🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Почти зима за българския износ

Ръстът за първите два месеца е символичен - 1.4%, което е пет пъти по-слабо от предходната година

Германия внася по-малко непреработени продукти, но увеличава търсенето на машини и оборудване
Германия внася по-малко непреработени продукти, но увеличава търсенето на машини и оборудване
Германия внася по-малко непреработени продукти, но увеличава търсенето на машини и оборудване    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Германия внася по-малко непреработени продукти, но увеличава търсенето на машини и оборудване    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ниските цени на суровините и горивата са в основата на спадовете.

Ръстът в износа вече е почти незабележим - за първите два месеца на годината увеличението е 1.4% до 6.9 млрд. лв., което е пет пъти по-малко спрямо година по-рано. Причините са две - първо, цените на металите и горивата продължават да падат и, второ, икономиките на някои от ключовите пазари като Турция и Китай се свиват. От данните се вижда, че ръстът се забавя дори към държавите в Европейския съюз, към които отиват 2/3 от българския износ, а към страните извън съюза растежът клони към нула.

Единствената позитивна новина е, че продължава скокът в продажбите на машини. Малко успокоение е и че при суровините и нефтопродуктите (основно масла) количествата се запазват близо до нивата от миналата година. Т.е. засега забавянето се дължи основно на падащи международни цени, а не толкова на ограничено производство. Ако тенденцията за липса на ръст в износа се запази, това ще е лоша новина за българската икономика, която заради малкия пазар и отвореността си може да усети съживяване точно покрай продажбите зад граница.

Когато цените падат

Националната статистика дава детайлните данни по групи стоки за Европейския съюз с месец закъснение. Затова има разбивка само за януари, а тя показва, че с най-голям спад в стойностния обем е износът на животински и растителни мазнини – 44%. Един от големите пазари за този тип стоки беше Германия. Сега обаче се вижда, че внос от България почти няма, което е финансова загуба от близо 23 млн. лв. само за първия месец на годината. Най-силната икономика в Европа почти е спряла вноса на масла от България, а при суровините има спад от 22% до 49 млн. лв.

Добрата новина е, че българските фирми изнасят все повече машини и готови продукти за Германия, които са и най-голямата част от експорта към държавата.

По линия на евтините суровини и нефтопродукти пада българският експорт в посока Белгия – с 21%. Тази тенденция започна още през миналата година. Около 70% от износа ни към кралството е именно на суровини (мед и медни изделия) и промяната в цените се отразява веднага. През 2015 г. цветният метал поевтиня с около 35%, а по данни на Bloomberg средната цена през първия месец на тази година е с близо 40% по-ниска спрямо същия период на предходната година. Тук ключова роля играе медодобивното предприятие "Аурубис България", което изнася медни катоди до завода на компанията майка в Олен, Белгия. Впоследствие суровината се преработва и се изпраща в посока Азия, най-вече Китай.

Големите купувачи имат проблеми

Ниските цени на металите вече се отразяват и пряко върху износа към Китай. Той намалява с над 30% за първите два месеца спрямо същия период на 2015 г. Тук вече се вижда, че освен като стойност износът намалява и като обеми. Това беше очаквано от анализаторите, тъй като икономиката на Китай започва да се забавя, което веднага рефлектира върху вноса на страната. През четвъртото тримесечие на 2015 г. китайската статистика отчете годишен растеж от 6.8% - най-ниското ниво от началото на финансовата криза през 2007 г. Последната прогноза на Световната банка е растежът през 2016 г. да падне до 6.7%.

Най-големият пазар за български стоки извън ЕС – Турция, продължава да се свива. През януари и февруари в тази посока са изнесени стоки на стойност 585 млн. лв., като има спад от близо 7%. Бежанската криза, постоянните атентати и руското ембарго ще ударят най-ключовия сектор в съседната държава - туризма (11% от БВП), затова очакванията са икономиката да се забави, а оттам и покупките на стоки.

Още машини

Данните за януари показват, че преструктурирането на българския износ продължава. Докато непреработените материали намаляват като относителен дял в общия износ, машините, оборудването и другите готови продукти продължават да растат. След скока с 12.5% през миналата година сега статистиката отчита още 4.5% увеличение при машините и оборудването през януари. В групата на растящите са и готовите продукти - 7.3%, като тук влизат от мебели, през облекло до радиатори, както и химичните вещества – с близо 20%.

