правителство е на реформите или на "историческите компромиси"?

- Това правителство е по-добро от предишните четири-пет, но вече е във фазата "царят е гол", тръгва въодушевено надолу. А популярната фраза "исторически компромис" е доста глупава. Компромис е онова, което спира движението, тоест лишава историята от историзъм, забавя я. Така че клишето "исторически компромис" е нещо като движение, но без да се мърда много.

Фотограф : Надежда Чипева

Докога според Вас ще оцелее Реформаторският блок и на каква цена?

- Не е ясно какво ме питате. Към днешна дата не знаем какво е това Реформаторски блок. Христо Иванов сам по себе си е повече реформатор от целия блок. Много жалко, тъй като всички данни сочеха, че има потенциал за разрастване. Раздели ги един принципен въпрос, така че "Блок" е мемоарна фигура без героична аура.

Какво бъдеще виждате за други парламентарно представени политически сили?

- ГЕРБ ще се свива заради поредния цикъл скандали със съдебната власт. Преди беше г-н Цветанов, сега са съмненията в заговор срещу независимата съдебна власт. Това ще се отрази зле. БСП ще зачезне още повече поради интелектуален дефицит и обща дезориентация. ДПС ще се свива и ще има проблеми с избирателите си. АБВ, "Атака", БДЦ (има ли го още?) ще се топят и ще гледат на изток с надежда за спасение. Значи... сме в парадокса всички да се свиват, от което ще печели брокерът, това засега е ГЕРБ.

Възможна ли е реформа в съдебната система?

- Полека-лека нещата ще си дойдат на мястото, трябват още 25 години. Но при условие че НАТО и ЕС не се разпаднат или не формират по-малък клуб за развити държави, в който мястото на България е пред телевизора, на зрител.

Кой беше скандалът на годината?

- Няма скандал на годината. В България скандалът е тривиализиран. Твърде много неща са скандални и е загубена мярката за скандал. В България е исторически нужен един истински скандал, който да срине банализираната скандалност, станала вече банално всекидневие, устойчива схема на живеене, хабитус. Този скандал все не идва. 

Стана ли България по-европейска, ако съдите по реакцията на институциите на бежанската криза и напрежението между Турция и Русия?

- По принцип България не е подготвена за съвременен публичен живот в западен смисъл, вътрешен и международен. По отношение на бежанците България има примитивна паническа реакция. Конфликтът между Русия е Турция има познавателна стойност за България, доколкото показва, че с Русия всеки може да има проблем, до вчера сте били партньори, от днес почвате със санкциите и взаимните заплахи.

Изправено ли е обществото пред дилема: свобода или сигурност?

- Не, не е. Това е дилема пред стабилни конституционни полиси, тоест такива, в които има чувствителност към индивидуалните свободи и значителен исторически опит. Този опит убеждава хората, че дългосрочно всички печелят от свободата и губят от ограничаването й. Тук такъв опит в критични мащаби България няма, не желае да има и бяга от него. Хората са готови масово да се разделят със свободите си, за да имат сигурност. Но сигурност, която е за сметка на свободите, винаги се казва илюзорна. Както е илюзорно, че смъртното наказание ограничава тежката престъпност или че наказателните мерки намаляват потреблението на наркотици. Това чувство за сигурност е трескава работа на въображението. На едно несигурно в себе си, но невротизирано въображение.

Опитите да се случи нещо бяха убивани навреме

Петър Щурм Константинов, политолог

С какво ще запомните българската 2015 г.?

- Политическата тема на годината бяха реформите. Някои не тръгнаха изобщо; други се забавиха повече от допустимото предвид политическата логика, че реформите или стават бързо, или не стават изобщо; има и трета, за съжаление най-малка група от реформи, които се движат с добра скорост.

Гледайки вече цялата изминала година, по всичко личи, че обществените очаквания от избраните политици не бяха оправдани. Най-запомнящото се тази година беше, че имаше някакви опити нещо да се случи, но някъде в задкулисието те бяха убити навременно.

Това правителство е на реформите или на "историческите компромиси"?

- Последните събития показаха ясно, че дори и историческите компромиси могат да се провалят. В крайна сметка нито имаме реформи, нито исторически компромис. Но реформите и компромисът не са две тотални противоположности. В конкретния случай със съдебната реформа някакъв компромис винаги е допустим. Проблемът е, когато формулата на компромиса се използва, за да се задействат задкулисни машинации, които изцяло да убият опита за реформа. 

Фотограф : ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Докога според Вас ще оцелее Реформаторският блок и на каква цена?

- Реформаторски блок 1.0 вече не съществува. Концепцията на съюза, когато той беше създаден, е, че по улиците на столицата и страната са излезли едни хора с ясни искания - край на задкулисието, върховенство на закона и реформи. Различни малки и средноголеми партии предимно в десния политически спектър, виждайки, че гравитиращите към тях граждани са на улиците заедно, видяха възможността да вземат пример от гражданите и да се явят на избори заедно, така, както гражданите бяха на улицата заедно. Водачът на блока Радан Кънев избра едно от трите искания на протестиращите и го сложи като име на коалицията от партии. Блокът се яви няколко пъти на избори и получи по-високи от очакваните резултати - следователно формулата му беше успешна. Покрай оставката на правосъдния министър Христо Иванов се видя, че тази формула вече не може да съществува. Блокът е разделен на едни хора, които са останали с впечатлението, че са пратени като депутати, министри, общински съветници и така нататък от протестиращите през 2013-а, за да изпълнят онези им искания, които залегнаха в първоначалната концепция на блока, и едни други хора, които са останали с някакво друго впечатление.

Сега на дневен ред пред блока стои въпросът дали ще намери нова обща концепция за съществуването си или не.

