Валутният борд: 20 години не стигат

Така тихо и кротко бордът изкара две десетилетия, през които устоя на бепрецедентен външен (световната криза) и вътрешен шок (КТБ и банковата паника). Днес обаче 20-годишният му юбилей не се празнува с фанфари и дори от началото на годината се усилиха залповете от критици, призоваващи за отмяната му. Макар и гласовити, те не са сред вземащите решенията и пътят напред изглежда начертан - борд до влизане в еврозоната. В интервю за "Капитал" финансовият министър Владислав Горанов заявява категорично, че страната няма да излезе борда, преди да приеме еврото.

Всъщност спокойният фон на борда беше разбърникан именно от тази далечна цел, която изведнъж стана по-ясна. В последните седмици българското правителство започна офанзива за влизане в чакалнята на еврозоната ERM II и до края на годината трябва да стане ясно колко успешни са те. Но не бързайте. Последните приели еврото - балтийските страни, преседяха в тази чакалня по 8-10 години.

Което значи, че "временният" борд спокойно може да изкара още едно десетилетие.

Стабилен и непоклатим...

Още от дебатите около въвеждането му през 1996-1997 г. валутният борд е тема, която буди полярни мнения. Тогава той се наложи под натиска на надвисналата икономическа катастрофа и под диктата на МВФ. След години на неуспешни икономически опити България беше в хиперинфлация, спестяванията на милиони хора буквално се изпариха. Време и енергия за обществен дебат по тази тема нямаше. Служебното правителство на Стефан Софиянски проведе преговорите, а новото Народно събрание, доминирано от ОДС, прие закона.

Това бързо решение се оказа удивително успешно. Бордът има широка публична и институционална подкрепа и е една от основните причини БНБ, въпреки надзорния си провал с КТБ, да се ползва все още с доверие.

Тъй като надзорните органи и политиците тук остават лишени от доверие, най-естественият и логичен път за изход от борда е влизането в еврозоната. Фотограф : Капитал

Самата централна банка през годините изигра значителна роля в създаването на аура на безалтернативност около борда и налагането на доктрината "борд до еврото". През годините като пазител на борда БНБ често достигаше до крайности, като се опитваше да заглуши всякакъв дебат за плюсове и минуси, а собствените й анализи за състоянието и здравината му изчезнаха. Във всяко говорене по темата, включително и за проблемите на банковата система, тя привиждаше атака срещу борда. Причината за този страх е проста: освен на солидната си конструкция и всички позитивни показатели (виж графиката), бордът се крепи на нещо много ефимерно - доверието на хората. Така БНБ чрез омерта си осигуряваше комфорт, но с цената на премахване на клапаните. Това натрупа напрежение, което без малко да експлоадира около гръмването на КТБ. Твърдата линия на БНБ обаче със сигурност е една от основните причини за широкия политически консенсус. Другата причина е още болезненият спомен за изгубените в инфлацията пари. Дори и националистически, и други популстки партии не са залагали в програмите си курс към отмяната му. В интервюто си тази седмица финансовият министър Горанов казва, че "има политически консенсус между всички партии, (че) единственият инструмент, който може да замени борда, е членството в еврозоната. Това е естественият път."

...като котва

Затова и днес твърдите критици на борда не са по-скоро сред влиятелните гласове в политическия и икономическия кръг. Тяхната основна теза най-общо е, че ако той е котва, то тя ни закотвя към бедността. Затова трудно се намират смислени аргументи, като наскоро опит в тази посока направи бившият премиер Иван Костов, чието име завинаги ще остане свързано с въвеждането на борда и управлението в първите четири години след това. Той публикува анализ, в който сравнява България с централноевропейски страни по няколко показателя, и показва, че те се развиват с по-бързи темпове. Критиките към краткия му текст от други икономисти са, че не е ясно как са подбрани нито страните, нито разглежданият период, нито показателите, а връзката между паричния режим и движенията им не е доказана по никакъв начин.

"Г-н Костов е споменал, но е пропуснал да идентифицира истинската причина за неуспеха на България да постигне много по-съществен напредък – и тази причина не е валутният борд", пише икономистът Калоян Ганев. "Причината е именно липсата на истински реформи, но даже не след 2007 г., а няколко години по-рано. Успокоението, което настъпи след тежките, но правилни реформи (за които г-н Костов има пряка заслуга) през 2000-2001 г., доведе до постепенно влизане в режим на имитация на реформи. В прилагане на мерки, които да се харесат на някого отвън и от време на време - на група хора вътре (около избори). В постепенно преориентиране на потоците към олигархичните кръгове, докато на народонаселението и независимия бизнес се отпускат трохи, за да не пречат", смята Ганев, който оглавяваше Агенцията за икономически анализи и прогнози към финансовото министерство. Бордът, с други думи, не е спирачката по пътя към богатството на нацията.

