Инвеститори има, хора няма

Слизането от Еверест

Статистиката на Българската народна банка (БНБ) показва, че през последните шест години нетният поток на чуждите инвестиции е между 1.2 и 1.6 млрд. евро годишно. Измерени в долари (отчитайки валутните разлики), инвестициите остават константа - около 1.8 млрд. долара. Сравнени с огромния поток чужди пари от 2008 г. (6.7 млрд. евро), са доста по-малко. Но това е фалшиво сравнение. Първо, тогава икономическият свят беше друг и нищо не подсказва, че вървим отново към подобен период. На картата на инвестиционната активност то изглежда по-скоро като нетипичен връх, отколкото като тенденция. Второ, структурата на инвестициите тогава беше съвсем различна и изключително непродуктивна.

Акумулираните данни на UNCTAD – аналитичното звено към ООН, за размера и структурата на инвестициите в годините между 1999 и 2014 г. показват, че България е най-големият получател на ПЧИ в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Размерът им достига 83% от средния БВП през тези години. Дори най-близката до нас държава по този показател – Естония, е с 9 процентни пункта по-малко. Румъния е с под 40%, а Словения и Литва – под 30%. Това е именно заради трите нетипични години - от 2006 до 2008 г.

Числата показват обаче, че в годините преди кризата едва около 1/3 от преките чужди инвестиции в България са в индустрията, т.е. полезни за развитието на икономиката. "ПЧИ в индустрията увеличават производствения капитал в приемащата икономика, като в същото време спомагат за фундаментално важния трансфер на нови технологии и умения", обясни главният икономист на "Уникредит Булбанк" по време на организирания от "Конфиндустрия България" тематичен форум през миналата седмица.

Друга 1/3 са вложенията в имоти, строителство и туризъм, а 20% са транзакциите, които имат характер на финансово посредничество. Това са инвестиции, които финансират потреблението, пораждат бързо нарастване на задлъжнялостта на домакинствата и допринасят за надуването на балони в цените на различни категории активи. "При определени обстоятелства част от ПЧИ нямат положителната роля, която икономическата теория предполага. Вместо това те по-скоро вредят на приемащите икономики, като допринасят за дестабилизиращо нарастване на задлъжнялостта и тласкат цените на недвижимите имоти далече над нивата, които фундаменталните фактори предполагат", посочва Павлов.

Правейки сравнение с останалите държави от ЦИЕ се вижда, че структурата в България е най-лоша. Делът на недвижимите имоти в общите инвестиции е бил най-голям. В същото време вложенията в индустрията са били сред най-малките – по-зле по този показател са само Унгария, Естония и Латвия.

По-слаби, но по-здравословни

Детайлните данни на БНБ за 2015 г. показват, че структурата на инвестициите сега е различна. Недвижимите имоти вече са доста по-назад (на седмо място), на което се дължи и огромна част от спада. Структурата продължава да не е оптимална, но все пак е доста по-продуктивна. С най-голям дял вече са финансовите и застрахователните дейности, но следвани плътно от преработващата промишленост, която е набрала почти 800 млн. лв през 2015 г. Индустрията обаче беше подкрепена от мащабната инвестиционна програма на "Лукойл Нефтохим" на стойност 1.5 млрд. долара. Изпълнението започна през 2012 г. и завърши през май миналата година. Този еднократен ефект вече го няма. Но надеждите са, че тенденцията е тази графа да расте.

При добивната промишленост има изтичане на капитали, но това е заради връщане на кредити към компаниите майки в чужбина. Не са много инвестициите в информационни и телекомуникационни технологии – около 3% от общите инвестиции. Трябва да се има предвид обаче, че тези индустрии не изискват много първоначални инвестиции извън наемането на помещение и хора. Въпреки ниската първоначална инвестиция те произвеждат доста добавена стойност в икономиката. Също така 2015 г. е първата, в която те излизат в самостоятелна категория, което говори, че набират скорост.

Като изключим ужасната политически и инвестиционно 2014 г., когато отново доминираха инвестициите в недвижими имоти, структура горе-долу се стабилизира.

Това става на фона на общия ръст на икономиките и инвестициите в Централна и Източна Европа. Регионът от Балтика до Черно море стои изненадващо стабилно и предвидимо на фона на останали части от света, които внезапно загубиха скорост и привлекателност. По ПЧИ като % от БВП през 2013 г. България изпреварва всички, дори лидери като Чехия, Полша и Унгария, а дори през доста слабата 2014 г. е трета веднага след Хърватия и Унгария. На фона на подобни нива на инвестиране във всички страни от региона (Унгария е драматично изключение) страната не губи скорост през никоя от последните години.