Дългосрочната картина показва, че за 15 години делът на машиностроенето като част от общия износ на България се е увеличил от 10% на 22%. Данните на НСИ показват, че това увеличение не се дължи само на растящите цени, а на реално увеличение на продадената навън продукция. Точно на другия полюс е износът на метали, който се свива от 20 на 15%. От 2012 г. досега най-много са се увеличили продажбите на части и компоненти в машиностроенето, електрониката и автомобилостроенето.

15 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel
    • - 8
    • + 7

    Данните са елементарни, но в тази държава не останаха хора, които могат да ги прочетат. Печалбата от туризъм, зърнопроизводство, ишлемета и износ на суровини е смешна. Бялата европейска фирма "Аурубис България" изнася суровините на България към своята майка на безценица и така не плаща данъци в България. Тези производства и услуги ангажират огромно количество ресурси, но не оставят пари за развитие и водят до бананова република. Трябва да се стимулира само производството и износа на крайни продукти.

    Нередност?
  • 2
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel
    • - 7
    • + 13

    Производството и износа на машини се случва въпреки държавата. За съжаление ни управляват тъпи хора. Първо - за да произведеш един продукт то някой трябва да го конструира. Това става със знания, приложни компютърни програми и достъп до стандарти. Компютърни програми за триизмерно машинно проектиране трябва да се изучават в средното образование. Трябва да има теми, състезания и награди. Всички БДС стандарти трябва да са преведени на български език и да са достъпни безплатно по интернет. Второ - производството се извършва в помещения и с машини. Държавата трябва да спре да пилее европарите, а да финансира основно такива проекти. Все още не е окончателно загубен опита от предишните 2-3 поколения в сферата на машиностроенето. Само с износа на крайни продукти с висока добавена стойност можем да направим държавата си богата. Но тази държава се управлява само от слугите и брокерчетата на тъпите ни ченгета.

    Нередност?
  • 3
    kihano avatar :-|
    kihano
    • - 2
    • + 8

    До коментар [#1] от "proizvoditel":
    До коментар [#2] от "proizvoditel":

    Най-после да прочета мнение, което е почти правилно. Действително, със селскостопанство, добив на полезни изкопаеми и туризъм просперитет не може да се постигне. Причината е, че това са дейности с намаляваща възвръщаемост.
    Затова нарастването на промишлената продукция е добра новина, но може би не чак толкова. Проблемът е в ишлемето. Както добре знаем, ищлемето е много разпространено в шивашката дейност. Но с развитието на технологиите то все повече преминава и към утвърдените производства, най-вече сглобяването. Така например китайските коли дето ги сглобяват в Ловеч със сигурност допирнасят за износа на машини (ако не са в отделна група), но ни най-малко няма да допринесат за икономическото развитие на страната. Много от другите чужди производства у нас са същите. Ако опитате да проследите вноса и износа едновременно, ще може да засечете и вноса на частите и материалите, за тия машини, които се произвеждат у нас и изнасят. Така можете да видите, че за периода 2009-2015 на 6-то място по нетен внос са текстилните изделия без облекла, а на четвърто място по износ - облеклата. На второ място е вноса на метални руди, а на първо износа на основни метали. Медна руда се внася за Аурубис. За промищлените стоки е по трудно, щото и изходните детайли и сглобеното изделие могат да попадат в една класификационна група, но предполагам ситуацията е същата. Та идвайки си на думата - с ишлеме на промишлени стоки просперитет не се постига.
    Вторият проблем е с чуждите инвестиции. Да знам всеобщата мантра, но тя е в полза на чуждите инвеститори, а не на страните в които се инвестира. Просперитет се постига когато се формира национално-отговорен капитал, който остава в страната, плаща данъци в страната има интерес от развитието на дейности с висока добавена стойност в страната. Чуждестранният инвеститор обикновено не отговаря на тези условия. Първо, той изнася печалба извън страната, тъй като по принцип е дошъл за печалба. Данъците му са нислки или никакви, тъй като страната се състезава с други страни за привличането на чужди инвеститори. а и да не се състезава начини за неплащане на данъци винаги се намират. И най-важното - чуждият инвеститор обикновено пази дейностите с висока добавена стойност, които към момента са дизайн, проектиране, маркетинг, високотехнологични и/или изгряващи производства в своята си страна, а в чуждите страни търси единствено евтина работна ръка за утвеърдени и изчерпани производства за чийто продукти пазарът вече е наситен. Чуждия инвеститор няма интерес да споделя технологии, да обучава кадри извън тясната негова необходимост, или дори да ползва местни суровини или полуготови части. От чуждия инвеститор не остава нищо, ако не бъде принуден да остави нещо.
    И накрая, това за което не сте прав. Въпросът не е в "ченгетата". Ние направихме всичко като по учебник по икономика - свободен пазар, в рамките на ЕС, и оттегляне на държавата от икономиката. Резултатът е както навсякъде другаде в такива условия - бедност, мизерия, престъпност корупция. Ако погледнете страните като Чпония, Ю.Корея и Тайван, в периодите на своето догонващо развитие ще видите, че нито имат свободен пазар, нито държавата се е оттеглила от икономиката. Тъкмо обратното. Просперитета на Ю.Корея е постигнат в условията на жестока диктатура с репресии, следене, доносничество и т.н., включително корупция и шуробаджанашина. Тайван пък е почти копие на НРБ.
    Така че, да, прав сте, държавата трябва да се погрижи за образованието, здравеопазването и т.н. включително в посоката която казвате - проектиране и дизайн, електроника, машиностроене и т.н. но за да направи това трябва първо да се намеси в икономиката за да събере средства за това и да създаде работа на хората които ще обучи. Иначе и те ще идат в чужбина. Икономическият модел трябва да бъде сменен тотално!
    Но да българските политици са негодни за това. Те са марионетки с които чужди сили си играят както пожелаят. Щом Вашингтон може да ни спуска министри (вече трима!) смятайте за какво става дума. И политически и икономически България съответства на състоянието на колония от 18-ти век. Това е основния проблем!

