Делото срещу Иванчева и Петрова: издевателство за назидание

Мотиви без правен аргумент

"Като прочетох мотивите на апелативния спецсъд, ми стана ясно, че няма нужда да чета крайното им определение. За мен е достатъчно, че в тези мотиви няма нито един правен аргумент." Така столичен съдия коментира акта на апелативния спецсъд, с който се спира пускането на двете под домашен арест. Абсурдът е, че апелативният съд сам признава в мотивите си, че не е разполагал с протокола от заседанието на първата инстанция (СНС), нито с доказателствата, на които тя се е позовала, което е логично предвид необичайното бързане. Въпреки това втората инстанция се произнася и спира акта на СНС, като се мотивира именно с това, че не разполага с протокола и доказателствата. Това обръща цялата логика на съдебния процес.

Адвокат Ирен Савова: Това граничи с абсурда

Това граничи с абсурда – при липса на доказателства не би следвало никой съдия да се произнася. Защото без доказателства съдът е лишен от възможност да прецени дали има основание за уважаване на дадено искане, или напротив – то следва да бъде отхвърлено.

Спирането на изпълнението на първоинстанционното определение е уредено като изключение, т.е. допускането му може да стане само при сериозни аргументи, които обосновават необходимостта от това. АпСНС прочете закона точно обратно – "не знаем за какво става дума, но го ще спрем и ще мислим после...

Но този подход на апелативния съд му спестява - поне засега – необходимостта да се произнесе по аргументите на съдия Хинов за пускането на двете жени в домашен арест. До момента всички съдебни състави, които са разглеждали искания за промяна на мярката, приемат, че няма никакви данни, че двете могат да се укрият. Прокуратурата не е представила и данни, че те могат да извършат ново престъпление. Двете са с чисто съдебно минало, Иванчева беше отстранена от длъжност, а Биляна Петрова – скандално уволнена в съдебно заседание. Очевидно е, че те са слабата, маргинализирана страна и нямат никаква власт да манипулират доказателства или да притискат свидетели. Пък и всички свидетели вече са разпитани. Същевременно съдът прие медицинските експертизи, че в ареста те се намират в много тежки условия и това увеличава тенденцията към необратимо увреждане на здравето им. Иванчева страда от силна депресия, а при Петрова престоят в сумрак е довел до сериозно влошаване на зрението. Това от своя страна им пречи да организират защитата си.

Белези на извънредност

По закон протестът на прокуратурата се депозира пред съда, който е постановил определението, той съобщава за него на подсъдимите, а те имат седемдневен срок да направят възраженията си, след това преписката се праща на по-горния съд. В случая протестът е подаден направо пред по-горната инстанция - апелативния спецсъд, заедно с искането за спиране на определението за пускане на двете в домашен арест. Това е причината, поради която апелативният съд не разполага с никакви доказателства, но се произнася, а според юристи цялата процедура носи белезите на неоправдана извънредност.

Съдии коментират, че по принцип искането за спиране на определение за промяна на мярката за неотклонение е много рядко. В спецсъда е имало само един такъв случай до момента, но той си е протекъл по нормалния процесуален ред – протестът на прокуратурата е подаден през първата инстанция СНС, който го е администрирал по правилата, искането е съобщено на подсъдимия, а на втората инстанция са изпратени наведнъж и протоколът, и доказателствата, и възраженията на страните. В случая протестът е подаден направо пред апелативния съд, а заради заобикалянето подсъдимите не са запознати с протеста и съдържащото се в него искане за спиране, нито са поканени да дадат възражения, което е задължително според НПК. Всичко това е белег на извънредност, коментира съдия. "В определението си АпСНС изрично казва, че всъщност първата инстанция е тази, която администрира протеста, затова след произнасянето за спирането, го връщат обратно на СНС, за да свърши тази работа. Но всъщност точно прокуратурата и апелативният съд показаха в този случай, че в съучастие могат да заобиколят първата инстанция", мотивира се той.

