Специализираната прокуратура ще се занимава с "Яневагейт"

През февруари от "Боец" поискаха нова проверка по три скандала с изтекли записи от последните десет години. Освен "Яневагейт" те държат и за преразглеждане на прекратяванията и отказите по "Ало, Ваньо" (подслушаните разговори между покойния шеф на митниците Ваньо Танов, премиера Борисов и тогавашния зам. финансов министър Владислав Горанов във връзка с проверките на бизнесмена Михаил Михов - Мишо Бирата) и разговорите от Банкя (на които се чуват Борисов, бившият градски прокурор на София Николай Кокинов и бившият министър на земеделието Мирослав Найденов). Повод за искането на "Боец" беше съобщението на прокуратурата, че започва проверка по сигнала на говорителя на ПГ на БСП Елена Йончева срещу министъра на културата Боил Банов, към който бяха приложени записи от негови работни срещи във връзка със забавянето на изграждането на Ларгото в София.

В прокурорското постановление по "Яневагейт", което е от 20 февруари, става ясно, че досъдебното производство е било образувано на 13 ноември 2015 г. за това, че на неустановена дата през 2015 г. някой е използвал "техническо средство за негласно събиране на информация, без да има разрешение по закона за СРС." В същото време подаденият от "Боец" сигнал визира престъпления, извършени от народни представители, членове на ВСС и магистрати, за които компетентна е Специализираната прокуратура. Именно с този мотив сигналът е изпратен по компетентност там.

До този момент държавното обвинение не е дало информация за проверката по "Яневагейт" - нито по собствена инициатива, нито в отговор на многобройните журналистически запитвания за мотивите за прекратяването на проверката. Запитвания за съдбата на проверката са правени не само до говорителите на държавното обвинение, но и с молба по самата преписка до наблюдаващия прокурор. На нито едно от тях не е получен отговор.

През април 2017 г. "Капитал" поиска достъп до постановлението за прекратяване по реда на Закона за достъп до информация, но градският прокурор на София Емилия Русинова отказа с мотив, че информацията трябва да се търси по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (което е направено без успех), а не по реда на Закона за достъп до обществена информация. Отказът е обжалван пред Административен съд - София-град (АССГ), но оттам жалбата е отхвърлена с мотив, че само наблюдаващият прокурор може да даде разрешение за предоставяне на информация, като това трябва да стане не по реда на ЗДОИ, а по НПК.

Решението на АССГ е обжалвано пред Върховния административен съд, който ще разгледа делото тази сряда.