    Нередност?
  • 4
    ban avatar :-P
    ban
    • - 1
    • + 2

    До коментар [#3] от "kihano":

    Ех, а само преди месец какви титирамби имаше във форума, как въпреки, понеже, пазарната икономика, чуждите инвеститори, русия, ес, нато и т.н А сега гробна тишина!

    Нередност?
  • 5
    adon avatar :-|
    RUSE
    • - 2
    • + 5

    До коментар [#2] от "proizvoditel":

    +++++++

    Абсолютно вярно си го написал приятелю. Гледам безхаберниците са побързали да ти наслагат минусите без да се замислят. Добре, че дойдоха чуждите инвеститори, че да ни се увеличи износа на части за автомобилостроенето. Частните инвестиции в туризма са над 150 милиарда евро. Инвестициите на държавата в инфраструктура, която обслужва туризма е поне 2 пъти по толкова. И всичките тия пари носят едвам 2 милиарда евро плиходи на година. Ако такава инвестиция е спретнал един нормален частник, то отдавна да е фалирал. Зърнопроизводството дава по 500 кг./декар. При цена 200-300 лв./тон това прави приход от 100 - 150 лв./декар. Това са бруто приходи на година. Вчера гледам чесан на пазара по 8 лв/кг. От 1 дка излизат по 4 тона чесън, от които поне 2 тона екстра качество. Сметката е същата при плодове и зеленчуци. Само, че мафията налага подпомагането само на лесен от дистанция бизнес, в който предварително са ясни приходи и разходи. А тя си има държава.

    Нередност?
  • 6
    kihano avatar :-|
    kihano
    • + 4

    До коментар [#4] от "ban":

    Не се сещам много за какво говориш. Ако е за нараствашия износ преди време - да така е. Тя статистиката се публикува на 3 или 4 месеца. От данни за толкова кратко време никакъв извод не може да се направи, но нали журналята трябва нещо да напишат ... , а форума го подхваща. За да се види тенденция в икономиката трябва да се ползват данни от поне 4-5 години назад.

