Най-бедните българи са ниско образовани и дългосрочно безработни

Според анализ на ИПИ около 10% от населението в страната са трайно бедни

Според Петър Ганев от ИПИ не трябва да се спекулира с понятието "избягали" от бедност, защото това не са хора, които нямат проблеми с доходите си, но статистически е важно, че част от тях успяват да си ги подобрят.

Ваня Димитрова

Според Петър Ганев от ИПИ не трябва да се спекулира с понятието "избягали" от бедност, защото това не са хора, които нямат проблеми с доходите си, но статистически е важно, че част от тях успяват да си ги подобрят. © ВЕЛКО АНГЕЛОВ

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Според ИПИ за борбата с бедността е необходима политика, която да подкрепя създаването на работни места.

По време на кризисните години (между 2010 и 2013 г.) около 41% от бедните домакинства са успели да подобрят финансовото си положение и да "избягат" от бедността. Останалата част от тях обаче (или около 10% от цялото население) остава трайно бедна, а това са предимно хора с ниско образование и дълготрайно безработни. Най-важният фактор за излизане от неприятната ситуация е намирането на работа, което подсказва, че политиките за създаване на работни места са от най-съществено значение за борбата с бедността. Това са основните изводи в анализа "Бедността в България" на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен в понеделник.

Анализът е базиран на данни за домакинства, които имат непрекъснато присъствие в анкетите за доходите на НСИ през периода 2010 – 2013 г. Това са около 2000 домакинства и са разпределени в 5 доходни групи (квинтили), като в първата попадат 20-те процента най-бедни, а в петата група – 20-те процента най-богати. Така анализът се фокусира преди всичко върху причините за бедността и социалната мобилност по време на периода на кризата в България, тоест върху относителната бедност, а не спрямо някакъв конкретен праг на бедност.

Заетостта е основният фактор за излизането от бедност

Преобладаващата част от най-бедните в България са хора с ниско образование и дълготрайно безработни. За тях е и най-трудно (почти невъзможно) да се измъкнат от трайната бедност. Същевременно висшето образование гарантира в общия случай, че лицето ще попадне сред групите с най-високи доходи. Около 60% от хората с начално и основно образование попадат в най-бедния квинтил и едва 2-3% от тях са в най-богатия.

Анализът показва, че 41% от най-бедните през 2010 г. домакинства са успели да си повишат доходите до 2013 г. Това са предимно семейства, в които някой от членовете е успял да си намери работа. Сред тези 41% "измъкнали се от бедността" обаче попадат и множество пенсионери, чиито доходи в действителност не са се повишавали (пенсиите бяха замразени през тези години). Причината за придвижването им в стълбицата на доходното разпределение всъщност е икономическата криза, когато много заети останаха без работа. Когато човек загуби работата си, доходите му се сриват рязко и домакинството му бързо попада сред 20-те процента най-бедни, избутвайки пенсионерите в по-горна група на доходното разпределение, обясни Явор Алексиев от ИПИ. Петър Ганев допълни, че две трети от т.нар. "избягали от бедността" все пак са подобрили доходите си спрямо друга част от населението (макар и невинаги значително), но продължават да изпитват материални проблеми. Тези наблюдения показват, че политики, които целят създаването на повече нови работни места и насърчаването на предприемачеството, както и въвеждането на гъвкави форми на заетост, могат да бъдат изключително полезни и да помогнат на около половината бедни да повишат доходите си.

Половината от най-бедните са трайно такива

Другите 45% от най-бедните през 2010 г. обаче са останали в бедност през целия период, а 14% временно са успели да си повишат доходите, но след това отново са се върнали към групата на най-бедните. Това означава, че около 10% от цялото население на България (700 – 750 хил. души) са трайно бедни, с много ниско образование, трайно безработни и предимно от рискови групи. В тях попадат самотните възрастни със здравословни проблеми, хора с увреждания, хора със и от многодетни семейства или живеещи в гета. Излизането от бедност на тези групи изисква мерки, които задължително преминават през образованието и квалификацията и стигат до по-добро таргетиране и ефективност на социалните програми. Препоръката на ИПИ е социалните помощи да се насочат най-вече към тази част от бедните.

Още един извод е, че в периода 2010 – 2013 г. се наблюдава доста засилена социална мобилност и движението на домакинствата между доходните групи е значително. Обяснението отново се крие в икономическата криза. Това означава и че бедността е динамична, нейният състав се е променял значително през наблюдавания период. Най-голямата мобилност е тази в групите със средни доходи, а най-ниската - в групата на домакинствата с най-високи доходи. Това са около 1.4 млн. души, които имат устойчиви доходи.