Расте и старее

Правейки няколко разреза обаче, виждаме, че отново не всичко е само в розово. Оказва се, че основното увеличение при броя на заетите е при хората над 55 години, хората с основно и по-ниско образование почти не участват във възстановяването, а коефициентът на икономическа активност почти не е помръднал.

Какво и къде

И през 2015 г. двигателите на новосъздадената заетост в България са IT секторът и преработващата индустрия. Най-голямото относително увеличение, без да е изненада, е отново при създаването на информационни продукти - 20% ръст на годишна база. Секторът е създал работа за 14.5 хил. души през миналата година. В номинално изражение при преработващата промишленост е създаден почти същият брой нови работни места, но в процентно изражение увеличението е доста по-малко - 2.3%. Причината е, че това е секторът, създаващ заетост за най-много хора - близо 600 хил. души. Това е втората поредна година, в която заетите тук се увеличават и вече са близо до нивото, на което бяха през 2012 г. И през двете силни години причината за растежа може да се търси при разширяването на външните пазари за български продукти. През миналата година статистиката отчете нарастване на общия износ с 5.2% на годишна база и за първи път в историята стойностният обем на експорта надхвърли 45 млрд. лв.

"При преработващата индустрия има много добри тенденции. Предприятията там тепърва ще растат – ще наемат персонал, а експортните ще увеличат продажбите. Други два сектора – IT и аутсорсинг услугите, също се развиват бързо. Те все още са относително малки, но оказват влияние върху заетостта", коментира в интервю за "Капитал" икономистът от "Индъстри Уоч" Лъчезар Богданов.

При географското разпределение на заетостта през 2015 г. най-много работни места са създадени в София и Варна. Леко забавяне на темпа има в Пловдив. През последните няколко години градът се утвърди като пряк конкурент на София за привличане на кадри в IT сектора. На противоположния полюс са Ловеч, Монтана и Враца, където заетостта продължава да намалява и всъщност там възстановяване въобще не е започвало.

"През 2015 г. вдигането на минималната работна заплата и осигурителните прагове нямаше голямо влияние върху пазара на труда. Просто защото по-голямата част от новосъздадените работни места са в София и Варна. Там възнагражденията са над минималните", смята Алексиев. Според него обаче в по-бедните градове в Северозападна България именно административното повишаване на възнагражденията е причината пазарът на труда да не се възстановява.

Младежите не участват

Може би най-притеснителната част от статистиката е, че работните места при младежите не само не се увеличават, но и намаляват. И този спад не е само спрямо предходната година, но и спрямо 2012 г., при която пазарът на труда достигна дъното. "Последните години цялото възстановяване на заетостта идва от хората над 45 години. Това, от една страна, е хубаво, защото тези хора се активират за по-дълъг активен живот. От друга обаче работодателите все по-трудно намират млади хора за работните позиции. Все повече ще трябва да се наемат хора в предпенсионна възраст", смята Богданов.

През изминалите три години икономиката успя да създаде близо 98 хил. нови работни места, като 104 хиляди се падат на хората над 45 години. И тук няма грешка. Просто при младежите между 15 и 24 години са загубени над 35 хил. работни места. Според Явор Алексиев, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ), голяма част от този отлив се дължи, от една страна, на емиграцията, а от друга - на преместването им чисто механично в по-горната възрастова група.

Това значи, че излизащите на пазара на труда младежи след завършване на средно или по-ниско образование все по-трудно намират работа. По данни на НСИ младежката безработица през 2015 г. е близо 25%, което е едно от най-високите нива в Европа. Още по-песимистичен е фактът, че по-голямата част от тези безработни младежи не са работили повече от година, а някои – никога. По-вероятната причина е поради липса на квалификация. В своя социално-икономически доклад за България ЕК отделя много внимание на пазара на труда в България, като изтъква структурните му проблеми. Там е записано, че заради дългия период, в който хората стоят без работа, тяхната пригодност намалява. Освен това се изтъква несъответствието между търсените и предлаганите умения.

"Едно от големите предизвикателства в България е дългосрочната безработица, която е около 60% от цялата", коментира Ищван Секели, директор от Генерална дирекция "Икономически и финансови въпроси" към ЕК, при представянето на заключенията. Според него този структурен проблем е много обезпокоителен, тъй като голяма група хора са изключени за дълго от трудовия пазар, което пък прави включването им все по-трудно. Младежката безработица е другото голямо предизвикателство. "Има много висок дял на млади хора, които нито учат, нито работят", добавя той и дава пример със средното за Европейския съюз ниво, което е около 20%.

И ако се върнем отново на разпределението на новите работни места по възрастови групи, става ясно, че след 2012 г. хората в предпенсионна възраст спасяват положението. "На този етап ръстът на заетостта при хората на средна възраст е все пак някакво решение на проблема с цялостната безработица", смята Явор Алексиев. Но това не означава, че миналата година десетки хиляди хора в тази възрастова група са си намерили работа. По-скоро това е естествен процес на отместване от по-долната група", добавя той.

600 хил. проблема. Или възможности

Както е очевидно, залагането на по-възрастни хора и липсата на качествени млади кадри е проблем в средносрочен и дългосрочен план. Това е изтъквано като един от основните проблеми пред бизнеса да се разширява, използвайки добрата икономическа конюнктура. От изследване на консултантската компания PricewaterhouseCoopers (PwC) сред българските мениджъри се вижда, че липсата на ключови умения на кадрите е един от трите най-големи проблема през развитието на бизнеса им, наред с несигурността в световната политика и свръхрегулациите.

От статистиката на НСИ се вижда, че икономически неактивните хора (тези, които нито работят, нито търсят активно работа) и обезкуражените (тези, които вече не вярват, че могат да си намерят работа) намаляват. Техният брой обаче остава изключително висок, а като добавим към сметката броя на всички хора, които могат, но по някаква причина не работят, потенциалният неизползван човешки ресурс достига близо 600 хил. души. Това е възможност, ако бъде погледната като такава и бъде адресирана адекватно - все пак има цяла оперативна програма "Човешки ресурси", чиято задача е да съживи тази неактивна част от трудовия пазар.

"През 2015 г. има сериозен спад на безработицата и в същото време ръст на заетостта като процент и номинално. Но икономическата активност почти не мърда", коментира Явор Алексиев. Според него това предполага, че през 2016 г. трудно ще бъде постигнат същият резултат от гледна точка на заетостта, освен ако не се активират сектори, които изискват по-нискоквалифицирани кадри.

Според Кристофор Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк, броят на заетите ще нарасне умерено през 2016 г. "Очакваме възстановяването да продължи, въпреки че е малко вероятно темповете, с които нараства броят на заетите, да се увеличат допълнително, като по-скоро ще останат на стабилни нива около 1.5% ръст на годишна база", пише той в пролетния икономически преглед на банката.

И ако 2015 г. отминава триумфално, то основният въпрос през тази година е именно този - кой и как ще успее да активизира големия брой хора, които на практика са извън пазара на труда.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала