БНБ не харесва идеята за влизане в Банковия съюз преди еврозоната
С материал на подуправителя й Калин Христов централната банка се връща към позицията си отпреди КТБ
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Влизането в Банковия съюз преди членство в еврозоната е рисково. Това е основният извод в материал на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Емисионно", Калин Христов в изданието Views. The EUROFI Magazine, което се разпространява в рамките на провеждания в София The Eurofi High Level Seminar 2018.
Макар в материала да се говори принципно, а не конкретно за България, той излиза насред течащите дискусии между страната и европейските институции около желанието на София да влезе във валутния механизъм ERM II. От вчерашните изказвания на премиера Бойко Борисов и зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис стана ясно, че Брюксел и Франкфурт настояват България първо да се присъедини към банковия съюз и едва тогава да влезе в ERM II. Така БНБ, която от българска страна е именно институцията, която трябва да влезе в "тясно сътрудничество" с ЕЦБ, дава ясно да се разбере нежеланието й да се лиши от част от надзорните си правомощия
Аргументите на БНБ
В своя материал Калин Христов изтъква, че макар и Банковият съюз да е отворен за участието на държави членки извън еврозоната, те засега не проявяват никакъв интерес и за това има няколко причини.
"Главна цел на Банковия съюз бе да ускори интеграцията на банковия надзор и по този начин да намали фрагментирането на пазара. Друг основен мотив бе да се гарантира по-ефективен надзор на национално ниво, невъзпрепятстван от ненадзорни съображения, произтичащи от натиск на банковата индустрия върху надзорните органи. Тези очаквани предимства на Банковия съюз обаче пораждат различни гледни точки в държавите членки извън еврозоната", пише подуправителят.
Според него известна степен на фрагментиране на пазара може да бъде "здравословна", като специфичните рискове за отделните държави трябва да бъдат разграничавани, а не притъпявани и да се оставят пазарните сили да играят своята дисциплинираща роля.
По другата линия тезата на Христов е, че "превземането" на регулатора може да се случи не само на ниво националните банки, но и при ЕЦБ. "Един банков субект само с местно значение едва ли може да оказва влияние върху наднационален надзорен орган, но нещата не стоят така с големите трансгранични банки", смята той.
Той изрежда и редица параметри, по които страна в "тясно сътрудничество" би била третирана асиметрично, което прави членството още по-непривлекателно:• Ще остава изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ);
• Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на местния надзорен орган. Последният ще носи отговорност при спорове;• Няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките.
Завръщане в миналото
Нежеланието на БНБ да влезе в Банковия съюз не е ново и то беше артикулирано още при изграждането на Единния надзорен механизъм през 2012 г. Тогава мантрата, повтаряна от гуверньора Иван Искров, беше, че това е едностранното прехвърляне на значителен национален суверенитет към Франкфурт и Брюксел, без обаче в замяна страната ни да получи нищо.
След надзорния провал с КТБ през 2014 г. обаче БНБ беше принудена да преосмисли публичната си позиция. След предоставянето на ликвидна подкрепа за ПИБ президентът Росен Плевнелиев, ограден от лидерите на всички парламентарни сили, обяви бързото влизане в Банковия съюз като консенсус и приоритет.
В следващите години обаче не бяха предприети никакви действия, като основното оправдание до 2016 г. беше нуждата да се премине през преглед на качеството на активите и стрес тестове, както и провеждането на оценка на финансовия сектор от МВФ и Световната банка (FSAP). Впоследствие забавянето беше обяснено и с политическите трусове около оставката на кабинета "Борисов 2" в края на 2016 г.
Сега, през 2018 г., изглежда, вече БНБ е приела, че е минало достатъчно време от надзорното фиаско, за да може да се върне към изходната си позиция.
Любопитно е, че досега неформално и правителството, и БНБ подкрепяха идеята за паралелно влизане в ERM II и Банковия съюз. Сега централната банка не изглежда склонна да се откаже от надзора над най-големите банки чак до влизането в еврозоната, докато Европейската комисия чертае пътна карта, минаваща задължително през тази стъпка.
