ЕК най-накрая видя влошаващата се медийна среда в България

В отговор на въпрос на "Капитал" дали няма противоречие между оценката в доклада за антикорупционната комисия при положение, че тя участва в саморазправата с издатели, високопоставен служител на ЕК коментира, че следят внимателно процесите и в доклада е изрично подчертано, че очакванията са комисията да се докаже като независим и безпристрастен орган.

Тестът: изборът на главен прокурор

ЕК констатира, че "новият ВСС е поел и осъществява управленската си роля в дух на професионализъм и добро сътрудничество, избягвайки силно поляризираната атмосфера, която често пъти беше характерна за работата на предходния съвет." Това заключение се аргументира с факта, че през годината са направени "редица назначения на ръководни длъжности, които като цяло не породиха големи разногласия." Дали тази позитивна тенденция ще се запази щяло да стане ясно от три ключови избора - на председател на Софийски градски съд (тук ЕК отчита, че предишният избор се е провалил при положение, че в него е участвал съдия, който е бил подкрепен от колегите си), на председател на Специализирания наказателен съд и на главен прокурор. "Особено важното значение на институцията на главния прокурор в българската система допълнително засилва необходимостта от прозрачен и основан на заслуги процес", констатира ЕК и допълва: "Процесът на номиниране ще привлече значително внимание, също така на политическо равнище, и следователно е вероятно да представлява важен тест за новия състав на ВСС през следващата година."

Законодателният процес: в положителна посока

Като позитивна тенденция се отчитат промените в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) от миналата година и създаването на единен антикорупционен орган.

Отчита се, че част от констатациите не са били адресирани със законодателни промени. Така остава нерешен въпросът с предварителните проверки на прокуратурата и липсата на възможност за съдебен контрол на отказите на държавното обвинение да започне разследване.

Не са приети и правила за независимо разследване на главния прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд. "Липсата на ефективни механизми за разследване на действащ главен прокурор беше определена от Европейския съд по правата на човека като един от основните недостатъци на българското наказателно правосъдие в решение по знаково дело от 2009 г., по което последващите действия подлежат все още на мониторинг от страна на Съвета на Европа. Вж. Kolevi срещу Bulgaria", се припомня в доклада.

В него се уточнява, че нерешена е останала и препоръката от анализа на държавното обвинение, направен от европейските прокурори през 2016 г., за по-ясна регламентация на отговорностите в прокуратурата. "Като се има предвид, че организацията на българската прокуратура продължава да има силни йерархични характеристики, балансът по отношение на управленската отговорност ще продължава с право да бъде предмет на обсъждане", се отчита в документа.

Съдебният инспекторат следи предимно за срокове

В доклада се отбелязва, че "случаите на сезиране на ВСС по въпроси, свързани с почтеността, са малко на брой, голям брой дисциплинарни производства изглежда се отнасят до неспазване на процесуални срокове от страна на съдии", а това може да се обясни с нерешените проблеми с натовареността на магистратите.

Отново без да споменава имена ЕК отправя лека критика към взаимодействието между ВСС и съдебния инспекторат, аргументирайки се с прекратените по давност проверки срещу зам.-главният прокурор Сарафов и срещу председателката на Софийския апелативен съд Даниела Дончева.

Борбата с корупцията: в бъдеще време

ЕК отчита като положителна стъпка създаването на единен антикорупционен орган и избирането на негов председател и членове, но се въздържа от оценки за досегашната му работа. "За новото ръководство ще бъде важно да си изгради репутация на независимост и безпристрастност при управлението на дейностите на агенцията", се казва в доклада.

"Освен очевидното предизвикателство да се осъществява ефективно управление на институция с такъв широк мандат, като същевременно се запазва способност за съсредоточаване на вниманието върху ключови приоритети, друго предизвикателство ще бъдат постигането на трайни резултати и изграждането на репутация на неутралност и безпристрастност", е записано в документа, който отчита и критиките към дейността на комисията.

Препращайки най-вероятно (тъй като не споменава конкретни имена) към ареста на Десислава Иванчева и отказа за започване на проверка по сигнал срещу депутата Делян Пеевски, в доклада се казва: "Тъй като някои заинтересовани страни изразиха опасения за възможни опити за упражняване на политическо или друго неправомерно влияние върху работата на комисията, основно предизвикателство за нея ще бъде да се гарантират прозрачност и доверие относно работата ѝ, при пълно зачитане на необходимата поверителност във връзка с източниците и конкретните разследвания".

Обществените поръчки: сериозни рискове за корупция

Обръща се внимание, че от една година българските власти работят заедно със Световната банка по преглед на системата за обществени поръчки: "Проектът включва елемент на оценка на цялостния институционален капацитет на националната Агенция по обществени поръчки, като се обръща особено внимание на функциите на агенцията, свързани с предварителни проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки. Този проект, който включва и по-широка оценка на цялата система, се очаква да приключи в началото на 2019 г. и да доведе до конкретни препоръки за последващи действия на българските органи", отчита ЕК и констатира, че "сериозните рискове от корупция в областта на обществените поръчки продължават да будят загриженост по отношение на България."

Организираната престъпност не е проблем

В доклада се твърди, че откакто има мониторингов механизъм, се е променила "цялостната картина на престъпността", като "институциите продължават да консолидират своите резултати в тази област." С този аргумент комисията приема, че може временно да прекрати наблюдението на този показател.