Съдът: Отказано лечение на дете в чужбина е дискриминация

Решение на Пловдивския административен съд за вредите, причинени от бездействието на властите по здравната политика

Мирела Веселинова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Уникално съдебно решение на Пловдивския административен съд присъжда общо 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на двама родители, претърпели дискриминационен отказ на държавата да осигури лечение на дъщеря им в чужбина. Детето е диагностицирано през 2008 г., когато е било само на годинка и половина, със заболяване остра лимфобластна левкемия. Починало е през септември 2012 г. след няколко години страдания за нея и семейството.

Осъдените институции са Министерството на здравеопазването (МЗ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в качеството й на правоприемник на Център "Фонд за лечение на деца" (ЦФЛД), който от своя страна е частичен правоприемник на Център "Фонд за трансплантация". Те ще трябва солидарно за изплатят по 50 000 лв. обезщетение на всеки от родителите заедно със законната лихва за последните шест години от април 2013 г., когато е заведено делото. Искът на двамата родители е уважен в пълния му размер.

НЗОК чрез фонда е отговорна за дискриминационния "отказ да подпомогне финансово и организационно провеждане на лечение в чужбина", а здравното министерство – че не е изпълнило задължението си да предприеме необходимите мерки, за да осигури адекватно лечение на болните с онкохематологични заболявания така, както е прието и в Националната програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България 2007 – 2013 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд (ВАС), но така или иначе това е първият известен случай, когато отказът на държавата да отпусне средства за лечение в чужбина, както и бездействието на министерството по декларирана от държавата здравна политика се окачествява като дискриминация. Съдът приема аргументите на адвокатите по делото Катина Бончева и Тея Екимджиева, че нарушението е извършено в съпричинителство и ако МЗ си бе изпълнило ангажиментите по здравната политика, нямало е да се стигне до нарушението на фонда с отказа за лечение в чужбина. Нещо повече, в случая съдът приема, че от дискриминационните действия на държавата спрямо детето са пострадали и родителите, които трябва да получат обезщетение по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Решението на съда се основава на решение на Комисията за защита от дискриминация от 2013 г., с което е установено, че в случая здравните власти са осъществили акт на пряка дискриминация по признак "лично положение" спрямо болното дете, като същевременно са бездействали по задължението да осигурят адекватни условия за развитие на трасплантацията на стволови клетки в България.

Като зло съвпадение това решение идва в момент, в който за пореден път се повдига въпросът за лечението на деца с онкохематологични заболявания, липсата на лекарства и бездействието на компетентните институции в тази насока, коментира за "Капитал" адвокатът по медицинско право Мария Шаркова (виж карето най-отдолу).

Фактите по делото

Съдът установява, че след диагностицирането на заболяването на детето през 2008 г. е било проведено лечение в България, включително и химиотерапия, но през 2011 г. настъпил рецидив. Лекарите предписват тежка химиотерапия, която да доведе до ремисия, за да може да се направи трансплантация на хемопоетични стволови клетки. През април 2011 г. Общественият съвет към ЦФЛД е отказал подпомагане за лечение в чужбина с мотив, че момичето има сестра, напълно съвместима с нея по основните изисквани параметри. В крайна сметка след събиране на средства от дарители родителите се местят в Италия, там детето е прието в болница, а според свидетелски показания "италианските лекари са били изумени от гъбичните инфекции, открити в тялото му, и от късния стадий, в които пристига при тях пациентката".

Веднага след отказа през април 2011 г. родителите сезират КЗД, образувана е преписка, но детето е починало преди приключването й. С решението си от март 2013 г. КЗД установява наличие на пряка дискриминация по признак "лично положение" – момиченцето е третирано по-неблагоприятно в сравнение с посочено конкретно друго дете с такова заболяване поради факта, че има съвместима сестра.

Същевременно в решението на КЗД се казва, че ако Министерството на здравеопазването бе приложило мерките, описани в издадената от Министерския съвет Национална програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки в Република България 2007 – 2013 г., съответно - ако са били спазени Работен план "А" и Работен план "Б" по приложение №1 към програмата, които дават и срокове за изпълнение на заложените дейности, то вероятно е нямало да се стигне и до това неравно третиране, тъй като в България са щели да бъдат създадени нужните условия "да се извършва най-качествено, с оглед възможностите на държавата, лечение на пациентите с онкохематологични заболявания, чрез подсигуряване на необходимия брой донори на костен мозък за нуждите на страната ни и натрупването на достатъчно количество генетичен материал в обществената банка за стволови клетки от пъпна връв".

