Ченге втора употреба *

В същата година Тилев получава регистрация като сътрудник на Първо главно управление на ДС. Година по-късно той вече става оперативен работник на обществени начала (ОРОН), което личи от делото, в което са запазени Заповеди за НОР (нещатни оперативни работници) от 1971/72 г. В папката е налична заповед №16, в която се отбелязва привличането за нещатен оперативен работник към отдел V, на ПГУ-ДС Ангел Жечев Тимев (Румянцев) и му определя месечно възнаграждение от 50 лв., считано от 1.VI.1972 г." Заповедта е подписана от началника на ПГУ-ДС ген. л-т Кьосев. Според експерти промяната на името е заради високата конспирация, с която се ползват т.нар. нелегали. Това са сътрудници, които се подготвят за извеждане в капиталистическите страни, където се внедряват и ползвани от ДС. С тях се занимава отдел V, от които отчети всъщност излиза документираната дейност на Тилев-Румянцев.

В плана за работата на отдел V на ПГУ за 1973 г. също са запазени

Следите за агент Румянцев

"Спецагентът Румянцев - намира се във Финландия, ще се работи за решаване на следните основни задачи:

- Напускане на работа в посолството и постъпване на работа в концерна "......."

- Изясняване възможностите и получаване на финландско гражданство."

В същата папка има и отчет относно: "Изпълнението на задачите, залегнали в плана за работа през 1973 год. по линия "Н" (нелегали).

В нея е посочено, че "НОР "Румянцев" - роден през 1944 год., българин, (вече) финландски гражданин, със завършено висше икономическо образование, женен за финландска гражданка (зет на министъра на външните работи на Финландия). На работа в крупния финландски концерн "Тампела", имащ свои клонове в ГФР. Работата с Румянцев се развива много добре. След утвърждаването си като специалист - икономист-търговец в концерна, същият ще бъде със съдействието на тъста си изпратен на работа в ГФР. Понастоящем поддържаме регулярна връзка."

Очевидно дейността на агент Румянцев е била особено важна за ПГУ на ДС, тъй като тя съществува в цялата документация на V отдел. В годишните планове и отчети за работата на отдела - 1974-1976:

в/ Спецагент Румянцев във Финландия - ще се работи за решаване на следните задачи:

- Ще изслужи военната си служба от 8 месеца по повод приемането на финско гражданство; отпочнал от 30.VII

- Създаване предпоставки за работа с фирми само от капиталистически страни; добавено на ръка Канада и Испания.

В отчета за 1974 г. е дадена следната оценка за работата а агент Румянцев във Финландия - " българин, финландски гражданин, икономист,

Изведен през 1972 г. чрез женитба,

владее немски, английски, френски и руски език;

"Шест месеца от годината беше войник във финландската армия съгласно законоположение след получаване на финландско гражданство. В концерна, където работи, се наложи като перспективен специалист, поради което от м. декември т.г. ще бъде назначен за началник на външния икономико-политически отдел. Предал е интересна информация от политически характер. Поставена му е задача за издирване наводки за документална работа."

През 1975 г. най-накрая се появява и нещо конкретно от работата на агент Румянцев в документите на ПГУ: "Предавал е регулярно информация по политическата обстановка в страната, както и по дейността на китайски представители. Предаде проспекти на ново произведено оръжие - миномети, които от наша страна предадохме на РУМНО за оценка и отношение." (Всъщност в това няма никаква секретност, тъй като проспектите на нови изделия са един вид рекламни материали за търговци.)

Консервирането на агент Румянцев като агент е отбелязано в отчета на отдела за 1976 г. Точно тогава се появява и съветската следа: "Поради особената обстановка в семейството на Румянцев

От съветските другари ни беше препоръчано

да прекратим оперативния контакт с него, което бе направено на последната среща през м. декември 1976 г. " Тази отметка е посочена в още няколко архивни документа, съхранявани в Комисията по досиетата.

Но в отчета за 1977 г. обаче се казва следното" С/А Румянцев (Финландия) - поради положението, което тъстът му заема, ни беше препоръчано от съветските другари още в началото на годината оперативният контакт в страната на пребиваването му с него да бъде прекратен. Контактът с Румянцев не е прекъснат, но оперативни задачи не му са поставят."