Плюсовете и минусите

Проблемът с реакцията срещу изказвания като това на Костов е, че са в стилистиката на БНБ - "опит да се срути борда". Това издигане почти в култ на настоящата система също не е особено продуктивно. По замисъл тя е временна и все някога и някак трябва да се излезе от нея. Ситуацията прилича на това да свикнеш да ходиш с патерица и така и да не използваш краката си отново, въпреки че може и да са зараснали. Малко дебат и сблъсък на гледни точки никога не е излишен и след 20 години можем да сме спокойни, че страховете и на двете крайни фракции са силно преувеличени. Точно както бордът не е виновен за бедността ни спрямо други европейски държави, така и запазването му не е гаранция за просперитет.

Ако се претеглят трезво плюсовете и минусите, става ясно, че всеки рязък завой от очертания път "борд до еврото" внася излишни рискове, които напълно засенчват очевидните ползи от това да имаш собствена валута и пълнокръвна централна банка. Сред основните рискове, изчистени от идеология и емоции (виж карето), най-видими са политическият - че хората във властта ще са изкушени да харчат повече, а БНБ да покрива, и валутният - допълнителни разходи за всички в икономиката от промените в курса.

Разбира се, в икономиката няма безплатен обяд и съответно няма и перфектни инструменти. Валутният борд си има и недостатъци. Автоматичният внос на парична политика от Eвропейската централна банка не е непременно пригоден за условията в България - проблем, който държавите в еврозоната, движещи се на различни скорости, усещат болезнено. Самият борд е скъпо удоволствие - инвестирането на валутните резерви в чужбина, и то консервативно в ликвидни средства, лишава местната икономика от ресурс и така се пропуска доход. В България в момента това са над 46 млрд. лв., които текущо се инвестират при нулеви и дори отрицателни лихви, а и в по-добрите времена не носят оптимална доходност, тъй като трябва да са незабавно ликвидни. В това число влиза и Сребърният фонд за подкрепа на пенсионната система, който по този начин не се умножава, въпреки че е дългосрочен ресурс и дори по закон в момента държавата няма право да го харчи.

Липсата на кредитор от последна инстанция, който да предоставя ликвидност на банките, също е слабост, макар и заобиколима. Тази роля може да се поеме от правителството (както беше реализирна и ликвидната подкрепа за ПИБ), а също и от частен субект, финансиран от самите банки (нещо, което МВФ препоръча).

И не на последно място, самият борд, дори и да функционира перфектно, носи риск - той може да се срути при атака, при банкова паника или просто при политически отказ от него.

Бе Не Бе?

На хартия много от тези недостатъци могат да се лекуват с връщане към плаващ валутен курс. Това обаче означава едно - връчване на повече власт в ръцете на БНБ. Макар и с различен управител това е същата институция, която се провали с КТБ и която въпреки реформите все още носи критики от международните институции. Нещо повече, надзорното фиаско явно се дължеше не на незнание, а на корпоративен и политически натиск. При това положение в ръцете на една такава институция да се сложи подобно мощно оръжие носи рискове. Вероятно осъзнавайки това, самата БНБ не е проявила никакво желание да го поеме.

Тук се крие и отговорът защо бордът се оказа котва, която никой не иска да вдига. Както казва пред в. "Банкеръ" икономистът Румен Аврамов по повод въвеждането му, "дълбокият и многостранен проблем е в неспособността да изградим смислено и рационално общество - политиците са само фасада и симптом на тези трудности. Нещата бяха доведени до отсъствие на алтернативи. Наличните котви за стабилизация бяха изчерпани и дискредитирани". 20 години по-късно въпросът продължава да стои - изградихме ли такова общество и вярваме ли си достатъчно, за да се пуснем от котвата? Събитията от изминалите няколко години изиграха решителна роля, за да ни убедят - по-скоро не.

Затова дори и най-върлите критици на борда би трябвало да приемат, че най-бързият и сигурен път към демонтирането му е еврозоната. Друг е въпросът, че той е и най-трудният, както тепърва ще откриваме.