🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Трибуналът на улица "Черковна"

Зад прехвърлянето на делата срещу министри, депутати и магистрати към специализираните съд и прокуратура няма нито един аргумент, базиран на факти

Бойко Борисов и министъра на правосъдието Диана Ковачева в специализирания съд и прокуратура през 2012 г. Вдясно е избраният тази седмица за председател на Апелативния спецсъд Георги Ушев
Бойко Борисов и министъра на правосъдието Диана Ковачева в специализирания съд и прокуратура през 2012 г. Вдясно е избраният тази седмица за председател на Апелативния спецсъд Георги Ушев
Бойко Борисов и министъра на правосъдието Диана Ковачева в специализирания съд и прокуратура през 2012 г. Вдясно е избраният тази седмица за председател на Апелативния спецсъд Георги Ушев    ©  Юлия Лазарова
Бойко Борисов и министъра на правосъдието Диана Ковачева в специализирания съд и прокуратура през 2012 г. Вдясно е избраният тази седмица за председател на Апелативния спецсъд Георги Ушев    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Освен прах в очите на Европейската комисия и на обществото промените целят и овластяване на две съдебни инстанции, в които силните на деня имат контрол.

Тази седмица се навършиха пет години от атентата в Сарафово и десет месеца от първия опит задочният процес срещу двамата обвинени терористи да започне в създадения с много очаквания през 2012 г. Специализиран съд. Обвинителният акт бе внесен показно от прокуратурата за миналата годишнина от атентата, очевидно без разследването да е съвсем приключило и без да са информирани всички засегнати. Стигна се дотам, че съдиите се канеха да издирват роднини на загиналите по време на възпоменателната церемония, за да ги накарат да си упълномощят адвокат, който да ги представлява в процеса. С надежда делото някой ден да тръгне.

След като това упражнение се провали, председателят на Специализирания съд Георги Ушев предложи делото да се гледа в посолството ни в Израел, а не в сградата на съда на ул. "Черковна".

Обединени ГЕРБ, ДПС и Патриоти

И докато течеше този абсурдистки театър, в парламента се проведе финалният етап от превръщането на същия този Специализиран съд и прилежащата към него прокуратура в българския еквивалент на румънските антикорупционни органи. Идеята идва от главния прокурор Сотир Цацаров и е прокарана с подкрепата на ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти". Тя предвижда Специализираният съд, който досега гледаше делата за организирана престъпност и тероризъм (без особен успех), да поеме и разследванията срещу министри, депутати, съдии, прокурори, митничари, шефове на агенции... въобще целия висш клир на държавата.

Зад това решение няма нито един обективен аргумент - специализираните институции са с изключително ниска ефективност и качество на правораздаването, както показва делото за Сарафово.

С този ход управляващите, ДПС и главният прокурор очевидно се опитват да заобиколят Софийския градски и Софийския апелативен съд под предлог, че те са основна пречка в борбата с корупцията, и да изградят структура, която да е изцяло под техен контрол. Това ще позволи контролираните разследвания да прераснат в контролирани процеси.

"И преди това съм изразявал позицията си по отношение на специализираните наказателни съдилища. Знаете как се създадоха, колко трудно се попълни съставът им. И вместо да мислим за това как да се преосмисли структурата на съдилищата и какъв е коефициентът на полезно действие на специализираните наказателни съдилища, се върви в една друга посока – изземване на компетентност от един съд и предоставянето ѝ на друг", каза миналата есен председателят на ВКС Лозан Панов, когато тогавашният правосъден министър Екатерина Захариева първа лансира идеята. Година по-късно ГЕРБ са твърдо решени да я финализират.

В сряда при обсъждането на промените на второ четене в правната комисия председателят ѝ Данаил Кирилов (ГЕРБ) в прав текст обясни: "Тези предложения съм поел грижата и отговорността да бъда техен предложител." Без да уточнява към кого точно е поел ангажимент, но предвид показаното единомислие на идеите с тези на главния прокурор Сотир Цацаров място за съмнение няма.

Съд за подслушване

След като в началото на 2015 г. Владимира Янева се оттегля от СГС, нейните наследници затягат сериозно контрола върху исканията за подслушване и следене, като започват масово да ги отказват. Прокуратурата и службите успяват да "хакнат" новата ситуация, като започват да искат разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства не от градския, а от специализирания съд. Разрешенията за подслушване и следене, издадени от спецсъда през 2016 г., са три пъти повече от тези през 2015 г.

Под пълен контрол

Специализираните съд и прокуратура бяха създадени през 2011 г. от ГЕРБ (виж карето), но още след първите няколко години от създаването им стана ясно, че те не оправдават обещанията на своите създатели. Вместо дела за тежка организирана престъпност, там се водят предимно кокошкарски дела (срещу дребни риби в наркотиците, трафика на хора и контрабандата на цигари), по които обаче са повдигани обвинения за организирана престъпна група само и само да се гледат от новосъздадените институции.

Процесите продължават с години, като повечето приключват със споразумение (виж карето), при което прокуратурата и обвиняемият постигат договорка за наказание, равно на лежаното, т.е. времето, през което обвиняемият е бил задържани под стража или домашен арест.

След избирането на Цацаров за главен прокурор през 2013 г. той наложи ново ръководство на двете инстанции на специализираната прокуратура и се опита да смени имиджа им, като там започнаха да влизат дела за корупция, маскирани като организирана престъпност. Делата са от най-оборотните - срещу катаджии, митничари и служители на ДАИ, които, ако не се загубят между прокуратурата и съда, завършват с оправдателни присъди.