10 коментара
БНБ косвено признава, че е превзета от поднадзорни лица!
До коментар [#1] от "Karamelski":
БНБ е инструмент в ръцете на КОЙ, както стана ясно с разграбването на КТБ, финансирано с парите на данъкоплатеца. Последствия за надзора на БНБ нямаше.
Тъй като моментално ще излезе наяве голата истина за една банка, а може би и за повече - свързани лица, офшорни филиали и рояк подозрителни транзакции. И то без възможност фактите да се прикрият. Зле значи!
Човека не иска някой отвън да гледа и контролира какво се прави в банковия сектор на Мафията-държава!
Единствено България се бута за Еврозоната в момента, пак не можем да напипаме пулса на времето. Полша, Чехия и Унгария не са примрели да въвеждат еврото, да не говорим за Швеция и Дания.
Добра позиция на един от малкото мислещи и разбиращи от тази материя хора. В последните няколко дни кой ли не се изказа по темата, разбира се в повечето случаи със заучени фрази и с говорене, което не казва нищо.
Калин Христов не изразява позиция за влизане на България в еврозоната. Странно, нали! Но не е странно!
Горе един чалгар говори за "един от малкото мислещи и разбиращи". Ние пък сме едни от многото помнещи ограбването на КТБ и фиаското на ПИБ през 2014 и ролята на БНБ, като и поведението на тази институция в ония дни.
Поради тази причина Калин Христов може и да изразява мисли важни за кариерата му в БНБ, но те нямат шанс да бъдат приети от ЕЦБ и Еврозоната.
Разбира се всичко е търкаляне на празни тенекии, тъй като ясно е казано, че България няма място нито в Еврозоната, нито дори в предверието. Нахалството не е прогрес!
Калинката този път генерално се издъни. Нека преведа казаното от него на "популярен език", по думите на Е. Койлуков.
При наличието на Европейски банков надзор БНБ няма да може:
1) Да замита под килима го***та на Цеко, Петя & Со.
2) Да си затваря очите за масовото кредитиране на свързани лица - и то основно от "местни субекти"
3) Да си затваря очите за системно пране на пари и финансиране от/на ОПГ-та от местно и интернационално значение
4) Да отказва системно искания по ЗДОИ, за да прикрие колко зле си върши работата
5) Да манкира дейност и да прикрива колко много нарушения остават неразкрити и ненаказани - къде заради неможене, къде заради неискане.
Те това е. Всичко друго са глупости-на-търкалета. Именно и затова ние трябва максимално бързо да наложим европейски банков надзор. Тогава току-виж и Цеко не успял да циментира Пирин окончателно - както и Витоша. А и много други неща ще потръгнат тогава - това ще има подобен оздравителен ефект за банковия сектор както ако, да речем, сложим г-жа Маковей за правосъден министър. Чисто хипотетично, разбира се. На мястото на това смразяващо-отчайващо недоразумение, което имаме в момента. Което е министър на прасовъдието.
Но БНБ не може да упражнява компетентно надзорните си правомощия. КТБ, ПИБ доказват това. Колкото по-рано ѝ се отнемат тези толкова ревниво пазени "задължения", толкова по-добре за икономическата обстановка у нас!
Елекронната мъгла изведнъж се напълни с недообмислени мнения по повод на становище на Калин Христов (Kalin Hristov) от БНБ за т.нар. "Банков съюз" и членството на България в него (което, както казва Калин, е по-правилно да стане заедно с влизането в еврозоната).
Калин е прав, по следните няколко принципни съображения:
1. Преди членство в зоната, ресурс за "спасяване" наистина изглежда недостъпен, което е и неговият, на Калин, и, изглежда, на другите централни банки в ЕС, но извън зоната, аргумент за въздържане от предварително членство в банковия съюз.
2. Фрагментацията "възпитава" ориентацията на спестителите в банките и търсещите кредит от тях, поради конкуренцията.