Достатъчно е да прегледате бизнес новините, за да видите, че съживяване на чуждия интерес към икономиката определено има - само за последните два месеца има обявени инвестиции за над 200 млн. лв., които или започват, или ще започнат в близко бъдеще. Тук изключваме недвижимите имоти, големи сделки като тази за болници "Аджъбадем" или огромната програма от 300 млн. лв. на "Дънди прешъс". Те са в голямата си част малки и таргетирани - между 50 и 200 души, т.е. огромни инвеститори от типа на автомобилни производители не са се появявали, но представляват натрупване на капитали и ноу-хау в определени райони на страната. Това е необходимото условие, за да може на тази почва по-късно да се появяват и по-големите играчи. Зоната в Пловдив, където след определен период на бавно навлизане на инвеститори процесът изведнъж се засили и привлича непрекъснато нови и големи играчи (само новите заводи на Sensata и Osram са за над 2000 души), е пример за този процес.

Да повторим - няма хора

И тук стигаме до големия въпрос. Защо въпреки икономическото раздвижване, ниските данъци, евтината работна ръка и стабилната валута, страната ни не успява да привлече още повече чужди инвестиции? Отговорът е прост. България не съществува във вакуум, а се намира в регион, който има силна конкуренция за чужди инвестиции. За да се изстреляш нагоре и да биеш останалите, т.е. за да привличаш инвеститори повече от околните държави, ти трябва нещо, което да те отличава и да те прави уникален. Тук това са данъците и по-евтината работна ръка.

Първото обаче е недостатъчно само по себе си, без по-добра бизнес среда и без намаляване на корупцията. Всички налози - осигуровки, косвени данъци, такси и т.н., надхвърлят 50%, което е близо до средното за Европа ниво. Но България е най-корумпираната държава в ЕС (според Transparency International) и една от най-бързо пропадащите европейски държави в индекса Doing Business.

Евтината работна ръка пък в дългосрочен план не е предимство, а се превръща в недостатък. България просто няма достатъчно хора за разлика от азиатските страни, за да се състезава в евтиния сегмент и да разчита, че това ще движи ръста й устойчиво. Заплатите тук вече започват да се вдигат - по данни на Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие на 2016 г. общите разходи за труд са нараснали с близо 8% на годишна база, а производителността на труда се е увеличава четири пъти по-бавно.

Причината е, че стигнахме до естествена точка - има недостиг на качествен човешки капитал. Той или е напуснал в посока по-високоплатените европейски държави, или вече не е толкова евтин, колкото може да бъде намерен на други места. А останалите имат нужда от обучения и образование.

"Ако имам 30 секунди за среща с премиера, бих му казал: "Фокусирайте се върху образованието", каза главният икономист на "Уникредит Булбанк" по време на организирания от "Конфиндустрия България тематичен форум през миналата седмица. Инвестициите в човешки капитал са основното, което България" трябва да прави, ако иска не само инвестициите да растат, но дори да се задържат на това ниво. Ако говорите с който и да е бизнес, на което и да е ниво, ще откриете, че това е първият и в много случаи единствен проблем. Директор на много голяма чужда компания с инвестиции тук призна пред "Капитал", че задържа поредното разширяване на бизнеса си единствено поради причината, че не знае дали ще намери работници.

"На практика в момента няма свободни хора сред висшистите и в групата на 35-40-годишните. Свободният ресурс са младежи без стаж и опит, неграмотни и недоучили, както и хора в предпенсионна и пенсионна възраст", коментира икономистът от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов пред "Сега". Той дава пример с отрасъл като IT, който расте бързо, но среща огромен проблем с намирането на програмисти. "За да ги има, трябва да се учи математика, обаче няма достатъчно желаещи в университетите. А и да има, не могат да покрият критериите, да изкарат входния тест по математика, защото нивото е ниско в гимназията", добавя икономистът.

"Човешкият капитал, квалификацията и образованието трябва да са приоритети. Нямате нужда от доктори и магистри. Имате нужда от технически специалисти, тясно специализирани и висококвалифицирани", смята Симона Иамарино, професор по икономика от London School of Economics.

Изследване на Европейската комисия сред държавите членки показа, че над половината работодатели в България изпитват трудности при намирането на квалифицирани кадри. Най-големите проблеми са свързани с образователната система и липса на желание у хората да се квалифицират. Недостатъчната подготовка на кадрите се дължи на ранното отпадане от образователната система, ниския дял на студентите с техническо и професионално образование, както и на липсата на желание от страна на хората да учат и да се квалифицират през целия живот. Според Евростат в България 70% от хората не владеят втори език. Тези, които владеят повече от един, са основно в големите градове на страната, като концентрацията е основно в София.

На този фон обещанието на Меглена Кунева да вдигне с 10% заплатите на учителите вече не звучи толкова комично, нали? По-скоро комично малко, ако в този сектор е заложено бъдещето на икономиката ни.

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала

Преглед на оригинала