Именно това е заложено като основна цел в програмата, в която се отчита, че:

броят на трансплантации у нас е далеч под необходимия за страната;
необходимо е да се организират дейности за набиране на донори за трансплантация на периферни и костномозъчни стволови клетки у нас;
липсва национална програма за развитие на донорството на стволови клетки за трансплантация;
необходимо е оптимизирането на структури, разполагащи със съвременна технологична база и висококвалифицирани специалисти в областта на трансплантацията на стволови клетки;
честотата на раковите заболявания на кръвта нараства както в световен, така и в национален мащаб (107.3 регистрирани на 100 000 души от населението през 2003 г. и 117.1 – през 2005 г.);
левкемиите са най-честата причина за смъртност при децата.

Защитната теза на министерството по делото е, че националната програма няма нормативен характер. Другояче казано, макар че е приета от МС, тя е просто поредният пожелателен документ и не създава задължения, което е добър повод за размисъл как администрацията гледа на стратегиите, които приема и шумно отчита. Съдът обаче дава и контратълкуване - тази програма е заложена като основание в мотивите за промени в закона за тррансплантациите от 2008 г., т.е. тя "поставя една нормативна основа за развитие на трансплантацията на стволови клетки".

Дискриминацията спрямо детето рефлектира и върху родителите

Безспорно КЗД установява дискриминационно третиране спрямо детето, а не спрямо родителите, но резултатът от това пряко рефлектира върху тях, констатира съдът. Родителите са дискриминирани именно поради дискриминационното отнасяне спрямо дъщеря им. Те са станали свидетели на невъзможността детето им да получи адекватно и своевременно лечение и са понесли болката и страданието на дъщеря си, "доколкото именно поради постановения отказ и неизпълнение на задължение, се е стигнало до забавяне на лечението й", се казва в решението.

"Именно неизпълнението на задължението на държавата, в лицето на нейните органи (вкл. Министерство на здравеопазването), да реализират такива мерки, които да изравнят възможностите на всички деца с онкохематологични заболявания с тези на останалите членове на обществото, за да бъде гарантирано във възможно най-висока степен правото им на живот, е поставило в дискриминационно положение хората с онкохематологични заболявания. А в случая това дискриминационно положение без всякакво съмнение се е отразило в изключително висока степен и на родителите на дете с такова заболяване", мотивира се съдът.

Мария Шаркова, адвокат по медицинско право

Интересно и уникално решение по няколко причини

Решението е много интересно и уникално по няколко причини. Най-напред е важно да се спомене, че съдът не присъжда обезщетение за неимуществени вреди заради смъртта на детето, а заради претърпените болки и страдания на неговите родители от осъществената дискриминация. Тук е важно да се отбележи, че съдебната практика до този момент (с малки изключения) е била последователна в тезата си, че обезщетение за неимуществени вреди на лица, различни от конкретната жертва на противоправното деяние, могат да бъдат обезщетени само ако търпят вреди от смъртта й. В конкретния случай дискриминацията е била осъществена спрямо починалото дете. В същото време обаче вредите на родителите, които безспорно са преки свидетели на тази дискриминация, са били толкова интензивни, че съдът е преценил, че има пряка причинна връзка между тях и осъществената дискриминация.

В допълнение, това решение е много важно, защото обикновено пациентите или техните наследници насочват исковете си към лечебни заведения, лекари и т.н. и рядко - към съответните държавни институции, отговарящи пряко за политиката в здравеопазването и контрола върху тези обществени отношения. В този случай се признава, че със своето бездействие тези органи са допринесли за забавяне на лечението на едно дете, за неговото страдание и това на семейството му.

Като зло съвпадение това решение идва в момент, в който отново, за пореден път, се повдига въпросът за лечението на деца с онкохематологични заболявания и липсата на основни, животоспасяващи лекарства за лечението им и бездействието на същите тези органи да организират, осъществят и контролират процедурите по осигуряването им.