Възможна ли е реформа в съдебната система?

- Да, но явно не от това мнозинство и вероятно не от този парламент. Има обаче и нещо много положително. България създаде европейски и (почти) световен прецедент - самите съдии да протестират за това, че системата им е корумпирана и се нуждае от реформа. В този смисъл непровеждането на съдебна реформа е невъзможното. Когато "гнилите ябълки" загубят анонимността, която ги предпазва и им дава безконтролност, съдебната реформа вече става въпрос на време. Въпросът е кога ще има политическо мнозинство, което да разбере, че създаването на пречки пред реформата не е в техен политически интерес.

Изправено ли е обществото пред дилема: свобода или сигурност?

- Както е казано, който избере сигурността пред свободата, ще загуби и двете.

На практика сме премиерска република

Юрий Асланов, собственик на социологическата агенция "Афис" и член на Националния съвет на БСП

Какви ще бъдат най-големите предизвикателства пред централната власт?

- Да остане единна и да не се разцепи на воюващи помежду си групи.

Това ще бъде последната година от мандата на президента Росен Плевнелиев. Как се представи той? Иска ли втори мандат?

- Той беше избран с най-малко гласове в сравнение със своите предшественици и не направи нищо, за да компенсира това с действия, които да му донесат преобладаващо одобрение. Мандатът му е провал и ако пак е кандидат, ще загуби.

Ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент?

- Вади тази карта по-скоро за да плаши критиците си, но не вярвам, че ще се кандидатира. България на практика е премиерска република и той много добре знае, че ще загуби влиянието си, ако се отдалечи от изпълнителната власт.

Възможни ли са вътрешни избори между ГЕРБ и Реформаторския блок за кандидат-президент?

- Да, макар че времето за това е ограничено до началото на пролетта. Ако този срок бъде изпуснат, няма смисъл да се правят.

Фотограф : ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

И следващият президент ли ще бъде избран благодарение на ДПС?

- Това е доста преувеличено. Решаващо влияние на гласовете на ДПС имаше само при избора на Желю Желев. Тези гласове при избора на следващите трима президенти само увеличиха преднината им пред техните опоненти, но те щяха да спечелят и без тях.

Ще има ли промени в мнозинството зад правителството? Ролята на ДПС ще се увеличи или напротив?

- Твърди се, че ДПС вече стои зад правителството, макар и в сянка. Случващото се прави този извод логичен. Не вярвам обаче в две неща: първо, че ДПС ще влезе публично и официално в кабинета; второ, че ще има предсрочни парламентарни избори. Освен ако Борисов не прецени, че му е изгоден вариантът за предсрочните избори.

Има ли опозиция на управлението? Какъв е ефектът от липсата на опозиция? Можем ли да очакваме появата й?

- Заради БСП опозиционната ниша изглежда празна. Предполагам, че именно заради това Радан Кънев се прави на интересен. Няма как да го припознаят като опозиционер. Нещата са в ръцете на левицата, но тя като че ли се е приспала дълбоко. А опозиция винаги има – гражданите. Те са против всяко правителство, не вярват на никого. За да има опозиционни действия обаче, трябва да се прояви политическа сила.

За Доган-Местан и Анкара-Москва

Юристът доц. Кристиан Таков, от профила му във "Фейсбук"

При конфликта Доган-Местан няма добър и лош. И двамата са отвратителни. Всеки от двамата е чужд агент и шпионин. Разликата е само в господаря, на когото служат.

Доста мислещи се за разумни българи обаче се прехласнаха по речта на Доган. Защо? Въпросната реч всъщност е доста слабовата композиция от три компонента:

1) Половинчато верни и извадени от контекст констатации за европейски недъзи, от които никак не следват по необходимост изводите, към които доста пооглупелият, повярвал си и окъпан в малоумно възхищение оратор ни тласка в края на речта си 2) Езотерично-магически заклинания за морфични резонанси, колективни тела и портали, които видиотената публика попива с безропотността, която напълно неграмотният дължи на полуграмотния

След като е "убедена" чрез частично верните констатации по т. 1) и е ошеметена от арогантните малоумия по т. 2), публиката на Доган се повежда към основното в речта: 3) тезата за величието на Русия.

Постигайки сами подвига на подсказаното заключение, вкиснатите мозъци се възгордяват, остават в заблуда, че сами са стигнали до някакъв резултат, и се чувстват издигнати до мисълта на най-наглата фигура от прехода - Ахмед Доган. Тъй като десетилетната пропаганда и особеностите на българската народопсихология са размили разликата между "нагъл", "хитър", "умен" и "мъдър", вкиснатите мозъци са непомерно горди да се изправят в една редица не с кого да е, а с въпросния Доган. Оттук насетне собственото им прозрение в храсталаците на глупостта е непоклатимо.

Колкото по-долно е качеството на една манипулация, толкова по-широк прием намира тя. За да не се става жертва на такива пошли позорища, трябва: 1) качествена журналистика 2) образовано население

3) достъпност на разумно алтернативно мнение.

Фотограф : КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

И трите условия отсъстват без изглед за скорошна поява. За "алтернативата" Москва-Анкара. Алтернативата не е между Москва и Анкара; алтернативата е на Москва-Анкара. Въпросът не е да бъдем изядени или пребити, а да живеем достойно и добре. Затова алтернативата не е в избора между източен деспотизъм и агресивен ислямизъм, а в избора на Европа и западните ценности.

Лошото е, че деспотизмът и ислямизмът се натрапват. А западните ценности очакват сами да идем при тях. На собствен ход.

И докато не включим на собствен ход, Доган ще е най-успешният политик в България, а партиите ще са проруски, протурски или подкрепящи едната или другата линия.