3. Понеже има нагласа към "спасяване", потенциалът за спасяване и фалит на малки играчи в дадена юрисдикция е по-добър в тази ситуация на "фрагментиране", а не в рамките на банковия съюз, въпреки, че аз съм принципно против "спасяването" и да съм убеден, че нормален фалит е крайно здравословен и да е основен признак за управление на закона.
4. Международните играчи в юрисдикции като България са добре представени на пазара на банкови услуги, тук дори местният сегмент е най-голям в собствеността на банките, сравнен с Балканите и Централна Европа.
5. Този местен сегмент е хем е по-рисков (което се вижда и от срес-тестовете), хем е по-лесно надзираван от самата юрисдикция, хем рискът му мотива месните клиенти да избират международния сегмент. Това се видя добре при случая КТБ. Той доказа, че "чуждите" банки са по-надеждни, а местните работят като еднолични търговци.
6. КТБ е случай на разгръщане на т. нар. "чист политически риск", т.е. такъв, който се създава от политиците чрез толериране на институцията от изпълнителната власт с помощта и по идея на хора, които имат влияние върху нея. Банковият надзор е надзор върху банките, а не върху действията на политиците. Последните не могат да създадат "привилегии" на всички играчи, защото това не са привилегии. Иначе казано: превземането на надзора е възможно от една или няколко сравнително малки банки с помощта само на политиците, но този сегмент по необходимост, по микроикономическа логика остава изолиран.
7. Превземането на надзора, местния, не може да стане от международни банки, поради простата причина, че техните управители не могат "да пият чай" с управителя на централната банка на дадената юрисдикция или членовете на надзора. Тогава тези международните управители, ще събудят подозрението на акционерите и ме народния надзор, който той тъй или иначе наблюдава.
8. Но междунаридният надзор и ЕЦБ могат да "пият чай" с други важни институции другаде, което е очевидно в случая със спасяването на кредиторите на гръцките правителства.
9. При членство в банковия съюз (надзор) преди такова в зоната, се създава настроение на free riding, безотговорно поведение на бани и клиенти (заради очакването, че някой ще те "спаси"), което всъщност до влизането в зоната не може да стане, но пък има стимул да си пръв на помпата за ликвидност. Т.е. възниква вероятност за обратна селекция.
10. При международния надзор също възникват стимули за free riding: той да симулира наблюдение от далеч, давайки предписания, за които не отговаря. Нещо такова се наблюдава и в момента. Например при оценката на "макроикономическите" дисбаланси.
11. В случая с КТБ, като аргумент против възгледа на Калин, вниманието се насочва само към надзора на БНБ. По понятни причини бива пропускана ролята на главния прокурор (все пак той действа и може да започне и, както изглежда има желание са започва, разследване срещу всеки по собствено политическо или идеологическо усмотрение).
12. Международният надзор не може да направи нищо против такова поведение, т.е. намесването на КТБ казуса в обсъждането няма особен смисъл и е крайно повърхностно като размисъл. Международният надзор само ще засили безотговорността на главния прокурор и политиците тук.
13. Това ще стане от само себе си, не защото някой в тази схема е лош по определение, а защото се добавя нов етаж на надзор и е от полза, рационално е, да му припишеш отговорности, освобождавайки себе си от такива. Публиката и без друго нищо не разбира от тази материя. Ако схемата е по-сложна, тя ще разбира още по-малко.
14. Основните рискове за банките тук са местни и са политически инициативи: идеите за демонтаж на ГПК и връщане към този от 1957, за регулиране на цените на банкови услуги, за въвеждането на личен фалит, за привилегии на длъжниците и т.н., и т.н. Те биват представяни най-вече като изисквания на традиция или закони на ЕС, със заблуждаване на избирателите и с безогледно лицемерие.
15. Това става в маса други области - от храните и минералните води до "правото" на безусловен базов доход и потъпкването на данъчна, фискална, регулаторна и конкуренцията на питребителския пазар, да не говорим за държавните поръчки. Не е ясно защо се смята, че ако в тези сфери безотговорността тържествува, тя няма да се повтори и потрети и в банковата сфера.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.