Без здравна карта и тази година

Срещу проекта, който предвижда с 6000 болнични легла по-малко от досегашнните, има много възражения от лекарите

Десислава Николова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Лекарите не приемат проекта за здравна карта, здравната каса няма да я взема предвид за тази година

Ако документът все пак влезе в сила, той ще бъде обжалван в съда.

Възраженията на лекарите от цялата страна доведоха до това, че проектът за здравна карта няма да бъде взет предвид през тази година. Здравната карта, която предвижда НЗОК да сключи договори и да заплаща лечението на болни на 6000 легла по-малко, в момента е във фаза на обществено обсъждане. Ако обаче тя бъде взета като основа за сключване на договори с лечебните заведения и лекарите, това означава, че те няма да получат средствата за лечение през април и май, тъй като Националният рамков договор е в сила от 1 април и годишните договори се сключват със задна дата. Затова здравната каса се споразумя с Българския лекарски съюз договорите да се сключват на база на броя легла към 31 март 2018 г.

Картата твърде много се забави и е очевидно, че влизането й в сила тази година вече неуместно. По време на дискусия през миналата седмица зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева даде да се разбере, че влизането в сила на картата ще се отложи.

Това, разбира се, не означава, че ако влезе в сила в сегашния си вариант, здравната карта няма да бъде обжалвана в съда от лекарите или сдруженията на болниците. Съсловната организация – Български лекарски съюз (БЛС), изрази в писмо до премиера и здравния министър своето несъгласие с документа.

"Разбира се, пороците при разработването и приемането на посочения документ биха се явили предпоставка за неговата съдебна отмяна. Макар санкционният съдебен контрол по отношение действията на публичните органи да е обичайно явление в последно време, не е допустимо за пореден път да бъде демонстрирано пред обществото, че изпълнителната власт не е в състояние да формира издържана, стройна и аналитична политика в сферата на българското здравеопазване", се казва в писмото на Българския лекарски съюз.

Много възражения

Според писмото в проекта за здравна карта, който на финален етап се подготвя в здравното министерство, не са взети предвид становищата на Районните лекарски колегии и на областните управители. Те са част от комисиите по областните здравни карти, които накрая се обединяват в национална здравна карта за броя на лекарите и леглата по области.

Оказва се, че Националната комисия по здравната карта е провела само едно заседание, на което не са били обсъждани параметри по картата. От БЛС отбелязват, че проектът е подготвен изцяло от Министерството на здравеопазването, без да е разглеждан и съгласуван с всички членове на комисията и не е утвърден или приет от Националната комисия по същество.

"Липсата на обсъждане, респективно – на постигнат консенсус, са довели до несъответствия, които пряко ще увредят правата на пациентите и изпълнителите на медицинска помощ, при условие че Националната здравна карта бъде приета в публикувания вариант", смятат лекарите.

Грешка с леглата

От БЛС отбелязват, че за да се изчислят необходимите легла за болнична помощ областните комисии са спазвали стриктно методиката за изготвяне на областна здравна карта по видове дейности и нива на компетентност. Видно от проекта, обаче, министерството е използвало друг начин на изработване на националната карта. Областните комисии по методика са изчислили 4 легла на 1000 жители, като е допустимо повишение с 10%, но не повече от 5.9 на 1000 жители. Министерството е взело за база броя легла по специалности и нива на компетентност, като е заложило 100% използваемост, т.е. във всеки ден от годината на леглото има пациент. След това броят легла е умножен по неясно какъв коефициент, за да се прибавят платените пациенти и неосигурените, лекувани в болниците. Така броят легла се преизчислява при използваемост около 75% и министерството залага това число като"конкретни потребности".

По нива на компетентност областните комисии са спазили изискванията на методиката и са разпределили например терапевтичните легла в съотношение 40:20:20, като 40 е първо ниво на компетентност, а останалите – второ и трето ниво. (Ниво на компетентност означава какви медицински услуги може да извършва едно отделение в болницата, например - най-ниското ниво на компетентност при нервните болести не може да лекува инсулт, защото няма достатъчно лекари и апаратура. Трето ниво на компетентност е най-високото, а отделението, което го притежава, разполага с най-голям брой компетентни лекари, апаратура, реанимация и др. и може да лекува и най-тежките състояния).

Според методиката областните комисии имат право да определят повече легла от трето ниво, тъй като те могат да се използват за лечение на пациенти от други области. В София например над 30% от леглата трето ниво се използват за лечение на болни от други населени места в България.

В документа министерството е отчело, че ако една болница има 30 легла трето ниво и на тях са лекувани пациенти в съотношение 70:20:10, като 10 са най-тежките случаи, в проекта за здравна карта е записано, че на клиниката са й необходими 21 легла първо ниво, шест – второ, и само три – от трето ниво.

Самото министерство е използвало данни за болниците към края на 2016 г., което според БЛС е некоректно, тъй като за две години много лечебни заведения са променили своята дейност. В самия проект леглата за хирургия са намалени с 2500, терапевтичните – с 2000, акушеро-гинекологичните – със 760, педиатричните – с 375, а тези за интензивни грижи – с 285.

В проекта има и явни недоразумения - за области Стара Загора (в града има медицински факултет), Ямбол, Пазарджик не е предвидено нито едно легло за дейности по урология. За област Сливен – 1 легло за съдова хирургия. За област Силистра – нито едно легло за дейност по ортопедия и травматология. Структурите по патология, които са необходими минимум за всяка хирургична операция, са определени като една за област, включително за Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора, само за столицата са записани пет.

Леко назад

"Националната здравна карта е резултат от нормативната уредба такава, каквато е в момента. Да, определено този подход може би има нужда от усъвършенстване", каза зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева по време на дискусията при омбудсмана Мая Манолова през седмицата, цитирана от zdrave.net. Според Начева основният проблем е трябва ли да се откриват нови болници. През тази година върху това е наложен мораториум, с изключение на населените места, в които няма подобна структура.

"Виждаме, че недостигът на здравни специалисти се дължи най-вече на новите лечебни заведения и на териториалните дисбаланси, както и на липса на ясни правила в самите лечебни заведения как да се формират разходите за персонал. Решението на проблема е въпрос на правила и регионални политики", коментира Начева.