България внася най-много коли, техника, химия и горива

Импортът нараства с 15.5% през 2017 г., като така задминава темпа на износа и достига близо 59.2 млрд. лв.

Вносът на лекарства нараства с 14% през 2017 г. до малко над 2 млрд. лв.
Вносът на лекарства нараства с 14% през 2017 г. до малко над 2 млрд. лв.
Вносът на лекарства нараства с 14% през 2017 г. до малко над 2 млрд. лв.    ©  Цветелина Белутова
Вносът на лекарства нараства с 14% през 2017 г. до малко над 2 млрд. лв.    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Растящите заплати и отиваща си криза доведоха до ръст на потреблението. А то в по-голямата си част е на вносни стоки. През миналата година импортът на страната нараства със значителните 15.5% и достига 59.2 млрд. лв. по данни на националната статистика.

Машините и частите за тях са най-голямата група стоки, която България внася от чужбина през последното десетилетие. Освен инвестиционни стоки, т.е. такива, които се използват за производството на нов продукт и увеличават добавената стойност в икономиката, голяма част от вноса на тази група е на автомобили и техника.

Машините и частите са отговорни за 16.6 млрд. лв. от стойността, а заедно с химията и горивата съставят 58.4% от българския импорт. Най-голям принос за ръста на вноса спрямо 2016 г. обаче имат медните руди и горивата, предимно заради растящите цени на суровините на международните пазари.

Най-големият източник на вносни стоки за България е Европейският съюз, откъдето идват 64% от продуктите. Импортът от трети страни обаче нараства бързо - с 24.1% през изминалата година, основно заради по-силна търговия с Русия и Турция, които са най-големите партньори на страната извън границите на съюза.

Какво се внася

Машините и частите за тях представляват близо една трета от внесените стоки, като по-голямата част от тях се групират като инвестиционни продукти според класификацията на БНБ. Комбинираната номенклатура обаче показва, че най-голямата сума идва от покупките на автомобили и телефони - съответно 1.9 и 0.9 млрд. лв. Голяма тежест имат и оптични и медицински апарати (900 млн. лв.), трактори (598 млн. лв.), земеделските машини (малко над 590 млн. лв.), жици и кабели (583 млн. лв.), компютри (502 млн. лв.), части за прекъсвачи и превключватели (487 млн. лв.).

Химията се позиционира на второ място като най-голямата група стоки във вноса са покупки за над 9.5 млрд. лв. За сравнение - през 2007 г. беше четвърта с 4.5 млрд. лв. Тук големите пера са лекарствата (2 млрд. лв.), пластмасите (2.4 млрд. лв.) и продукти на химическата промишленост (1.3 млрд. лв.) като биодизел и препарати срещу вредители.

Продажбите на горива пък нарастват с 2 млрд. лв., като така през 2017 г. достигат почти 8.4 млрд. лв. Предвид че количествата се увеличават едва с 6%, големият фактор за повишението са по-високите цени на петрола през изминалата година.

Външните партньори

Най-големият източник на вносни стоки за България е Германия (към която и изнасяме най-много), откъдето са дошли продукти на стойност над 7.2 млрд. лв. през 2017 г.

Основни стоки от там са машини (2.2 млрд. лв.), автомобили (1.2 млрд. лв.) и пластмаси (467 млн. лв.). На второ място се позиционира Русия, откъдето са закупени стоки за 6 млрд. лв., предимно горива (4.9 млрд. лв.). Трета е Италия с 4.3 млрд. лв., като тук покупките идват от машини (787 млн. лв.), автомобили (474 млн. лв.) и електрически машини (330 млн. лв.). Китай е едва на девето място.

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    adon avatar :-|
    RUSE
    • + 6

    Добре е когато анализираме вноса да анализираме и износа. Иначе статията за разлика от смешния анализ в Дневник е достоверна и има какво да се научи от нея.

    Нередност?
  • 2
    gvu1448216442480887 avatar :-|
    Stan
    • + 2

    GDP=C+I+T+G+X,

    X, net export, нетен износ, е нетният износ (брутният износ минус брутния внос).

    Нередност?
  • 3
    vera_d avatar :-|
    Вера Денизова
    • + 1

    До коментар [#1] от "RUSE": Здравейте,
    Ето линк към нашия текст за износа : https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2018/03/23/3150832_made_in_bulgaria_chipove_orujiia_i_med/



    Нередност?
  • 4
    veniaminov_1985. avatar :-|
    veniaminov_1985.

    Г-жо Денизова, моля да изясните дали в статията за износа, в частта за романтиката на машините, и по-точно износ на трактори и мотоциклети, става въпрос за части или цели изделия. Така написано, излиза, че Бъ;гария изнася цели трактори и мотоциклети!

    Нередност?
  • 5
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel
    • + 2

    До коментар [#3] от "Вера Денизова":

    От вашия линк разбираме, че "...продадената зад граница българска продукция надхвърли 52 млрд. лв.,..."
    От тази статия се вижда вноса"...Импортът нараства с 15.5% през 2017 г., като така задминава темпа на износа и достига близо 59.2 млрд. лв..." Този дефицит някой трябва да го покрива – това се прави за сметка на субсидии от вън, намаляване на спестяванията, увеличаване на заемите или пране на пари например.
    Въпреки увеличените международни цени на медта и огромното увеличаване на износа на мед в натура /т.е в тонове/ и съотвено огромния конюктурен износ на оръжие - вносът нараства, а износът намалява като разликата рязко се увеличава и вече достига 7 000 000 лева. Това означава само едно – парите, с които реално българите разполагат - намаляват.

    Нередност?
  • 6
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel
    • + 2

    Постоянното отрицателното търговско салдо е основен критерий за обедняването на гражданите на дадена държава, а увеличаването на разликата води до изводите, че произвеждаме все по-ниска добавена стойност и потъваме все по-бързо. Този факт в никакъв случай не е повод за оптимизъм, а е предвестник на скорошна катастрофа. Най-вероятното решение е да се обезценят и заграбят отново спестяванията на българите в банките, което лесно може да се случи с промяна на фиксираното съотношение лев-евро от 1,95583 лв. за евро на примерно 4 лева за 1 евро. Така ще обезценят и цената на труда 2 пъти. Чудя се защо специалистите на „Дневник” не анализират данните, а просото съобщават едни цифри и то в 2 различни статии, за да не си направим лесно изводите.

    Нередност?
Нов коментар