От това изречение става ясно, че КГБ знаят за съществуването на агент Румянцев и неговата позиция във финландското общество като зет на Ахти Карялайнен, един вид ченге втора употреба за КГБ.

ПГУ-ДС продължава да следи работата на агент Румянцев и очевидно контактът с него продължава. През 1978 г. в отчета на V отдел се казва: "Временно спецагентът бе законспириран по молба на съветските другари (на ръка под това е написано "Крилов") предвид перспективата на тъста му Карялайнен да стане президент на страната. Фирмата, в която работи Румянцев, ще открива свой филиал в Гърция и Турция. Това разкрива нови разузнавателни възможности на спецагента."

През 1981 г. агент "Румянцев е вече в Австрия.

В част от началната документация е начертана перспективата Тилев да регистрира своя задгранична фирми, която да използва за прикритие. В отчета за годината е отбелязано "Австрия - 1. ЗСА Румянцев - През годината не е изпълнявал разузнавателни задачи по съображения на съветските другари."

В архива на ПГУ-ДС е запазена кореспонденция на управлението и представителството на МВР на НРБ в Москва. На 29.05.1989 г. в нея се "Уведомява (представителството на МВР в Москва), че с Атанас Тилев от дълги години са изградени оперативни отношения. Същият е сериозно ангажиран в провеждането на мероприятия по линия на отдел 05, ПГУ-ДС. При досегашната съвместна работа не са констатирани случаи на нечестност, недобросъвестност към нашите органи". Писмото е подписано от тогавашният началник на ПГУ ген. л-т Владимир Тодоров. Предвид подчиненото положение на българската ДС на съветските служби представителството на МВР в Москва се е намирало в българското посолство за разлика от представителите на КГБ в България, чиито кабинети са били до кабинета на министъра в сградата на "Шести септември" в София. Очевидно това писмо е трябвало да бъде предадено на КГБ в Москва, но какъв е поводът за тази декларация за честността на Атанас Тилев не е ясно.

Половин година по-късно в документ с гриф "Строго секретно!", екз. единствен, е запазено предложение относно ИЗКЛЮЧВАНЕ от агентурния апарат на

Агент Николай - рег. №66740/83 г.

Документът е с номер 51 от 16.01.1990 г., Москва. На него стои подписът на ръководителя на представителството на МВР в СССР ген. майор Иван Доновски. В документа пише: "За изясняване на тези и други сигнали по отношение на дейността на агента бе проведена срещу между др. Алберт Йовчев, зам.-началник отдел ПГУ, който има оперативен интерес по отношение Атанас Жеков Тилев... агента и колегите от КГБ, на която се взе решение връзката с Николай да бъде преустановена." Не е ясно кой се крие под пседвонима "Николай" - дали е Атанас Тилев или друг, нито защо трябва се преустанови връзаката с него. Възможно е това да е някой друг, заради който е запитването за лоялност на агент "Румянцев", каквото е имало от КГБ към ПГУ, видно от горната корекпондеция.

Годината, когато е регистриран агент Николай, е 1983. Към този период има едно важно нещо, което се случва в живота на Атанас Тилев, и то е запознанството му с Симеон Сакскобургготски, което Тилев посочва в автобиографичната си книга "Опит за завръщане". Там той казва: "Имах интересни срещи с Негово величество през 1984 и 1985 г., когато го поканихме да посети концерна "Тампела" и го посрещнахме на най-високо държавно и корпоративно равнище. Президентът на "Тампела" помоли Царя да окаже помощ на нашите дъщерни компании и на партньорите ни в различни страни. Той прие..."

Според бившия служител на ПГУ Красимир Райдовски това сътрудничество е било подплатено и със сделка между "Тампела" и СССР за две тежки земекопни машини, които са купени от съветска страна, чиято цел е да заздрави позициите на Тилев във фирмата. Каква е била ангажираността на Атанас Тилев с КГБ едва ли ще разберем някога, както и ролята на Симеон Сакскобургготски в нея едва ли ще разберем някога.

Но историята на досието и дейността на агент Румянцев, разкритията, които бяха направени през последните години за тях, показват посоката, в която трябва да се развива Комисията по досиетата, защото следи винаги остават, трябва само да се търси.

* "Ченге втора употреба" е един от последните шпионски романи на известния по времен на социализма писател Богомил Райнов

Автор : Живко Ангелов Преглед на оригинала