Това е само последният засега щрих от седеммесечната епопея на Иванчева и Петрова, която е емблематична за целенасочена координирана кампания за виктимизирането им. "Тяхната гражданска смърт е произнесена още при задържането им, нито здравословно, нито граждански те могат да се върнат в граждански оборот. Те са обречени" - това са думи на адвокат Ирен Савова.

Целенасочена репресия - за назидание, пиар и още нещо

> Столичен наказателен съдия с дълъг стаж споделя: "Не си спомням през последните 30 години да е имало такава показна репресия." Действително, историята на българското правосъдие не познава случай дори емблематични мутри на прехода да са разкарвани с белезници, пранги на краката и ограничителен колан, както Иванчева беше ескортирана до болницата, нито пък често може да се види подсъдим да седи в съдебната зала с белезници в изчакване на съдията. Във вторник Биляна Петрова показа порция макарони, сервирани й в следствения арест в употребявана кофичка от кисело мляко. По свидетелство на експерти, изследвали състоянието им, те обитават килия, която всъщност представлява тоалетна с три легла, просмукана от теч на фекални води от горния етаж и през цялото време тънеща в полумрак. Между леглата и стената има само тесен проход, в който двама души едва се разминават. Двете се обискират "на голо" при всяко влизане и излизане от следствения арест, въпреки неотлъчното присъствие на поне трима души съдебна охрана навън.

Същевременно по делата за мерките на двете жени съдилищата категорично отказват да се занимават с условията в ареста на ул. "Майор Векилски" и препращат към административния съд. Там пък отказват да образуват дело, с мотива, че по закон с внасянето на обвинителния акт в съда двете вече трябва да бъдат преместени в женския затвор в Сливен. Спецсъдът обаче разреши те, по изключение, да останат в София, защото иначе трябва непрекъснато да пътуват до Сливен и обратно за съдебните заседания и няма да им остане време да организират защитата си, коментира адвокат Радост Ганчева, също защитник на Петрова.

Очевидно всичко това е целенасочено издевателство. Въпросът е защо? Отговорът, разбира се, е комплексен. Кампанията срещу Иванчева и Петрова е назидание за всички, които непоканени се опитват да влязат в системата и да се състезават с утвърдените играчи и техните лобита. Двете жени нямат зад гърба си нито партия, нито друг тип организирана група около властта. И логично се превърнаха в мишена за мощна публична кампания при старта на новата антикорупионна комисия на Пламен Георгиев. С нея започна и триумфалният пакет от знакови акции под патронажа на зам. главния прокурор Иван Гешев, които всички тълкуват като заявка за по-висока позиция. Но тук се появи една неочаквана спънка.

"По настоящото дело е налице една особеност"

Още от задържането си Иванчева и Петрова започнаха активно да се защитават и да търсят комуникация с медиите и обществото. Подобно нещо в шумните процеси с прононсирани бандити не се е случвало – всички те са медийни герои, докато седнат на банката в съда.

"По настоящото дело е налице особеност, а именно двете подсъдими, независимо че са защитавани от висококвалифицирани адвокати, като имат по няколко защитници, са предприели и те самите активна защитна позиция. Те се запознават в подробности с всички материали по делото, коментират съдебните протоколи и правят множество искания." Това се казва в мотивите на съдия Иво Хинов от миналата седмица. Нещо повече – "тяхната защита е адекватна и изключително полезна за тяхното правно положение", но при условията в ареста те съществено са затруднени да четат материалите по делото, да контактуват с адвокатите си, да подготвят защитните си позиции и т. н., казва съдията. И постановява излизането им под домашен арест, за да си подготвят защитата.

Това може би дава и едно друго обяснение за тормоза върху Иванчева и Петрова. По условие в съдебната фаза обвинението и защитата се състезават като равнопоставени страни. Делото срещу кметицата и зам.-кметицата на "Младост" показва как в условията на българското спецправосъдие, при специфичната симбиоза между съда и прокуратурата, с мерките за неотклонение може да се оказва почти безкраен тормоз върху подсъдимите, което да сломи защитата им. Този въпрос не стига до касация и остава в затворения свят на спецправосъдието. Поне докато не стигне до съда в Страсбург.