    Нередност?
  • 7
    ban avatar :-|
    ban
    • + 2

    До коментар [#6] от "kihano":

    Ами предишния път, данните бяха подобни, преди 2-3 месеца, но заглавито беше как машиностроенето дърпа износа, и колко добри са чуждите инвеститори, и веднага дефендъра, грънчи и сие накацаха, как въпреки санкциите, благодарение на пазара на ес растем, та към 100 коментара радост, въпреки че не знам защо колелото го водят превозно средство, и може ли един кабел за автомобил да е машина!

    Нередност?
  • 8
    kihano avatar :-|
    kihano

    До коментар [#7] от "ban":

    Ами какво да кажа, толкова разбират. Може и да са учили някъде нещо.
    Иначе що се отнася до колелото и кабела ... има поне две класификации на икономическите дейности, едната е КИД 2008 а другата някаква европейска. НСИ ползва и двете. Колко са съгласувани не съм проверявал, но и двете не позволяват разделянето на икономическите дейности по степента на добавена стойност, сложността на технологията или наситеността на пазара с дадения продукт. С други думи, не са пригодни за оценка на потенциала за развитие на дадена икономическа дейност.
    Потенциала за развитие се оценява с криви на научаване (learning curves, как точно го превеждат не знам), криви на насищане на пазара и прочее методи за изследване на индустриалната динамика. Но не съм чувал някой тук да се занимава с това на каквото и да било ниво. Поне в медии и коментари не съм срещал абсолютно нищо по въпроса. Вероятно го учат в маркетинга или знам ли къде, ама там си остава.

    Нередност?
  • 9
    adon avatar :-|
    RUSE
    • + 4

    До коментар [#3] от "kihano":

    Приятно е да четеш умни коментари. Една информация - в Ловеч хората заети в сглобяването на китайските антомобили са освободени от работа още в края на предната година. Колите пристигат сглобени и излизат като български. И все пак не виждам кое направихме като по учебник, а ченгетата и партийната номенклатура наистина ни разсипаха.

    Нередност?
  • 10
    kihano avatar :-|
    kihano
    • + 3

    До коментар [#9] от "RUSE":

    Мерси, повечето читатели тук не считат коментарите ми за умни. Но както и да е. За Китайските коли не знаех че вече е така. Това не е ли незаконно? Това трябва да е някаква форма на избягване на вносните мита. Но не могат да ги избягнат ако декларират цяла кола като внос?
    Това което направихме като по учебник е освобождаването на пазара. В свободен пазар с ЕС се влиза не при приемането, а при асоцирането. За нас това е 1994 година. Естествено, това прати всичките ни предприятия за скрап, щото чуждото било по-качествено. Това че предприятията бяха източвани за да се приватизират на безценица само утежни нещата, но не е първопричината. Другото което направихме като по учебник е приватизацията, както трябва - масово, в по-голяма степен от най-капиталистическите страни. Естествено при раздаването на толкова много собственост не може да мине без далавери. Масовата приватизация е дефакто изтргляне на държавата от икономиката. Както и освобождаването на цените по-рано.
    Докато виж, споментаите по-горе Ю.Корея и Тайван нито допускат свободен пазар в периода 50-те до 80 (Корея) 90 (Тайван) нито правят безумни приватизации. И при тях има корупция и шуробаджанашина, но нещата вървят защото държавата пипа здраво и умно, а не оставя нещата на "невидимата ръка на пазара", за която всъщност се крие частния интерес. В българския случай дори интереса на номенклатурата, която извърши прехода за да заграби т.н. социалистическа собствеост.
    Та донякъде си прав, да номнклатурата затри българия, защото тя извърши прехода, но който и да беше го извършил резултатът щеше да е същия. Пример е Мексико. До 80-те мексико също е бързоразвиваща се страна- "икономическо чудо". Само дето за разлика от Ю.Корея и Тайван ползва чужди заеми за да финансира собственото си развитие. През 80-те лихвите се качват (от пол Волкер) и Мексико затъва. За да реши проблемите прилага любимите на МВФ и СБ приватизация свободен пазар оттегляне на държавата от икономиката. И става като при нас. Така че да, при нас "преходът" го извърши комунистическата номенклатура, но това не е основния проблем. Основният проблем е сгрешеният икономически модел, който въведе. А го въведе под чуждо влияние и чужди внушения и изисквания от споменатите две институции и други западни икономисти и политици. Но както и да е, това е минало. Сега въпросът е оттук натаък накъде?

    Нередност?
Нов коментар