Преди година дойде първият знак, че ръководството на държавното обвинение има по-големи планове за забатачените институции. В началото на юни 2016 г. прокуратурата изненадващо съобщи, че разследването за КТБ се премества там. Наблюдаващият делото прокурор Иван Гешев се премести заедно с папките, месец по-късно ВСС го направи шеф на Специализираната прокуратура. По заръка на главния прокурор.

Тази седмица дойде още една важно назначение - досегашният председател на Специализирания съд Георги Ушев, също близък до Цацаров, беше повишен за шеф на по-горната инстанция - Апелативния специализиран съд. Рокадата пък освободи неговото място и така само с няколко хода ръководителят на държавното обвинение ще има пълен контрол над четирите специализирани институции (двете прокуратури и двете съдилища), които тепърва ще получат още по-големи правомощия.

Търсят се послушни съдии и прокурори

След законодателното им уреждане през 2011 г. тогавашният ВСС трябваше да ги попълни със съдии и прокурори. Усещането, че управляващите си търсят верни служители, отблъсна магистратите и в продължение на дълго време местата седяха непопълнени, а след всеки конкурс нивото на избраните падаше все повече. Издържалите конкурса съдии или идваха от районно ниво, или бяха бивши прокурори, или пък юристи, които въобще не са имали допир с дела за организирана престъпност.

Прехвърлянето на нови дела в спецсъда ще наложи разширяване на неговия състав и попълването му с магистрати, които ще бъдат избрани от следващия съдебен съвет (чийто състав наполовина е парламентарна квота) и под зоркото око на главния прокурор. В системата се коментира, че там ще бъдат изпратени членове на мнозинството в настоящия състав на ВСС, чийто мандат изтича след няколко месеца, които многократно през последните години публично демонстрираха своята сервилност и непукизъм.

Въпреки че юристите са раздвоени в спора дали един такъв съд няма да има извънреден характер (подобно на Народния съд - създаден за конкретни субекти), прокараните скоростно и без обществен обсъждане промени оставят точно такъв вкус. Но едва ли някой е очаквал нещо различно от законодателна инициатива под диктовката на главния прокурор, прокарана от коалиция между ГЕРБ и ДПС, с патриотична подкрепа.

Как беше създаден Специализираният съд

Идеята за "специална" институция, която да се бори с организираната престъпност, се появи в първите години на първото правителство на ГЕРБ, когато тогавашният вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов и шефката на парламентарната правна комисия Искра Фидосова бяха не само двигатели на промените в съдебната власт, но и основни кадровици в нея.

През пролетта на 2010 г. идеята за спецсъд и прокуратура бе обсъдена на конференция в парламента, на която освен остриетата на ГЕРБ участваха Сотир Цацаров (тогава все още председател на Окръжния съд в Пловдив), Георги Колев (тогава все още председател на Софийския градски съд), Веселин Пенгезов (тогава все още председател на Софийския апелативен съд). На нея Цацаров, наложен впоследствие за главен прокурор именно от ГЕРБ и ДПС, лансира тезата, че новият съд трябва да гледа освен дела за организирана престъпност и тези за корупция по високите етажи на властта.

До реализация на идеята тогава не се стигна поради една прозаична причина. През 2011 г., точно в хода на създаването на специализирания съд, близката семейна приятелка на Цветан Цветанов Владимира Янева беше наложена за председател на Софийски градски съд, където се гледат делата срещу министри, депутати и магистрати. Временно идеята за прехвърлянето им в спецсъд стана неактуална - до отстраняването на Янева през 2015 г. и излизането на съда от контрола на мнозинството във ВСС (с назначаването на Калоян Топалов за председател на СГС по предложение на Лозан Панов малко преди той да изпадне в немилост пред същото това мнозинство).

Неработеща институция

В началото на годината Върховният касационен съд (ВКС) публикува анализ на специализираните съдилища, който показа, че са слабо натоварени. По-голямата част от делата там са всъщност искания за подслушване и следене, задържане под стража или разпит пред съдия. Годишно на един магистрат се падат около десетина дела по същество.

Качеството на обвиненията, изглежда, е изключително ниско, защото близо половината от обвинителните актове се връщат на специализираната прокуратура заради грешки или пропуски, някои от които са базови - "неучастие на защитник в хипотезата на задължителна защита", "непредявяване на материалите от досъдебното производство или обвиняемите". Има случаи, в които дела са прекратявани по два или три пъти от съда. След като делото бъде върнато на прокуратурата, то се внася отново в съда. Така реално делата, които се падат на един съдия, са по-малко, защото близо половината от казусите, които той гледа, са всъщност вече веднъж внасяни в съда обвинителни актове.

От анализа на ВКС става ясно, че близо 60% от делата, които се решават по същество в съда, приключват със споразумение. В останалите случаи, когато се стига до присъди, 23.7 % от тях са били оправдателни, което е в пъти повече от средното за страната.

Показателно е, че докладът от проверката на ВКС завършва със заключение, че престъпленията, за които законът казва, че трябва да се гледат в специализирания съд, са избрани "непрецизно и произволно" и при "пълна липса на концептуалност и визия за вида специализация." Но промените, които ГЕРБ, ДПС и Патриотите ще прокарат следващата седмица, задълбочават именно тези дефекти на закона.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bai_toz avatar :-|
    Без коз
    • + 3

    Най-големият демократ! Скромният! Под ръчичка с ДПС и ДС "Патриоти" си правят цитадела в,която ще си живуркат,ще си лапкат.
    Държава в държавата!
    Много подходяща е една мисъл на Славейков:
    Не сме народ,не сме народ,а мърша....

    Нередност?
  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Помня с умиление периода, в който тези неща все още звучаха скандално и смешно. Сега вече ножа е опрял до кокала. Ако овладеят цялата съдебна система, още 20 г. ще ни управляват БСП + ГЕРБ + ДПС (ДС).

    Нередност?
Нов коментар